Още от времето, когато Николай Василев беше министър на държавната администрация, слушаме как броят на чиновниците намалявал. Къде с 5, къде с 10%, но все надолу. За толкова години трябваше да останат една шепа чантаджии, но не би! Тази седмица ни уведомиха, че общата численост на бюрократите у нас в края на 2012 г. била… 144 875 щатни бройки. А през 2009-а същият този Ники Василев отчиташе, че бил съкратил ведомствените служители до малко над 86 хиляди. Който не вярва, да провери в архивите.
Ха сега де! Тя, нашата администрация, ще излезе като гръцката хидра – колкото повече режат от нея, тя по-голяма става. Обяснението за този парадокс всъщност е в прилагането на една много хитра управленска тактика. Всяка година в съобщаваната бройка се включват различни структури и така става изключително трудно да се хване намаляват ли чиновниците, или се увеличават. През 2009-а например в отчета не са били включени данните за МВР, а в него работят 55-60 хил. души. През миналата година пък с промени в нормативната база в обхвата на държавната администрация бяха включени НОИ, НЗОК, Държавен фонд Земеделие и други звена. Като какви са ги водили преди това заетите в тези институции не е ясно, но със сигурност те не са взимали заплата от някой частник и не са си плащали сами осигуровките.
Така или иначе еквилибристиките с числата са запазена марка за нашите управници и не бива да се съмняваме, че винаги ще ги редят по най-изгодния за тях начин. Пък и колкото и да са бюрократите, нали по-важното е да вършат работа. Но и тук очакванията се разминават с реалностите. Почти няма гише, зад което да не ни посрещне намусена физиономия, обедните почивки сякаш са по цял ден, а за обяснение или съвет никой дори не смее да попита. Сякаш чиновникът е някакво могъщо същество, до което пишем молби, за да ни свърши някаква услуга. И ако откаже – край. Оставаме с пръст в уста. Ако пък реши, че му се работи, размотава ни насам-натам като маймуна в клетка. А после иди и разправяй, че му плащаш заплатата с данъците си.
Впрочем, като споменахме възнаграждението, оказва се, че и то расте със завидни темпове и от 643 лв. в началото на 2009 г. става 865 лв. четири години по-късно. Та това е ръст от над 30%, и то в годините на най-тежката финансова и икономическа криза. Но как да е иначе, щом като имало над 11 хиляди мъртви души в администрацията, за които обаче винаги се залагат средства за заплати? Именно затова се и поддържат свободните щатни бройки. Иначе откъде ще дойдат парите за допълнително материално стимулиране?
В същото време държавните служители били натрупали и 314 541 дни (с 50 хиляди дни повече от 2011 г.) невзет отпуск, което се равнява на 861 години.
За съжаление тези факти само доказват, че скоро у нас няма да видим т. нар. електронно управление. Просто армията от чиновници ще направи всичко възможно да блокира въвеждането на онлайн услуги, които биха отнели мощта й. Не че чиновник от интернет не разбира. Чатове , форуми в работно време колкото щеш. И паралелни дейности!
