Пореден рунд за изборния кодекс

Авторите на новите изборни правила имат сложната задача да балансират между исканията на протестиращите и собствените си политически интереси.

Тече трета седмица, откакто властта се ангажира да изготви нови изборни правила. Срещите между граждани (които са пожелали да са на тях) и депутати стават все по-дълги и все по-размити. Конкретните искания уж са ясни, желанието за сътрудничество уж е налице, но страните така и не успяват да си стиснат ръцете по най-важния въпрос – кои предложения да видят бял свят и кои да бъдат изхвърлени в коша, без да се усилва уличното недоволство. В резултат на това БСП все още не са оформили окончателния вариант на собствения си законопроект, а ГЕРБ минаха по допирателната, като застанаха зад шепата предложения с най-голяма популярност сред протестиращите.

Управляващите настояват да се задраска съществуващият Изборен кодекс и да се изработи съвършено нов, защото неприложимите и компрометираните текстове в момента са твърде много. Хората се убедиха, че нито изборите са честни, нито има равнопоставеност на кандидатите, коментира заместник-председателят на Народното събрание Мая Манолова и събра във вторник (2 юли)граждански и неправителствени организации на дискусия, след която да се спрат на нов изборен модел. Протестиращите изслушаха експертите, но докато се опитваха да схванат плюсовете и минусите на мажоритарната, смесената и пропорционалната система с преференции (виж карето), сами се сетиха, че промените може би ще се случат по-лесно и бързо, ако просто се изготви закон за изменение и допълнение на съществуващия Изборен кодекс. Идеята обаче не срещна подкрепата на властимащите.

Два пъти промени в кодекса няма да правим. Да приемаме сега набързо едни поправки, а след това да изменяме вече гласуваните не си струва… Ще правим изцяло нов Изборен кодекс, запъна се Мая Манолова и призова гражданите да се включат в писането на новите текстове на документа, вместо в пиенето на кафе пред парламента. На този етап левицата разработва два варианта за промени в изборните правила, като се ангажира и двата да засилят мажоритарния елемент при гласуването за народни представители. При всички положения обаче няма да посегне на партийната привилегия да се подреждат листи. В единия случай избирателят ще получи правото да посочва предпочитанията си към един от издигнатите кандидати (както беше на изборите през 2009-а), а в другия – вероятно да избира мажоритарно част от депутатите, независимо от партийната им принадлежност. Привлекателното в случая е, че десен по своите разбирания гласоподавател ще може да подкрепи някой от левите кандидати, ако харесва работата му и вярва, че ще е по-полезен в парламента, отколкото извън него, внесе повече яснота по въпроса проф. Михаил Константинов, доскорошен шеф на основния преброител при избори Информационно обслужване. По този начин поне част от народните избраници ще са онези лица, които обществото желае да види в Народното събрание, а чувствайки се действително представени, хората по-рядко ще мислят за оставка на кабинета, твърдят експерти.

Няма страшно народът да ви е работодател, г-жо Манолова, защото един работодател винаги търси най-доброто. И ако сте истински професионалисти, нямате повод за притеснения. Освен това мажоритарният вот дава политическо дълголетие и тия протести отвън нямаше да се случват, ако хората бяха гласували лично за вас. Проблемът е, че днес никой не знае кой е неговият представител в парламента, коментира ситуацията журналистът Валери Найденов, който е дългогодишен радетел за чисто мажоритарна изборна система. Хората искат промяна на лицата в Народното събрание, искат нов политически елит, подкрепи го и лидерът на партия Зелените Александър Каракачанов, накланяйки везните към въвеждане на смесена избирателна система, каквато предлагат от ГЕРБ. (И по която гласувахме през 2009 година.) При всички положения на управляващите ще им е трудно да осигурят баланс между собствения си интерес да обличат във власт определени партийни функционери и желанието на избирателя да подреди в пленарната зала познати и доказани експерти.

Политическото статукво в бъдеще ще срещне конкуренцията и на независимите кандидати за народни представители, защото се очаква те да се регистрират по-лесно за избори. Обсъжда се облекчен режим и за издигането на кандидати от инициативни комитети, както и по-малко подписи и такси за записването на нови политически формации в Централната избирателна комисия. По този въпрос все още нищо не е записано черно на бяло, но идеята за премахване на изискванията за регистрация вече плашат някои общественици. Основният риск е изборната бюлетина да се раздуе твърде много, което в крайна сметка ще излезе през носа на държавната администрация и през джоба на данъкоплатеца. Броят на кандидатите, регистрирани за даден вот, ще е без значение, ако се въведе електронното гласуване, но чисто технологично този процес ще отнеме доста време. Наред с предложенията за по-ясна и прозрачна формула за преброяването на гласовете се обсъжда и въвеждането на еднакво и безплатно рекламно време в електронните медии за всички партии, така че гласоподавателят да може да направи адекватен избор, преди да пусне бюлетината. Няма какво да се заблуждаваме. В крайна сметка всичко зависи от избирателната активност и когато тя е ниска, не можем да очакваме разбиване на статуквото, обобщи проф. Красимир Калинов от ЦИК, поставяйки точка на всички спорове за най-подходящата избирателна система.

nbsp;

Видове избирателни системи

Мажоритарна система

При нея всеки един от кандидатите за народни представители се явява от свое име на изборите и може да бъде подкрепен както от една, така и от няколко политически сили. По този начин се избират депутатите в САЩ, Англия, Франция, Канада, Австралия и дори Индия. Мажоритарните кандидати за власт имат най-много работа в предизборната кампания, защото целта им е да станат симпатични не на партийния си лидер, а на колкото се може повече от гласоподавателите. Системата не се харесва на формациите със силно обществено влияние, защото не им гарантира мнозинство в парламента. Благодарение на това, че хората гласуват за личности, място сред депутатите могат да намерят и много по-малки партии.

Смесена (германска)система

Комбинира мажоритарния вот с пропорционалната избирателна система. В Германия избирателят има два гласа – с единия подкрепя своите кандидати по места (у нас избирателни райони), а с другия желаната от него партия и така участва в пропорционалното разпределение на мандатите в цялата страна. Кандидатите, избрани мажоритарно, заемат първите места в избирателните списъци и директно отиват в парламента (Бундестага), а останалите имена се разпределят пропорционално в зависимост от спечелените мандати от втория глас на избирателите. Във федералната република това са половината от народните представители в Бундестага. Недостатъкът на системата е единствено в нейната сложност, поради което нерядко се стига до изкривяване на изборните резултати.

Пропорционална система с преференциален вот

Моделът, при който пуснатите гласове за дадена партия автоматично се трансформират в мандати, като с предимство в парламента се настаняват онези лица от партийните листи, за които избирателят допълнително е изразил предпочитание с преференциалния си вот. Точно по тази система бе съставено 41-ото Народно събрание в България през 2009 година. Моделът не допада на избирателите, които не желаят да избират фаворитите си от предварително съставени партийни листи, но пък увеличава шанса за успех на по-слаби партии, заложили на популярни лица.


Как избират в Швейцария

Швейцария е най-старата действаща демокрация в света и е уникален пример за съществуващи и доказани механизми за пряко участие на гражданите в изборния процес. Националният съвет (т.е. Народното събрание)се състои от 200 депутати, избирани на всеки четири години с пряко гласуване. Системата е пропорционална, без праг за влизане в съвета, но с няколко важни особености.

Народните представители се избират на регионално ниво. Има 26 избирателни района, които отговарят на кантоните, но не са с еднакъв брой жители. В най-големия район се избират 35 депутати, а в най-малките – само по един. Съответно в партийните листи може да има толкова имена, колкото са определени за съответния избирателен район. Особеното е, че избирателите отмятат в листите кандидатите, за които гласуват, а не партиите. Посочените по този начин депутати могат да са от различни листи, единственото условие е да не са повече от определения брой. На практика народните представители се избират мажоритарно и в Националния съвет попадат и малки партии.

В Швейцария гражданите имат думата не само по време на избори, но и при гласуването на закони. Те имат право да свикват референдуми за отмяна на приет норматив, стига да съберат 50 хил. подписа в своя подкрепа. Със 100 хил. подписа пък могат да претендират дори за промени в конституцията.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст