Екип от финансисти осъществява на 1 юли 1963-а в Лондон облигационна сделка в щатски долари за мениджър на италиански магистрали и слага началото на пазар, чийто годишен обем в момента се оценява на 4 трлн. щ. долара. Въпросната операция осигурява на италианската компания Autostrade заем за 15 млн. щ. долара чрез нов тип международна дългова ценна книга, наречена еврооблигация. Нейните родители, под ръководството на германеца от еврейски произход Зигмунд Варбург – основател на инвестиционната банка S.G. Warburg amp; Co., на практика създават фирмено задължение. Затова лихвените плащания по него са освободени от данъци, което подпомага достъпа до стагниращия пазар на щатски долари в Европа.
В периода между 1963-а и края на 1967-а на пазара били пуснати еврооблигации за около 4.8 млрд. щ. долара. През следващите пет години количеството нараснало до 17.5 млрд. долара. Книжа за близо 47 млрд. долара са продадени от края на 1972-а до 31 декември 1978-а, а през следващия петгодишен период последвал скок до 119 млрд. долара. Успешният старт на пазара на еврооблигации помогнал за ускоряване на европейската интеграция и за израстването на Лондон като световен финансов център. Длъжници от парижката хотелска верига Акор до Република Замбия набирали средства чрез този вид ценни книжа. Емисиите достигнали върховите 4.5 трлн. щ. долара през 2009-а. Продажбите през тази година се очаква да повторят миналогодишните 4 трлн. долара, по данни на агенция Блумбърг.
В навечерието на 50-та годишнина от пускането на първата еврооблигация и тържественото й отбелязване в лондонския хотел Савой на 23 юни пазарът на тези книжа очаква нови наредби за контрол и за данъчно облагане, защото правителствата имат нужда от пари след най-тежката криза от Великата депресия насам.
Днес Европа обмисля да наложи данък върху финансовите транзакции, включително и върху търговията с облигации. А мерките на щатската администрация за борба с данъчните измамници, които държат средства зад граница, могат да принудят щатските институции да облагат някои транзакции с подоходен данък. И по този начин да обезсмислят най-важния елемент на еврооблигациите, които са освободени точно от този налог. Крис О’Мейли – старши съветник на Асоциацията на международния капиталов пазар (в която членуват дилъри и брокери на ценни книжа, банки, емитенти и инвеститори), подчертава, че ако сегашният данъчен режим се промени, това означава да се каже сбогом на най-големия световен пазар. А без еврооблигациите емитентите ще трябва да се обръщат към националните или регионалните пазари, което ще им излиза по-скъпо.
Великобритания вече започна правна битка срещу данъчното облагане на финансовите транзакции, а Люксембург може да я последва, защото активите в местните банки, по оценка на Ситигруп, надхвърлят 22 пъти БВП на страната.
Купувачите на еврооблигации варират от богати индивиди в Швейцария и Сингапур, които влагат пари в тях чрез банки, до фондове, управлявани от Блек Рок и Пасифик инвестмънт мениджмънт Ко и останалите най-едри парични мениджъри в света. Тези инструменти са идеална форма за инвестиция заради необлагаемите лихвени приходи и гарантираната анонимност на притежателите им – все неща, които не са по вкуса на управляващите и на широката публика.
