Клиентите на италианските барове и ресторанти през тази година се надпреварваха да си поръчват новото бяло вино на старата винопроизводителна компания Marсhesi de Frescobaldi. Малцина от тях знаят, че то е направено от обитателите на държавния затвор на остров Горгона. Когато опитва за пръв път напитката, вицепрезидентът на Marchesi de Frescobaldi, Ламберто Фрескобалди, се просълзява: Това вино има многостранен, дълбок вкус. Трудно е да го разбереш и определиш веднага. Като че ли думите му се отнасят не само за виното, но и за новия проект на неговата компания, както и за хората, които го превръщат в реалност.
За производството на напитката се използва грозде от сорта Gorgona (Горгона), който се отглежда на една-единствена плантация с големина от един хектар на малкото едноименно островче в тосканския архипелаг. На острова се намира затвор със строг режим, предназначен за престъпници с дългогодишни присъди. Неслучайно Фрескобладо твърди, че виното е направено от ръцете на хора, които мечтаят за ново бъдеще.
Компанията Marchesi de Frescobaldi, винарна със 700-годишна история, започва сътрудничеството си със затвора Горгона през август 2012-а. Идеята е затворниците да бъдат обучени в техниката за производство на вино. След първата реколта компанията предлага на пазара 2700 бутилки. Цялата продукция е разпродадена на най-добрите барове и ресторанти в Италия и в други държави.
Плантацията от лозя е създадена за пръв път на острова през 1999-а, но след това е изоставена. През 2009-а за нея започва да се грижи затворникът от Сицилия – Салваторе. Той вече е излежал присъдата си и е на свобода.
Затворникът Умберто П. е на 41 години и е осъден на 22 години затвор: Откриването на винарната на острова е знак на доверие към хора като мен. Извършили сме ужасни грешки, но трябва да ни се даде възможност да се поправим. Работата, която вършим, е своеобразна терапия.
Фрескоблади се надява, че проектът ще покрие инвестициите. Предприемачът е купил местната винарна и възнамерява да удвои размера й. Проектът се финансира частично от италианското министерство на правосъдието, което е вложило в него 500 хил. евро.
Помолих да ме изпратят тук, защото мога да работя и прекарвам времето си ползотворно – разказва 30-годишният Браян Б., осъден на 13 години. – Когато се трудя в лозята на плантацията, времето сякаш лети. По думите му той би искал да се занимава с винопроизводство и след като излежи наказанието си.
Експертите от компанията – двама агрономи и енолог – идват на острова веднъж седмично. Самият Фрескоблади посещава Горгона всеки месец. Marchesi de Frescobaldi плаща на затворниците за обработването на лозята и се задължава да ги вземе на работа, след като напуснат затвора. Въпреки това лишените от свобода нямат право да опитват виното, което произвеждат.
Тридесет и една годишният Франческо П. от Сицилия се гордее, че има репутацията на познавач на вината и капацитет в производството на напитката сред затворниците. Той изчислява времето до излежаването на присъдата си не в години, а в реколти и признава, че се чувства свободен на острова.
Луиза Чити Контини е единствената постоянна жителка на острова. Тя живее сама със своята котка, а прозорците на малката й къщичка гледат право към малкия залив. Според Луиза за затворниците е полезно да работят. Иначе какво ще правят по цял ден?.
Италианският министър на правосъдието, Анджелино Алфано, се надява, че моделът, създаден на Горгона , ще може да бъде приложен и в други държавни затвори. Покрай виното петдесетте лишени от свобода произвеждат сирене, зехтин и мед. Освен това отглеждат зеленчуци и се занимават с животновъдство. Те са в килиите си само за през нощта.
Горгона се е превърнала в мечтано място за излежаване на наказанията. Лишените от свобода, които идват на острова, се подбират внимателно, след като са прекарали дълги години в други затвори. Престижна компания като Marchesi de Frescobaldi дава на затворниците възможност да усетят връзката с външния свят. Тя дори им дава шанс за връщане към нормалния живот в бъдеще – казва Мария Грация Джампиколо, комендант на Горгона. По думите й работата, която се осигурява на затворниците, намалява количеството на повторни престъпления след излизането им на свобода и подготвя лишените от свобода за бъдещия живот, след като напуснат килиите си.
