Марта Стюарт е жена, която през живота си е била в много роли – от икона на стила до затворничка, неотстъпчива делова дама и, разбира се, милиардерка. Макар че е нееднозначна личност, дори враговете й признават нейните силни страни – безспорен талант, отличен бизнес нюх и късмет.
Марта Стюарт е създава собствен житейски стил – умерено елегантен, практичен и достъпен за подражание. И до ден днешен тя го продава с милионни печалби на американки от няколко поколения. За тях Марта е жив пример как домашната работа може да се превърне в истинско изкуство, а работата на домакинята в една от най-интересните и високоплатени дейности.
Кумирът на американските домакини Марта Хелен Стюарт е родена в Ню Джърси в бедно семейство на полски емигранти през 1941 година. Освен нея родителите й имат още пет деца, така че стремежът да печели е заложен в Марта от дете. На десет години момичето вече изкарва пари, наглеждайки съседските хлапета. Когато навършва 13 години, миловидната Марта е поканена да участва в модни ревюта за подрастващи в Ню Йорк, а след това и в скъп рекламен клип на Unilever. По-късно дефилира с дрехи на марката Chanel. Със спечеленото плаща образованието си в колежа, където изучава архитектура и история. Пак по онова време се омъжва за Ендрю Стюарт, син на брокер от Уолстрийт и студент в юридическия факултет на Йейлския университет. Той й дава не само фамилията си, но и възможността да се занимава с любимата се дейност, без да се притеснява за финансовата страна на въпроса.
През 1972 г. семейството се премества в Кънектикът и купува ферма с голяма изоставена къща от ХIХ век. Съпрузите започват мащабен ремонт, по време на който се проявява скрития талант на Марта в интериорния дизайн. И не само. През 1976-а Марта заедно с Норма Колиер, нейна приятелка от манекенската младост, организират малък кетърниг бизнес, приготвяйки храна за различни банкети в мазето на къщата в Кънектикът. Домашните им специалитети буквално се разграбват, но партньорството им не продължава дълго. Колиер твърди, че със Стюарт се работи трудно и че изпълнявала поръчки зад гърба й, за да не дели печалбата. Когато Норма заявява, че напуска, Марта не се разстройва особено, купува дела на фирмата от приятелката си и продължава да готви по поръчка.
Мога и сама!
nbsp;
Към края на 1970-те Стюарт вече е собственичка на успешна кетърингова компания, обслужваща заможни клиенти по Източно крайбрежие. Но неспокойната й натура се стреми към нещо повече. Започва да пише кулинарни статии в The New York Times, а след това и книги. Първата от тях Entertaining представлява цветен албум със снимки, рецепти и съвети, който спокойно може да украсява масичката за вестници във всеки приличен дом. Новаторската книжка се превръща в бестселър – към средата 1990-те са продадени около 1 млн. екземпляра – и създава на Стюарт репутацията на експерт по домакинството с отличен вкус.
След Entertaining Марта пише книги за бързи рецепти, за коктейли и десерти, за сватби и празнуване на Коледа. Стилът й, който може да бъде описан като елегантност за повечето жени, незабавно придобива популярност. Канят я да чете лекции и да гостува в престижни телевизионни предавания, включително при Лари Кинг и Опра Уинфри. Първото солидно доказателство за известността на нейния бранд е сключеният петгодишен договор с Kmart ( според някои данни за 5 млн. долара). През 1987-а веригата от супермаркети я наема за консултант по създаването на нова линия стоки – цветова гама за бои, както и стоки за баня и постелно бельо. И макар по-късно Стюарт да се оплаква, че съветите й на декоратор да останали неизпълнени, веригата Kmart просто е използвала името й в рекламната кампания, в продължение на няколко години тя редовно получава процент от продажбите .
Първата милиардерка
В края на 1980-те Марта Стюарт започва да мисли за собствена медия. Бидейки вече утвърден дизайнер и кулинар, тя се опитва да заинтересува най-големите издателски къщи с идеята си за списание наречено Martha Stewart Living. Но нито Conde Nast, нито медийната империя на Рупърт Мърдок желаят да инвестират в предприятие, което до голяма степен се гради върху известността на един човек. През 1990-а тя все пак успява да убеди корпорацията Time да рискува, но отказът на останалите играчи на пазара правят контракта не дотам изгоден да нея. Time Inc. се съгласява да издава списание с Марта Стюарт в качеството на главен редактор, но в малък тираж, като й плаща скромните 400 хил. долара годишно.
Публиката обаче посреща с такъв ентусиазъм изданието, че към 1995-а всеки брой на списанието достига 1.2 млн. екземпляра. През същата година Martha Stewart Living получава няколко професионални награди, а Марта е обявена за въплъщение на съвременната американска жена.
Стюарт се възползва от момента и убеждава ръководството на Time да финансира телевизионна версия на списанието й и да преразгледа параметрите на сделката. Според условията на новия договор Time Warner (през 1990-а Time Inc. се обединява с Warner Communications) е създадено подразделението Martha Stewart Living Enterprises, а предприемчивата дама става негов директор. Компанията притежава правата върху периодичните издания, книгите и телевизионното шоу, а всичко излязло до 1995-а се смята за собственост на самата Стюарт. През 1997-а Марта успява да купи по-голямата част от компанията за 75 млн. долара.
Корпорацията е преименувана на Martha Stewart Living Omnimedia. А през октомври 1999-а организира първично публично предлагане на акциите, като цената на ценните книжа нараства от 18 на 38 долара. Това прави Марта Стюарт първата жена в САЩ, спечелила 1 млрд. долара.
Нетипична Коледна история
По време на коледните празници през 2001 г. Марта научава от своя борсов брокер Питър Бакановик, че Сам Уоксъл, шеф и основател на биотехническата компания ImClone Systems, панически се стреми да се отърве от акциите на собствената си рожба. Развълнуваната Марта продава всички ценни книжа на ImClone, които притежава. И най-вероятно многократно е съжалявала за това.
Впоследствие става ясно, че Сам Уоксъл е получил незаконно достъп до секретна информация, че регулаторът FDA не възнамерява да пусне на пазара новия препарат срещу рак, разработен от ImClone. И успява да продаде акциите ден преди отказът за регистрация на лекарството да бъде оповестен официално. Година и половина по-късно той е осъден на седем години затвор.
През лятото на 2003 г. започва съдебно преследване и срещу Марта Стюарт, той като действията й не остават незабелязани за прокуратурата. Най-лошото обаче е, че тя решава да представи подозрителната бърза продажба на принадлежащите й акции от ImClone като отдавнашен план между нея и брокера й. А по време на съдебните слушания се появява и доказателство, че Марта се е опитала да унищожи улики. Осъдена е на затвор и глоба в размер на 30 хил. долара. Очевидно адвокатите й доста са се постарали, защото според експертите Стюарт би могла за отиде зад решетките за 20 години.
Медийната империя и нейната собственичка понасят съществени финансови загуби. Американската Комисията за ценни книжа и борси забранява на Марта да заема пост в съвета на директорите на собствената й компания в продължение на пет години, както и в което и да било друго публично дружество. През 2008-а Великобритания й отказва разрешение за влизане в кралството, където Стюарт планира да изнесе лекции.
В отговор Марта премина в настъпление. Тя отново се вихри в списанието Martha Stewart Living, разшири своя асортимент за декориране на дома във веригата Kmart и създаде още една линия от стоки за ремонт във веригата Sears. Милиардерката се завърна в дневния телевизионен ефир на Hallmark Channelс нейното The Martha Stewart Show, но през май 2012-а ръководството на канала сне предаването заради нисък рейтинг. През декември 2012-а Martha Stewart Living Omnimedia обяви, че съкращава персонала и количеството на броевете на издаваните списания.
Колкото до самата Марта, тя отново фигурира в съда като ответник. Търговската мрежа Macy’s я обвинява в нарушаване на ексклузивен контракт. И по-точно, че подписвайки през 2007-а дългосрочен договор за сътрудничество, през 2013-а Стюарт е влязла в професионални отношения с Penney, основния конкурент Macy’s. Процесът започна през февруари 2013-а и още не е завършил.
