Не големи, но от принципна гледна точка важни загуби търпят банките заради гордостта на Дянков. Става дума за схемата за плащане на данъци, глоби и такси през банкови търговски терминали (ПОС) в централната и местните администрации. Според тази схема разходите по транзакцията се поемат от хазната, на която преди всеки длъжник плащаше в банката, обслужваща приходните агенции. Актуализация на цената на трансфера, който Министерството на финансите превежда на банките, отдавна е належаща, но засега това е последна грижа на ведомството. Така, въпреки поетия ангажимент за пълно покриване на цената на транзакциите от бюджета, служителите на министерството си правят оглушки и част от нея се плаща от банките. В същото време банкери се оплакват, че губят десетки хиляди левове от непълното покритие на цената и от неизгодното съотношение брой ПОС-терминали към брой картодържатели в полза на терминалите.
Дянков вече го няма – но нещата продължават по дянковски. Да припомним какво каза той през февруари миналата година, дни преди да пречупи гръбнака на банките и да въведе администрирането на системата: Министерството на финансите е основното, което има право да предлага закони, свързани с банковия сектор. Ние се съветваме с банките, но ако те не са съгласни, а ние мислим, че дадени промени са наложителни, те ще станат така или иначе.
Елегантно, нали?
Но… да се върнем към историята и да видим как идеята се разви на практика.
В средата на 2011 г. се роди инициативата да се сложат ПОС (търговски) терминали в държавната администрация, за да могат гражданите да плащат към бюджета данъци, глоби и такси с банкови карти (но без такси). Това значи – безплатно. С малко неща може да бъде похвален Дянков, но тази мярка съчетаваше в себе си фискалната грижа за по-високата събираемост с жеста към гражданите да им се спестят банковите разходи при преводи към хазната, което пък приличаше и на морална корекция на една жизнена несправедливост.
Системата заработи от март 2012 г. с 29 търговски терминала. Министерството на финансите изготви един типов, унифициран договор, и покани банките, които обслужват бюджета, да се включат. На практика се отзоваха всички трезори, които имаха вземане-даване с хазната по отношение на преводите към нея – 16 от общо 30 банки подписаха договори с МФ. Междувременно броят на ПОС-терминалите набъбна до 610 в края на годината, което прави ръст от около 2100 процента. Като лидери в изпълнение на задачата изпъкнаха ОББ – със 180 устройства, и УниКредит Булбанк – със 109.
Помолихме Любомир Цеков, главен изпълнителен директор на БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ АД, да напомни принципите, които бяха заложени и спазени в предлагането на тази услуга. Първият бе, след като МФ подпише договор с търговските банки, разпоредителите с бюджетни средства – министерства, агенции, ведомства и общини, да решават кога и колко ПОС-устройства да поставят, обясни Цеков.
Вторият принцип беше продиктуван от логиката на Министерството на финансите да се изравнят условията при плащане в брой и чрез банкова карта, т.е. липсата на такси при кеш да се приложи и върху транзакциите с банкови карти. Това породи и следващия казус, който беше успешно решен. В тази ситуация Министерството на финансите се явява търговец (все едно голяма търговска верига). При транзакциите с карти правилата са такива – съществува interchange fee (междубанкови такси), когато с карта на една банка се плаща през ПОС-терминала на друга банка. Та, генеричният смисъл МФ да покрива тези такси се свежда до това, че за търговеца обработката на пари в наличност е доста по-скъпа, по-трудоемка и по-рискова в сравнение с обработката на безналичните пари (картови транзакции), поясни Цеков.
При международните картови организации има едно правило – търговецът дължи такса на банката издател на картата с цел да го стимулира да издава колкото се може повече карти. Оттук възникна и необходимостта Министерството на финансите не просто да покрива цената на транзакцията, но и да възстанови и разходите по междубанковите такси.
Така се стигна до историческата договореност между Министерството на финансите и Асоциацията на търговските банки, която влезе в сила от февруари 2012 година. Двете страни се разбраха за унифициран размер на транзакцията от 65 стотинки. В нея се включват цената на транзакцията и междубанковата такса. Беше уточнено и как се определят двете съставни части на тази цена. Банковата такса е постоянно число, докато междубанковата такса е процент от платената сума. Важно е да се уточни, че двете страни се договориха след една година да се съберат отново, за да отчетат резултатите и, по-важното, да актуализират цената. Тук трябва да вметнем, че през 2012 г., преди да сложат подписите си, банките до последно настояваха цената, която плаща МФ, да е 1-1.20 лв., но това така и не бе прието.
Нека дадем един пример, за да онагледим за какво става дума. При 100 лв. превод към хазната цената на транзакцията през ПОС-терминала е 15 ст., а междубанковата такса – 40 ст. (0.4% от сумата на превода). При 200 лв. общата цена отива на 95 ст. (15 ст. + 80 ст.)
Според данните на БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ през миналата година са били извършени 32 500 транзакции на обща стойност 4.660 млн. лева. Простата сметка показва, че средната цена на една транзация е била 143.24 лв. при средна междубанкова такса от 57 стотинки. Към тази сума, като прибавим цената на транзакцията от 15 ст., се получава обща цена от 72 стотинки.
Статистика
За цялата минала година има само две транзакции на стойност 6400 лева. Най-голям брой транзакции, 23.5%, т.е. всеки четвърти превод, е бил на стойност 20-50 лeва. В повечето случаи това са глоби, наложени от КАТ. Следващ по големина на дела диапазон на сумите е този от 100 до 200 лв., който заема 12% от общия брой на всички плащания.
И накрая, нека хвърлим едно око и на важния въпрос колко пари дава Министерството на финансите, за да плати сметката на гражданите, стимулирайки ги по този начин да плащат през ПОС-терминал. Като умножим 32 500 броя транзакции по 65 ст., се получават 21.125 хил. лева. За мащабите на бюджета това е смешна сума, така че въпросът за актуализацията, т.е. вдигането на цената до реалната, не би се усетило от хазната.
На фона на обществено-политическия хаос мълчанието на Министерството на финансите е повече от оправдано. Едва ли този въпрос може да се дореди до дневния ред на финансовото министерство, въпреки че интересът към този вид транзакции се засилва лавинообразно. За пример – от началото на годината до края на май в страната са извършени 74 500 транзакции на обща стойност 7.320 млн. лева. Петмесечието, съпоставено с цялата минала година, показва двоен ръст. Въпреки настояването на обслужващите банки актуализация на цената скоро няма да има. Договорът между трезорите и МФ се оказа несправедлив за бранша. Един път поради това, че държавата не плаща реалната стойност на разходите. На второ място, поради това, че се появи сериозно разслоение между банките. Едните, с много картодържатели и малък брой монтирани ПОС-терминали, печелят на гърба на тези с по-малки картови клиенти, но пък с разгъната мрежа от търговски терминали. В случая последните губят от непреведените им междубанкови такси. Така между банките вече назрява напрежение. Най-очевидни примери за загубите от включването в схемата са Общинска банка, Токуда и СИБанк, които имат сериозен брой ПОС-терминали при сравнително малко картодържатели. Големите печеливши от системата са УниКредит Булбанк , ОББ и Банка ДСК.
