Тъкмо бяхме решили, че в един от секторите в държавата ще бъде сложен ред, и всичко взе да се разпада. При това секторът е възлов, тъй като се нарича Сигурност. От има-няма четвърт век обаче сигурна у нас е предимно несигурността. В този смисъл предприетото при управлението на ГЕРБ пълната законодателна регламентация на сектора е напът да се провали напълно.
След разправиите около промените в Закона за ДАНС управляващи и опозиция се хванаха гуша за гуша тази седмица и по повод на промените в Закона за СРС. Първият мина на второ четене, вторият – на първо, но и двата са в разрез с разбиранията на хората от ГЕРБ за сектор Сигурност. Докато даваха яростен отпор на БСП и ДПС по тези два закона, те внесоха отново пакета от закони за специалните служби, който предсрочно разпусналото се 41-во Народно събрание успя да гласува само на първо четене. Законите трябва да влязат в сила от 1 октомври, но с оглед на свирепите парламентарни обноски може да се очаква, че преди да стане това (и ако изобщо стане дотогава),пакетът ще бъде сериозно разпакетиран.
Законите са четири: за управление на системата за защита на националната сигурност(общ), за Държавна агенция Разузнаване, за военното разузнаване и за Националната служба за охрана. И се твърди, че са съобразени с приетата през 2011 г. нова Стратегия за национална сигурност. В предишния парламент ги внесе кабинетът, в сегашния – депутати от ГЕРБ, сред които бившият силов вицепремиер Цветан Цветанов. Предвижда се Националната разузнавателна служба да премине към Министерския съвет под името Държавна агенция Разузнаване, военното разузнаване да е към Министерството на отбраната, а президентът да надзирава Националната служба за охрана.
Пакетът има подкрепата на президента, но никой засега не знае какво са си наумили новите управляващи. Лансирането му беше съпроводено с водещия аргумент сигурността да бъде уредена, както е във всички европейски държави – със закони, а не с подзаконови актове отпреди повече от две десетилетия, които може да бъдат променени по всяко време. Водиха се дискусии, дебати в парламентарните комисии и в пленарната зала на Народното събрание. Президентът Росен Плевнелиев кипеше от ентусиазъм, определяйки готовността на проектите като историческо събитие и виждайки пълен консенсус за продължаване на реформите.
Имаше обаче и критики, които сега може да зазвучат отново. Някои експерти продължават да питат нужно ли системата ни за национална сигурност да бъде уредена в цели осем закона. Освен изброените дотук шест такива функции изпълняват и законите за МВР и за отбраната и въоръжените сили. Познавачите твърдят, че много от текстовете в тях буквално се повтарят, че е налице многоначалие, което ще води до объркване и неефективност. Както и че единственият държавник, избран пряко от народа – президентът, ще бъде ограничен в своите решения и действия от премиера. Министерският съвет ще осъществява общото управление, а президентът ще може да изисква и получава от съответните структури информацията, необходима за упражняване на функциите му като държавен глава и върховен главнокомандващ. Ако поставя задачи, той ще може да го прави само съгласувано с министър-председателя. Съмнителни са дори президентските правомощия в НСО – службата ще е на негово пряко подчинение, но общото й управление като елемент на системата за национална сигурност е предоставено на правителството.
Въведената фигура на инспектор, който да контролира Държавна агенция Разузнаване с цел да се предотвратяват разкриват закононарушения, също предизвиква подозрения. Инспекторът ще е подчинен на генералния директор на агенцията, но ще го назначава по негово предложение министър-председателят. Това поражда опасения, че инспекторът ще е довереният човек на премиера в разузнаването, който ще осигурява на първия човек в изпълнителната власт пълния контрол над службата.
Критики има и по отношение на НСО, която е определена като специализирана военизирана държавна служба. Служителите й са офицери и сержанти, но не са военнослужещи. В същото време законът им дава правата на офицери и сержанти от армията. Чуват се дори предложения, като ще е военизирана, служба НСО да бъде част от въоръжените сили, на които президентът е върховен главнокомандващ. Но не и да изпълняват цивилни дейности по охрана и обслужване на хора от властта с военни правомощия.
След набраната инерция и призивите секторът Сигурност да бъде всестранно обхванат в закони изгледите това да се случи са по-добри от всякога. Въпросът е ще се скарат ли бившите и сегашните управляващи и по този повод, както става по всеки друг. И ако тези закони бъдат приети със зор, колко пъти ще бъдат преправяни след това. Сигурност с несигурни закони не се постига.
