Все по-често на най-високо управленско ниво се говори за новата роля на единствената държавна банка у нас – Българската банка за развитие. Планът Орешарски предвижда малките и средните предприятия да получат заеми при облекчени условия от ББР. Кредитирането на дребния бизнес ще стане чрез допълнително капитализиране на банката с 500 млн. лева. Средствата от държавата ще помогнат на фирмите да развиват производство с кредити при по-ниски лихви. Предстои ББР и правителството да договорят условия за по-лесното отпускане на средствата.
Самото създаване на Насърчителната банка, както се казваше ББР в началото, породи спорове сред финансовите среди. Противниците на тази структура не искаха на финала на банковата приватизация у нас да се прави нов държавен трезор. Страхуваха се, че с непазарни, административни средства тя ще диктува модата на лихвите, че ще ги измести при обслужването на най-сладките фирми и отрасли. Тези опасения през годините се оказаха почти напълно несъстоятелни.
Към днешна дата ББР е една стабилна структура с определена роля в банковия ни сектор. Както казват песимистите: ако не помага, поне не пречи. Въпросът за смисъла на нейното съществуване е решен в полза на живота, още повече че в почти всички развити страни и в тези от източния блок има подобни структури. Това са или банки за развитие, или ексим банки, които основно подпомагат външната търговия и най-вече износа. Философията на ББР е надеждно подкована нормативно – акцентът е върху средния и дребния бизнес, насърчаването на експорта, без да се нарушават пазарните принципи и да се изпада в конфликт с частния банков сектор, зад който, разбираемо, не стои държавата.
Тук е мястото да кажем, че на сайта на институцията има писмо на ексфинансовия министър, в което категорично се декларира, че Министерството на финансите, т.е. държавата, е неин гарант. Ни повече, ни по-малко този факт е достатъчно основание за привличане на по-евтин ресурс от паричните пазари по света. Което пък, от своя страна, е достатъчен мотив цената на кредита да е по-ниска. Дали се използва това предимство, попитахме Стоян Александров, бивш търговски банкер и финансов министър, известен български финансист и преподавател в УНСС.
Прави ми впечатление на първо четене, че банката има добри външни контакти, обслужва кредитни линии от десетина чуждестранни и международни институции. Част от привлечения ресурс обаче е при лихви между 4 и 5 процента. При положение че външният ни дълг се котира на около 4%, аз не виждам причина да се договаря ресурс на подобни по-високи лихви – и в единия, и в другия случай гарант е българската държава. Това каза Александров, според когото би трябвало да сме по-настоятелни при договаряне на външно финансиране.
Търговските банкери не роптаят срещу нелоялна конкуренция от страната на ББР. По собствената си философия банката трябва да работи така, че не печалбата да е водеща, а ефектът от дейността й. ББР не се изживява и като фонд за рисково финансиране, от което я пази и законът, по който тя е създадена. Затова и делът на необслужваните кредити в нея е приблизително колкото средният за банковата система на страната – около 16 процента.
Друго обаче смущава Стоян Александров. Бърз преглед на резултатите на трезора за миналата година показва, че кредитният му портфейл е малко над 50% от активите. Това е твърде скромно за подобна институция. Според мен делът му трябва да е над 80 процента. Не е присъщо огромни средства от банката да са инвестирани в ДЦК, след като ББР е създадена в помощ на бизнеса, а не за укрепване на фискалната стабилност на хазната. Финансистът е на мнение, че в бъдещото развитие на трезора трябва да се наблегне на ролята му за развитие на реалната икономика, т.е. кредитите и поетите гаранции да имат значителен превес над другите активи.
Държавната банка е приела една трайна тенденция да търгува ресурс предимно през търговските банки след споразумения с тях. Александров, който също е работил по подобна схема с ББР, се изказва ласкаво за тази практика. Публична тайна е, че ББР допуска до 2% надбавка върху ресурса за търговската банка партньор. Даваха ни ги на 5%, а ние ги отпускахме при 7% лихва, спомня си Александров практиката отпреди година, когато като шеф на ДБанк е работил по такава схема с ББР и е пласирал 20-30 млн. лв. в земеделието.
Той обаче е убеден, че не се използва достатъчно пълноценно потенциалната гъвкавост на тези отношения. Би могло поеманият риск от търговската банка и надбавката, с която се съгласява ББР , да се обвържат по-плътно. Ако частният трезор поеме по-голямата част от риска, надбавката му относително да расте и обратното, при по-голяма ангажираност на ББР надбавката да пада, разсъждава Александров. Според него би могло да има и по-прозрачна и ясна оценка на риска, с което да се ангажира ББР. Става дума за всички нива на риска – отраслов, уникален риск на самото предприятие, моментното му състояние, рискове по видове кредитиране – за оборотни средства, за иновации, за нови производства – машини и съоръжения.
Според банкера ББР не може да се дистанцира и от участие в национални проекти, но трябва да бъде все по-близо до нуждите на бизнеса при усвояването на евросредства. Знае се, че почти винаги има кофинансиране от страна на реципиента в България, което се покрива частично или изцяло с някакъв лаг във времето, така че ББР е безценна точно заради този срок, казва той.
Стоян Александров изрази и притеснението си да не би Българската банка за развитие да бъде нарочена за единствен или за един от малкото лостове за оживление на бизнеса. ББР не може да бъде универсално оръжие и ако някой си мисли да решава структурни и други проблеми с нейна помощ, тръгва на разходка по тънък лед, предупреждава той. Статутът на банката е ясно определен и тя трябва да работи по-активно в рамките на него, а не да я спрягат като панацея за всеки проблем, завърши финансистът.
Пряка реч
Използват я за рефинансиране
Все по-често фирми, които са теглили заеми от търговски банки, притиснати от кризата и непадащите лихви, чукат на вратата на ББР за рефинансиране. В това няма нищо нередно, бизнесът се облекчава откъм лихвени плащания. Ако обаче тази практика се засили неконтролируемо, по-ниските лихви на държавната банка могат да упражнят натиск върху процентите по кредитите на частните банки. В това също няма нищо лошо, това е мечтата на улицата и на не един или двама политици. Проблемът обаче е заровен доста по-надълбоко. По време на разразилата се депозитна война в началото на кризата нещата стигнаха дотам, че банките се нагълтаха със скъп ресурс. На тях сега много им се иска да плащат лихви по депозитите от 3% например, а да кредитират при 5 процента. Но ножицата между лихвите по депозитите и по кредитите е отворена до краен предел. Никой банкер не иска да свие лихвите по депозитите по-чувствително, върви едно дебнене, никой не иска да изтече ресурсът му, не знае какви времена ще дойдат утре. Това приклещва банките.
Странно
Футбол в портфейла
Въпреки че ББР е създадена да подпомага средния и дребния бизнес с помощта на държавното рамо, необяснимо трезорът е залитал към подпомагане на едрия бизнес, и то на огромни бизнес структури. Това е направило впечатление и на Стоян Александров. А именно – че голям кредитен ресурс е пласиран в комуналните услуги. Той отказа да коментира конкретни сделки, но отбеляза, че отпускането примерно на три големи кредита от по 50 млн. лв. на големи структури лишава от този ценен ресурс стотици малки жизнеспособни фирми.
Тук трябва да припомним, че Българската банка за развитие (ББР), която е държавна и има за цел да кредитира с преференциални лихви средния и малкия бизнес и износителите, в началото на 2011 г. за няколко месеца е наляла 24.5 млн. лв. във фирмата за чистота Титан, а чрез нея и във футболния отбор ЦСКА. Кредитната институция е приела безумно ниско обезпечение, като е оценила на уникално висока стойност имоти на Титан интернешънъл холдинг, приети като обезпечение.
Справка в Търговския регистър показва, че Банката за развитие е отпуснала кредит от 17 млн. лв. на Титан, за да рефинансира задълженията му към други търговски банки. Заемът е отпуснат през април 2011 г. и трябва да бъде върнат в петгодишен срок. Лихвата по него е 9 процента.
Кредитът е използван, за да рефинансират натрупаните задължения на няколко компании от групата на Титан към търговски банки. Задлъжнелите фирми са Титан интернешънъл холдинг, Титан АС и София Билд, футболният клуб ЦСКА с 345 хил. лв. дълг и Титан спорт с 2.4 млн. лв. дълг. С транш от 7.7 млн. лв. са покрити задължения към Пощенска банка, Алианц и ОББ, а с втори транш от 9.3 млн. лв. към Пощенска банка, СИБанк, ПИБ, ОББ и Търговска банка Д.
Кредитът е обезпечен с всички активи на фирмите Титан интернешънъл холдинг и Титан АС, както и с няколко апартамента, собственост на София Билд, става ясно от договора, качен в Търговския регистър.
Обезпечението е само от четири апартамента в столичния комплекс Ембаси суитс в кв. Манастирски ливади и шест подземни паркоместа, като оценките им са двойно завишени над пазарните. Така се прави голям бизнес!
