Банките ни са свръхликвидни и искат да дават повече кредити и да имат нови клиенти, но трябва да внимават с по-нататъшното понижаване на лихвените проценти. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров във вторник (2 юли). Той дори отиде по-далеч, като посъветва търговските банки да внимават с някои свои продукти и по-специално с кредитите с фиксирана лихва. Според Искров цената на привлечения ресурс се очаква да нарасне, а оттам и цената на крайния продукт – кредита.
Централните банки в най-развитите държави смятат, че вече са направили достатъчно за адаптиране на икономиките в годините на криза чрез значително по-ниски лихвени проценти и идва време да се отчете влиянието на инфлацията, каза Искров.
Банките у нас следва да бъдат подготвени за тези промени, защото те ще поставят началото на нов лихвен цикъл – повишаване на лихвените проценти на международните парични и капиталови пазари. По-високите лихви навън ще се пренесат и на вътрешния ни пазар в степен, зависеща от суверенната и рисковата премия тук, заяви българският гуверньор. Само преди няколко дни същите сигнали за затягане на паричната политика дойдоха и от страна на Федералния резерв на САЩ. Управителят на БНБ обърна внимание, че в големите икономики започва затягане на паричната политика – т.е. ще има по-труден достъп до ликвидност.
Реформите в ЕС също оказват влияние върху българските банки, отбеляза Искров. Той посочи, че на срещата на ЕКОФИН на 26 юни в Брюксел благодарение на усилията и твърдата позиция, отстоявана от няколко от държавите извън еврозоната, значително е смекчена европейската директива за преструктуриране и оздравяване на банки. Така бе договорено националните органи да могат да разполагат с достатъчно гъвкавост при използването на различни вътрешни източници за рекапитализация на банки, заяви Искров. По този начин ще могат да бъдат използвани средства на акционерите и средства, акумулирани предварително чрез вноски на самите банки в национален фонд по преструктуриране и във Фонда за гарантиране на влоговете, вместо да се подрязват депозитите на големите данъкоплатци. От тази гледна точка Българската народна банка е удовлетворена от постигнатите компромисни решения, посочи още Искров.
Банковата ни система, въпреки трудната икономическа среда, е в добра позиция и има висока ликвидност и капиталова адекватност, дори повече от изискванията на международните регулаторни органи, отбеляза гуверньорът на БНБ.
Търговските банки имат достатъчно провизии срещу лошите кредити, които са в рамките на 16-17% средно за системата. Искров обясни, че този вид кредити са повишили разходите на банките за провизии, като от 2008 до 2012 г. кредитните институции у нас са класифицирали около 1 млрд. лв. като несъбираеми и са ги извадили от балансите си.
Капиталовата адекватност е много над изискуемите нива в ЕС и е 16.78 процента. Ликвидността у нас е около 26-27%, тоест банките са готови да подадат ръка на българския бизнес, посочи управителят на БНБ.
Искров заяви, че познава икономическия екип на финансовото министерство и е убеден, че няма да се допуснат грешки, свързани с публичните финанси.
nbsp;
nbsp;
Коментари
Ако се вгледаме в дълбочина в последните данни за банковата система, ще видим, че намаляването на привлечените средства от банките се дължи основно на изтеглени от партиите пари от депозити преди провеждането на изборите. Това коментира по време на конференция Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Намалението на депозитите през май 2013 г. при нетърговските дружества – тоест частни лица, в която графа влизат и партиите, е около 20 млн. лева.
Маринова добави, че размерът на депозитите има и сезонен характер – общата депозирана сума намалява през лятото и се увеличава отново през есента. Според нея тенденцията на ръст на депозитите ще продължи. Данъкът върху лихвите по депозитите засега не променя тази тенденция, коментира още Виолина Маринова. Този вид данък съществува в доста западноевропейски държави, според мен обаче доходите, внесени в банковата система, би трябвало вече да са обложени, така че може и да не се облагат с този вид данък, каза тя по повод възможността той да отпадне от следващата година.
По повод предупреждението на управителя на БНБ Иван Искров, че лихвените нива по кредитите ще се повишават в световен план, Маринова каза, че нещата са променливи и българските търговски банки ще следят внимателно тенденциите.
Банките няма как да са много по-добре от клиентите си, категоричен е Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк и председател на Асоциацията на банките в България. От тази гледна точка устойчивото развитие на икономиката и предсказуемата среда за нас са изключително важни, както за всеки друг бизнес, добави той. Да се надяваме, че предсказуемостта на средата, която липсваше в последните години, в бъдеще ще се възстанови, каза Хампарцумян. Ние сме устойчиви, готови сме да подкрепим растежа на българската икономика, но не можем да сме причина за растежа, коментира ситуацията Хампарцумян от името на банковия сектор.
Васил Христов, изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка, заяви, че внедряването на нови продукти и услуги от страна на банките е пътят, по който те могат да повишат доходността си. Благодарение на строгите регулации на БНБ още преди 2008 г. българската банкова система остана стабилна по време на икономическата криза, но не трябва банките да се представят като богатия, а клиентът като бедния и да има противопоставяне, коментира Христов. Банките поемат тежестта на кризата заедно с клиентите си и заедно с тях търсят възможности за развитие на бизнеса, добави той.
nbsp;
