Общото събрание на акционерите на Българската банка за развитие, според поканата за него, публикувана в Държавен вестник, трябва да се събере на 2 юли. Отчетната част е ясна – сухите резултати за миналата година. Изборната – тъне в пълна мъгла, поради която се говори за отлагане на събранието за 17 юли, както е по покана. Ако, разбира се, представителят на основния акционер – Министерството на финансите, не се яви.
Мотивите за отлагането на събранието на първата дата в общи линии са три. Най-много натежава пресният избор на Даниела Бобева за икономически вицепремиер, в чийто ресор попада и ББР. При избора на Бобева в парламента премиерът Орешарски коментира, че тя ще координира икономическите политики, ще ръководи разработването на нови законопроекти, ще работи по антимонополното законодателство и ще наблюдава Банката за развитие. Именно затова е ясно, че до 2 юли тя едва ли ще има време да влезе в координиращите си функции, камо ли да помисли за държавната банка. А кои хора ще одобри за надзора на ББР Бобева вече е по-детайлен въпрос.
Другият мотив за отлагане на общото събрание, според наблюдателите, е цялостната промяна в политиката на ББР и премахване на практиката банката да се управлява от служители на Министерството на финансите. Креативно е да се търсят популярни и доказали се имена, ползващи се с доверието на гилдията.
Според третия, най-малко вероятен сценарий, премиерът Орешарски, по логиката на предшественика си Дянков, щял да наложи лично доверено лице, което да ръководи банката.
БАНКЕРЪ се обърна към председателя на управителния съвет и главен изпълнителен директор на трезора Асен Ягодин да внесе яснота за очакваните персонални промени и бъдещите намерения за развитието на най-коментираната напоследък банка у нас – ББР.
Промени в надзорния съвет ще има, ако принципалът – Министерството на финансите, реши да направи такива, опита се да бъде лаконичен той. На настояването на БАНКЕРЪ за повече конкретика Ягодин изброи банкери, чиито имена е чул да се спрягат за посланици на държавата в надзора. Сред тях са Димитър Димитров, колегата на Пламен Орешарски от УНСС Стоян Александров и Билян Балев.
Офертата на бившия шеф на ББР, а преди това подуправител на БНБ Димитров, шеф на някогашната банкова консолидационна компания и един от създателите на ОББ е повече от логична, коментират негови колеги. Димитър Димитров беше освободен от поста си в ББР на 15 април 2011 г. след десет години начело на банката без никакви мотиви от ексминистър Симеон Дянков. Банкерът още тогава демонстрира кооперативност: Резултатите на банката са добри, всички го знаят. Няма критики по отношение на досега постигнатото, но идеята очевидно е да се надгражда, с нов екип, с нови задачи, каза той.
Името на Стоян Александров в началото на май тази година събуди кулуарния интерес, когато той напусна поста си на главен изпълнителен директор на ДБанк. Тогава на въпрос на БАНКЕРЪ има ли нещо вярно в спрягането на името му за финансов министър в евентуален кабинет Орешарски Александров заяви, че той има непреодолими противоречия не със Орешарски, а с левицата, и по-точно с нейната програма за управление. Което обаче явно не пречи да стане потенциален кандидат за шеф-надзорник на ББР.
Третото спрягано име, позабравено вече във финансовите среди, е на Билян Балев. В момента той се води управляващ партньор на ИЮ Консулт ООД, Нобел Адвайзърс ЕООД и Форем Консултинг България ООД. Балев е предприемач и консултант по сливания и придобивания от повече от 15 години, но според финансисти отдавна не живее в България.
През миналата година сме разпределили ресурс за около 200 млн. лв., издаде тайна от отчета Ягодин. Към 100 млн. лв. са предоставени чрез onlanding на седем търговски банки, с които са подписани споразумения. Другата половина са отпуснати като кредити директно от ББР.
На въпрос – с колко ще се увеличи капиталът на ББР, министър-председателят последно заяви: Мислим да привлечем допълнително ресурси. Не е задължително да се увеличава капиталът, а по-скоро допълнителни кредитни линии, така че да дадем възможност за по-лесен достъп на малкия бизнес най-вече. На първо време ще се опитаме до края на годината тези кредитни линии да достигнат 1 млрд. лева.
Обещанието в плана Орешарски да се намерят 500 млн. лв. за кредитиране предимно на средния и дребния бизнес Ягодин коментира така: Това е важно и възможно, но моето лично мнение е, че, първо, трябва да се намерят средства да се капитализира банката и тя, вече по-мощна, да излезе на международните пазари, за да търси паричен ресурс на по-ниска цена. Според него облекченията за бизнеса могат да дойдат от две посоки. От една страна, сегашните обезпечения, които се търсят от кредитополучателите от над 120% от стойността на кредита, да се свие до 1:1, т.е. държавата да поеме риска до редуцираната пазарна стойност на обезпечението. От друга страна, според Ягодин, сегашният процент на заемите на ББР от около 7.5% спокойно могат да се свият до 6% и максимално до 6.5% с включени такси и комисиони. Това би направило кредитите на ББР изключително търсени, защото пазарната лихва в момента тръгва от 8% нагоре, смята Ягодин.
Според него държавата като собственик на банката трябва да има готовността да поеме половината от риска (останалите 50% да са за сметка на търговската банка) и да отпуска кредити на търговските банки на около 4%, при положение че ББР успява да докарва външен ресурс на около 3-3.5 процента. На въпрос на БАНКЕРЪ: С този марж от половин-един процент държавната банка няма ли да се превърне в социална институция с ролята на куриер между българските банки и международните пазари, Ягодин отговори, че такава констатация би била дълбоко погрешна. ББР трябва да работи с нисък марж, но да спазва пазарните принципи, като се стреми да намира и предоставя възможно най-евтиния паричен ресурс на търговските банки, с които работи, но и да изисква от тях нисък марж да крайния потребител, за да има необходимия ефект, каза банкерът.
Както е известно, на проведеното на 25 март извънредно общо събрание на Българската банка за развитие АД бяха направени промени в устава на банката, с които се прецизират текстове относно основната й дейност и функционирането на одитния комитет. С цел да се оптимизира дейността на ББР беше решено броят на членовете на управителния съвет да се намали от петима на трима. Промените бяха съгласувани с Българската народна банка. Общото събрание направи промени и в надзорния съвет на банката, като освободи като член и председател по нейна молба Доротея Пандова – довереничката на Дянков. На нейно място беше избран Стефан Белчев, директор на дирекция Вътрешен одит.
nbsp;
nbsp;
Сегашната управа
НАДЗОРЕН СЪВЕТ
Стефан Белчев председател
Диана Тонева Драгнева-Иванова член на НС
Румен Порожанов член на НС
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ
Асен Ягодин, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор
Илия Караниколов, член на УС и изпълнителен директор
Христо Карамфилов, заместник-председател на управителния съвет
Контра
Това е дежа вю
Предложението на Орешарски за 500 млн. лв. допълнителен ресурс за икономиката, които ББР да разпредели, е дежа вю, припомни преди дни икономистът и анализатор Красен Станчев. През 2009 г. от януари до май същият Орешарски, тогава в ролята си на финансов министър, инжектира подобна сума в стопанството на България през тази банка. Ефектът от тази интервенция беше, че икономиката през тази година се сви с около 5%, лаконичен бе Станчев.
По-повод тази мярка Георги Ангелов, старши икономист в Институт Отворено общество, коментира в блога си Ikonomika.org следното:Предишното правителство вече наля 500 млн. лв. в ББР и заедно с други подобни разходи намали значително валутните резерви, което беше основна причина за влошаване на инвестиционното доверие към страната. Това трябва да се спре изцяло, а не да се продължава.
















