След десет години ходене по мъките един от най-дълго чаканите европейски газови проекти приключи безславно. От австрийската компания ОМV заявиха през седмицата, че Набуко – запад не е бил избран като маршрут за доставки на синьо гориво от оператора, разработващ каспийското находище Шах Дениз 2(консорциум, включващ Бритиш петролиъм и норвежката Статойл с по 25.5% от дяловете, азерската СОКАР, френската Total, иранската NICO и руско-италианската LUKAgip с по 10%, а останалите девет на сто са на турската TPAO). Австрийците са най-големият акционер в обединението Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл, в което влизат още Газ дьо Франсс 9%, а по 16.66 на сто държат Българският енергиен холдинг, турската фирма БОТАШ, румънската Трансгаз и унгарската МОЛ.
Проектът Набуко за нас приключи, категоричен бе изпълнителният директор на ОМV Герхард Ройс на пресконференция, изключвайки всякакви по-нататъшни възможности за неговото реанимиране. Така големият печеливш се оказва конкурентният Трансадриатически газопровод (TAP), който тръгва от Турция, минава през Гърция, Албания, пресича Адриатическо море и завършва в Южна Италия. Подобно развитие на ситуацията се очакваше, тъй като тази тръба се поддържаше от Бритиш петролиъм, която участва и в разработването на Шах Дениз 2.
Колкото до България, тя получава много сериозен удар в опита й най-накрая да има алтернатива на руския природен газ, от който зависи изцяло. Няма как обаче да отречем, че през годините досега Набуко бе съпътстван от десетки безсмислени срещи и декларации, търсене на нови партньори, липса на конкретни решения и на ясна политическа подкрепа от Европейската комисия. При цялата тази безпътица Русия активно лобираше и действаше в полза на своя проект – Южен поток. Нещо, което се отрази и на крайното решение, взето от консорциума Шах Дениз 2.
Сега за страната остава изцяло да се концентрира в изграждането на интерконекторните газови връзки с Турция и Гърция, защото те са единствените възможности за диверсификация на доставките. В началото на 2013-а бившият вече министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев лансира идеята за развитието на първата фаза на южен газов коридор чрез изграждането на връзка между България и Турция и тя не бива да се зачерква с лека ръка. Дължината на тази тръба на българска територия трябваше да е 75 км, а инвестицията около 100 млн. лева.
Необходимо е строителството на тръбата към Гърция също да се ускори, особено след като търгът за приватизацията на гръцката газова компания ДЕПА се провали и опасенията, че Газпром ще застане и на южния вход и изход на газовата ни система, се поразсеяха.
Докато беше министър на икономиката и енергетиката, Трайчо Трайков твърдеше, че връзката с Гърция ще осигури алтернативни доставки на каспийски и средноазиатски природен газ и е от огромно значение за сигурността на доставките не само за нас, а и за региона на Балканите и за държавите от Югоизточна Европа. Тогава амбициите бяха изграждането й да стане възможно най-скоро – до 2013 година. Е, в този срок вече няма как да се вместим, но колкото по-скоро изградим интерконектора, толкова по-добре. Да не забравяме, че имаме обещани от Азербайждан 1 млрд. куб. м природен газ годишно и ще ги получим в момента, в който бъде изградено трасе за тях. Освен това нищо не пречи да се купува синьо гориво и от TAP , стига, разбира се, да се постигне приемлива цена.
