Г-н Гунев, пред какви предизвикателства е изправено управление Банков надзор, което оглавихте?
– Главното предизвикателство произтича от Закона за БНБ, а именно да изпълняваме изискването за поддържане на стабилна банкова система и да защитаваме интереса на вложителите. Това означава банковият надзор да продължи да следи за спазването на всички банкови регулации, които, въпреки че някои ги считат за консервативни, доказаха във времето, че са разумни и ефективни. Благодарение на това, че са създадени в годините на бързо развитие, те дават своите плодове сега – банките в страната са с висока ликвидност и сериозен капиталов буфер, който може да поеме евентуални допълнителни загуби и едновременно с това да осигурява растеж. В следващите години както банковият надзор, така и банковият сектор ще бъдат изправени пред предизвикателството на пълното хармонизиране с европейското законодателство, в частност новата капиталова директива и всички съпътстващи я технически стандарти и регламенти.
Според вас необходими ли са структурни промени в управление Банков надзор?
– Структурните промени могат и най-вероятно ще бъдат продиктувани от нуждата да се адаптираме по-лесно и по-ефективно при изпълнението на новите изисквания за надзор. Те по-скоро ще бъдат нещо като допълнително прегрупиране с оглед посрещането на изискванията, за които говорих по-горе.
При сегашната конюнктура на пазара нужни ли са, според вас, изменения в правилата за класифициране на просрочените кредити и тяхното провизиране? Имам предвид включително и особеността, че БНБ използва като регулация на капитала на банките заделянето на специфични провизии?
– Досега създаването на националната дискреция по отношение на специфичните провизии бе наше право, тъй като европейската надзорна рамка налагаше минимални изисквания за ключови индикатори, най-същественият, от които е по-високата капиталова адекватност, и всяка страна членка можеше да се възползва и да създава национални дискреции с по-консервативен характер. От началото на следващата година няма да можем да се възползваме повече от това, което означава, че самостоятелното определяне на специфични провизии за кредитен риск от рискови експозиции няма да бъде възможно. В правилата за класифициране на рисковите експозиции може би няма да настъпят изменения, защото експозиции под наблюдение, необслужвани и загуба съществуват навсякъде. Що се отнася до специфичните провизии, както казах по-горе, от догодина те няма да могат да бъдат определяни.
В Европейския съюз се водят остри дебати по структурата на единния банков съюз. Каква е позицията на БНБ по отношение на единния надзор и органите за рекапитализация на проблемни банки, които ние ще защитаваме?
– Въпросът за единния надзорен механизъм се решава на държавническо ниво, а мнението на БНБ е изразявано от управителя на БНБ г-н Иван Искров доста категорично и то не е променяно досега. Така че изцяло се придържам от изказаното от него становище. В сега съществуващото предложение за единен надзорен механизъм страни като нашата и банковите им системи могат да бъдат единствено в режим на близко сътрудничество. Но статутът на такива страни, в това число и нашата, такъв, какъвто е предложен, не ни устройва в няколко аспекта, като по-важните от тях са: механизмът за вземане на решения, достъпът до финансиране от ЕЦБ и, разбира се, спасяването на закъсали банки в Европейския съюз.
