Георги Кадиев е роден на 28 август 1966 г. в Бургас.Завършва Международни отношения в Московския държавен институт по международни отношения и Публична администрация в Харвард. Бил е заместник финансов министър между 2005-2007 година. Член е на ВС на БСП от 2005-а, две години по-късно е избран за общински съветник в София. Женен, с 3 деца.
Г-н Кадиев, съжалявате ли за злополучния си опит да говорите с протестиращите, които във вторник вечерта ви освиркаха пред централата на БСП? Промени ли се мнението ви за хората, излезли на площадите?
– В никакъв случай не съжалявам. Аз и хората, които бяха с мен, демонстрирахме, че не сме червени боклуци. Но за съжаление с последните събития се върнаха и лозунгите отпреди 15 години. Имаше доста викове, замервания с бира, вода и тоалетна хартия. Видях доста агресия и нежелание за диалог. От друга страна обаче, имаше поне 40-50 души, които дойдоха и ми стиснаха ръката за позицията, която отстоявам. Ако не беше толкова шумно, щях да кажа на протестиращите, че ние имаме точно толкова заслуга Делян Пеевски да не остане шеф на ДАНС, колкото и те.
Случилото се не промени мнението ми за тях. Прекрасно разбирам, че в началото на един протест има един тип хора – майки с колички, колоездачи, професори и интелигентни хора – а накрая към 9.30 часа остават агитки и хора с различна мотивация. Но не смятам, че това беше представителна извадка за протестиращите. По-скоро децата, които рисуваха с тебешири по земята, бяха такава.
Как ще коментирате лансираната хипотеза, че Делян Пеевски е бил най-подходящият, за да преследва бизнес интересите на ГЕРБ, контрабандата и за борбата с ДДС измамите?
– Не виждам нито един аргумент в тази посока. Като заместник финансов министър съм се занимавал с митници, НАП, с контрабанда и не съм чувал Пеевски да разбира от тези неща. Нито пък съм чувал да разбира от борба с тероризма, наркотрафика и от борба с корупцията. Основният проблем, който имах при представянето на тази кандидатура, е, че не виждам нито един смислен аргумент от професионална, морална или политическа гледна точка. Не успях да разбера това предложение, поради което не го и гласувах.
Възможно ли беше според вас, ако бившият шеф на ДАНС бе останал на позицията си, готвената репресия върху ГЕРБ да остане ограничена само върху ГЕРБ?
– Не знам как щяха да се развият събитията, но отговорът на това, което ГЕРБ направиха в последните години срещу България, не е ние да правим същото срещу тях. Дойдохме на власт и 940 хил. души гласуваха за нас не за да вадим зъбите на Цветанов и да питаме Боли ли?, както го попита Христо Бисеров, а за да вкараме професионализъм и морал. С това решение ние не показахме нито едното, нито другото. В рамките на няколко минути загубихме доверието на стотици хиляди хора и оттук нататък това доверие трябва да бъде връщано с години. Не сме герои тези трима-четирима депутати, които не гласувахме, герои са и останалите 80, които гласуваха със скърцане на зъби заради партийната дисциплина. Но предполагам, че те са си научили урока и ще мислят десет пъти, когато им предлагат такива неща.
Съществува ли приемливо обяснение, което Станишев и Орешарски могат да дадат за предложението, което направиха? Такова, което да успокои българските граждани и протестиращите? Обяснение, което да снеме необходимостта от подаване на оставки?
– Според мен не съществува. Думите на Станишев, че Пеевски бил преживял катарзис и че предложението за него било направено с чисти помисли… Обществото вече издаде присъдата си – то не приема такъв тип назначения. Не съм срещал нито един човек, който да каже: Това беше добра инициатива. Усещането, което остана, че ние сме притиснати до стената и или Пеевски, или правителството пада, показа задкулисието.
Колко сериозно е недоволството от лидера на левицата вътре в БСП?
– Според мен е много силно. Хората са възмутени, омерзени и се чувстват изцапани. Сигурно има и такива, които ще стигнат до по-крайни мерки. Някои вече ми изпращат СМС-и, че ще напускат партията. Казвам на всички, че шансът не е изгубен. От всяка подобна ситуация може да се извади позитив и в случая той трябва да е, че за такива неща се поема отговорност. Когато загубиш каузата, няма значение, че формално си председател на БСП. А Сергей Станишев загуби каузата.
Очаквате ли на форума на ПЕС в събота представители на европейски леви партии да призоват за оттеглянето на Станишев?
– Не мога да кажа, това си е проблем на ПЕС. Аз гледам да се справим, доколкото можем, с проблемите на България. Няколко човека ми казаха: Ти сега едва ли не ще унищожиш кариерата на Станишев в Европа. Ако някой обаче я унищожава, то това е самият той.
Бихте ли подкрепили Георги Първанов за лидер на БСП?
– Не знам дали Първанов иска да се занимава с това. Според мен за него би било крачка назад. Разбира се, той трябва сам да прецени, но може да види какво се случи с Петър Стоянов, който, след като беше президент, стана председател на СДС.
Защо напуснахте екипа на Пламен Орешарски през 2007 година? Какви бяха различията ви?
– Това е стара история. Имаше няколко кардинални сблъсъка по закони – единият беше Законът за хазарта, другият – за корпоративното доходно облагане, където според мен предложените текстове от г-н Орешарски не бяха в полза на държавата. След това имаше няколко случая с кадрови назначения като това на г-жа Мургина и чисто вътрешни неразбирателства между него и мен, които доведоха дотам, че беше невъзможно да се работи. Тогава прецених, че вместо да стоя просто на инат и да си пазя мястото, е по-добре да си тръгна и да го оставя да управлява министерството така, както намери за добре.
Въпреки това в момента вие гласувате доверие на Орешарски?
– Гласувам доверие не на личността Орешарски, а на институцията премиер на Република България. Защото каква е алтернативата? Отиваме на нови избори, най-вероятно ще последва раздробяване на парламента, множество малки партии, непредвидими бъдещи коалиции, спирала от нови и нови избори, прекратяване на инфраструктурни проекти и слабо усвояване на евросредства. Не стига, че имаме икономическа криза, ами сега остава да си докараме и политическа. Единственият начин да спасим правителството е БСП да гарантира, че няма да има случаи Пеевски 2, 3, 4 и т.н. Това може да стане чрез оставката на председателя и смяна на ръководството и на партията, и на парламентарната група. На второ място – трябва да спрем всякакви кадрови преговори с ДПС. И на трето – трябва да дадем абсолютното право на Орешарски да предложи нови министри, заместник-министри, областни управители, които той наистина си е избрал, а не са му били спуснати на листчета в джобовете.
Какъв е форматът, в който са били договаряни министрите и областните управители? Кой от БСП, освен Сергей Станишев, е участвал в преговорите?
– Не мога да ви кажа. Един от проблемите на това правителство е тоталната непрозразчост при съставянето му. То трябваше да бъде експертно и програмно, но в по-голямата си част изобщо не е експертно. Чух тезата на един народен представител от ДПС, че по конституция това били политически назначения и трябвало да имат квота и девет техни областни управители. За мен това е връщане назад към тройната коалиция, което е убийствено за всичките послания, които излъчихме към обществото. А именно, че носим експертност и че съставяме правителство, което да върши работа, а не да удовлетворява политическите амбиции на една или друга фигура.
През 2009 г. голяма част от разпознаваемите лица на левицата поискаха оттеглянето на лидера на БСП. И тогава, и сега аргументите на Станишев бяха, че подаването на оставка е бягство от отговорност. Кое би било достатъчно основание за неговото оттегляне?
– Той би трябвало да обяснява думите си. Според мен аргументи от типа бягство от отговорност, не му е времето, ще подам оставка, но не под натиск са чисто тактически. Сериозният аргумент би бил, че като лидер е способен да изведе политическата сила от изолацията, в която тя се намира. Или че може да реформира БСП. Или че може да разшири влиянието й. С това, което стана, ние не просто не разширихме влиянието си, ами и загубихме всички гласове, които не бяха леви, но хората ни гласуваха доверие. Загубихме доверието за пет минути. А то не беше градено само от Станишев, ами от стотици други хора, включително и от мен самия. Защо иначе два пъти се явявах като кандидат-кмет на София срещу ГЕРБ и хвърлих толкова усилия, нерви и време? За да може сега да направим нещо такова ли?
Очаквате ли атаки?
– Дори и да има такива, всеки политик си носи отговорността. Никога не съм правил нещо от конюнктурни позиции и за това бях толкова неприятно изненадан, когато Станишев заговори за падането на маските. Мислех си, че отдавна сме ги свалили, но се оказа, че тепърва ще ги сваляме. Ако ме атакуват, да ме атакуват, това е средата и държавата, в която живеем.
Може ли едно правителство да управлява добре, при положение че в парламента няма реална опозиция, която да го контролира? ГЕРБ имат сериозен проблем с тази си роля.
– Поведението на бившите управяващи е изключително безотговорно. В краткосрочен план те могат и да спечелят, да свалят правителството, да има нови избори, да съставят кабинет. Но в по-дългосрочен план държанието им унищожава шанса на България да се измъкне от кризата. А на никоя партия не й трябва да влизаме в спиралата от избори, за която говорех. Затова аз исках от БСП да гарантираме стабилен парламент – за да може да имаме и стабилно правителство. Още в първите дни на парламента предложих на заседание на парламентарната ни група да дадем на ГЕРБ позицията председател на Народното събрание. Тогава те щяха да бъдат длъжни да седят в залата. В крайна сметка, ако бяха предложили неприемлив човек, който се държи по неприемлив начин, винаги щяхме да можем да го сменим. Трябваше да направим това, за да ги вържем в залата. Сега се оказа, че те изобщо няма да присъстват в следващите дни. Има сериозен проблем с отношението на хората към Атака, не е ясно колко време и те ще седят в парламента. Ако и те се отдръпнат, изобщо не можем да имаме парламент заради необходимостта от кворум от 121 депутати. Това вече е напълно реална опасност.
