Отчетите на партиите за харчовете им за предизборна реклама потвърдиха, че има сериозно разминаване между данните за парите, които са влезли в медиите според самите тях, и реалната ситуация.
От тази година вестници, телевизии и сайтове са длъжни да публикуват контрактите, сключени с политическите сили в предизборния период. На теория това беше направено, за да могат зрители и читатели сами да преценят независимостта на редакционното съдържание. За нарушаването на тези разпоредби обаче не бяха разписани никакви санкции. Така на практика се получи нещо до болка познато – зееща врата у полето.
Най-скъпата предизборна кампания, както се разбра през седмицата, е била на ДПС – партията е похарчила общо 3 959 821 лева. Външните услуги, в които влизат реклама в медиите, социологически проучвания, консултантски услуги, масови прояви, брошури и пр., са били на стойност 2 132 242 лева. От тях ДПС е дало 854 хил. лв. за медийни услуги, за реклама в частни радиа и телевизии са отишли 332 611 лева. В печатни издания през месеца, в който течеше кампанията, са вложени общо 198 хил. лв., а в БНТ – 124 хил.лева. За интернет пропаганда, която е сериозно перо за почти всички партии, са похарчени 107 142 лева. В бюджета на националното радио ДПС е вкарало 30 444 лева.
Но според данните, които основните вестници и телевизии бяха публикували, движението би трябвало е похарчило едва около 168 хил. лв. с ДДС. Или по-малко от 8% от общата сума за външни услуги. Мониторингът, който в. БАНКЕРЪ направи ден преди края на предизборната кампания, включваше главните национални медии – БНТ, Би Ти Ви, Нова, TV 7, вестниците 24 часа, Труд, Преса, Монитор, Стандарт, Телеграф и сайтовете vesti.bg, mediapool.bg, dnevnik.bg и capital.bg. Не всички от тях бяха качили на сайтовете си информацията за договорите с партиите. Данни за БНТ също липсваха.
Повечето от общите разходи на БСП за предизборната кампания, които са 2 910 089 лв., са отишли за външни услуги. Това перо е струвало на партията 2 630 655.73 лева. Отчетът на социалистите показва, че за реклама в електронните медии те са вложили 1.4 млн. лв., а в печатните – 284 хил. лева. Националната телевизия е получила 144 хил. лв., а БНР – 49 хил. лева. Според оповестените от основните вестници и телевизии числа обаче излизаше, че БСП е похарчила почти три пъти по-малко – около 613 хил. лева.
ГЕРБ пък са се бръкнали за кампанията си с 1 956 868 лв., от които 1 844 169 лв. са отишли за външни услуги. В договорите, които медиите публикуваха, правеше впечатление, че бившите управляващи почти не са плащали за предизборна реклама – имаше данни само за около 116 хил. лева. В действителност ГЕРБ са дали 626 хил. лв. в електронни медии и 250 хил. лв. за печатни. БНТ е получила 71 462 лв., а БНР – 27 514 лева. За интернет агитация са отишли други 77 хил. лева.
Сумите се отнасят само за предизборния период и не обясняват влиянието, което партията на Борисов имаше върху вестници и телевизии, докато управляваше. Новият земеделски министър Димитър Греков оповести, че предшественикът му е раздал 27 млн. лв. за медии и реклама за три години и половина. Става въпрос за същите пари, от чието разпределение, както стана ясно от записания разговор от къщата на Борисов, Мирослав Найденов се притеснява. Голяма част от облажилите се медии обаче забиха нож в гърба на ГЕРБ, след като партията падна от власт и златният дъжд спря.
За кампанията на другата парламентарно представена партия – Атака,са отишли 584 430 лв., от които 503 694 лв. са били за външни услуги. И тук оповестените от медиите през май данни са били крайно занижени. Според тях Сидеров и компания са вкарали в бюджета им само около 51 хил. лева. В действителност те са похарчили 105 338 лв. за частни телевизии и радиа, БНТ е получила 61 614 лв., а БНР – 1032 лева. Присъствието на партията в интернет пространството е било повече от скромно – за него са били отделени едва 2500 лева.
Сериозните различия между договорите, публикувани от медиите през май и партийните отчети от юни, припомнят един известен извод – в политическата реклама вирее сериозен сив сектор. И ако обществеността знае повече за скритите зависимости, тогава и патологиите в отношенията власт – медии може би ще намалеят.
nbsp;
