Желанието на БСП да намери отдушник за социалното недоволство, пренасочвайки го в друга посока, извади на преден план вечния удобен заподозрян – банките. След изпълнителното бюро на столетницата във вторник двама видни нейни представители – Румен Гечев и Дора Янкова, заявиха, че ще се подготвя специален закон за ипотечните кредити, който ще защитава правата на получателите на жилищни заеми. Големият въпрос е защо е тази прибързана законодателна инициатива, след като европейската директива за ипотечните заеми все още не е видяла бял свят. Ако мотивът за препускането е, че спешно трябва да бъдат защитени социално уязвими групи граждани, както твърди Гечев, то тогава би трябвало да се изработи закон за жилищните, а не за ипотечните кредити. Като икономист бившият вицепремиер в кабинета Виденов би трябвало да е наясно, че между двете понятия има сериозна разлика. Жилищен кредит е онзи, които се предоставя за покупката на първо жилище и се обезпечава със закупения имот. Ипотечен заем банката може да отпусне на гражданин, който иска да придобие втори, трети, четвърти апартамент, вила, имот във ваканционно селище и какво ли още не. Едва ли можем да квалифицираме този тип кредитополучатели като нуждаещи се или социалнослаби.
Важно е обаче да се обърне внимание на аргументите, с които Гечев и Янкова мотивират
необходимостта от закон за ипотечните кредити
Според Янкова в банките има много добре охранявани пари с много високи лихви, а хората ходели бедни и икономиката не вървяла. Да, но същите тези добре защитени пари са пак на хората, само че на онези, които са вложители и са предпочели да спестяват, вместо да харчат по време на криза. Тези пари ли искате да приберете? Ако е така, нека направо да уведомим депозантите, че БСП възнамерява да посегне на спестяванията им.
Другият аргумент на Янкова е, че не вижда причина защо банките да са с привилегии пред останалите кредитори при фалит на едно дружество. Закон за ипотечните кредити на гражданите ли ще правите, г-жо Янкова, или за ипотечните заеми въобще? Защото и фирмите вземат обезпечени с имоти кредити. Ако става въпрос за ипотечните заеми въобще, никъде в Европа няма специална регулация, която да облекчава длъжниците, сключили такъв договор. Както и няма европейска директива, според която ако едно лице не обслужва задълженията си повече от пет години, те да му се опрощават. Въпреки че подобна информация от седмица се върти в интернет пространството и се преразказва от длъжник на длъжник.
От думите на Янкова остава впечатлението, че
под маската на загриженост за гражданите
се правят опити да се решат проблемите на близки до БСП строителни предприемачи. С други думи, готви се лобистки закон в ущърб на кредиторите и на депозантите.
Що се отнася до привилегиите на кредиторите – те са за всички обезпечени кредитори, без значение дали са банки, лизингови компании, или търговски дружества. Ако не вярвате, питайте Янаки Стоилов да ви обясни тънкостите на Търговския закон, глава Несъстоятелност.
Депутатът Румен Гечев също побърза да блесне с красноречие и компетентност по въпроса за банките и раздаваните от тях ипотечни кредити. Според него при отпускането на заеми
банките трябвало да калкулират риска
от обезценка на имотите. Да, трябва. И го правят. Но може би трябваше да предвидят и глобалната криза, започнала в САЩ, както и последиците й в Стара Европа. Само че, ако бяха в състояние да го сторят, сигурно нямаше да оценяват риска в българска банка, а този на клиентите в лондонското Сити или на Уолстрийт.
Да не забравяме обаче, че именно облигациите, издадени от американски кредитори и обезпечени с вземания по ипотечните заеми, сложиха началото на глобалната криза. И този провал в калкулацията бе платен в САЩ и Европа от държавните бюджети, или, казано по друг начин, от данъкоплатците. Но това е друга тема.
Съвсем резонно е българските банкери, както всички останали, да носят отговорност за предоставените ипотечни кредити, ако те се окажат недобре обезпечени. Но не се налага данъкоплатецът да бъде заливан с надежда, че депутатите ще спасяват жилището му от безотговорните банкери. Защото, както стана дума, ипотеки не се учредяват само по жилищните кредити.
Освен това, като говорим за определени регулации на един финансов продукт, е добре да видим
каква е европейската практика
В случая предложението на БСП депутатите е: когато едно жилище бъде продадено, дългът да се смята за окончателно погасен. Асоциацията на банките в България вече е направила подобно проучване и се оказва, че подобни закони в европейските държави са изключителна рядкост.
Някои социалисти може да дадат примера с Испания, където миналата година бе въведен специален режим за защита на гражданите, чието единствено жилище е ипотекирано. Само че направеното проучване сочи, че едва 12.5% от неплатежоспособните граждани отговарят на условията, позволяващи им да се възползват от предлаганата защита. На практика от нея са се възползвали под 3% от хората, които не са могли да плащат ипотечния си кредит. И това не са данни на АББ, а на престижния институт Лондон икономист, на които българската асоциация се е позовала. Казано накратко, механизмът не работи. И след като не работи, защо трябва да въвеждаме подобен в България.
Всъщност, ако социалистите са чак толкова загрижени за съдбата на семействата, които са без доходи и ще бъдат изхвърлени от единствения им имот, продължавайки да дължат пари на банките, най-добре е
да пипнат наредбата на Министерския съвет
определяща минимума жилищна площ, който се полага на едно лице в семейството и не може да му бъде отнет. Да променят наредбата, увеличавайки този лимит.
Ако пък ще се прави специален регламент за това, дали един човек трябва да дължи пари по кредит, след като ипотеката, с която той е обезпечен, бъде продадена, трябва да е ясно, че подобно нещо не може да се прави, без да бъде правно регламентиран личният фалит. В смисъл че трябва да има закон, който ясно и точно да определя
кога един гражданин може да обяви фалит
кое имущество и какви доходи не могат да му бъдат отнети в полза на кредиторите, с какви минимални плащания и за какъв период от време той ще бъде ангажиран за обслужването на дълга си и още куп подробности. Ако няма подобна законова уредба, но бъде въведен регламент, позволяващ на длъжниците да връчат имотите си на кредиторите, за да избягат от задълженията си, това ще доведе до мощна вълна от необслужвани задължения. Ще попитаме риторично: какво ще попречи в такъв случай на едно семейство да прехвърли на банката заложения си апартамент и да отиде да живее при родителите си?
Според БСП идеолозите предлаганите от тях облекчения щели да се отнасят само за безработните. Но за кои от тях? Нима депутатите не знаят, че в България може да получаваш помощи за безработен и да си докарваш по 1000 – 2000 лв. от доходи, които никъде не се обявяват? За плащане на възнаграждения под масата не са ли чували? Та да не стане, че и споменатите облекчения един ден да стигнат само до тази група социалнослаби.
Гечев заяви, че с приемането на проектозакона от парламента
лихвата за предсрочно погасяване на кредита
която сега била около 5%, ще се намали. Тя трябвало да падне до около 1 процент. По този начин се спирала възможността за предсрочно погасяване или рефинансиране на кредита от друга банка при по-изгодни условия. Тук обаче Гечев трябва да обясни дали подготвяният проектозакон е предназначен да защитава най-слабите в социално отношение граждани, или всички хора, взели кредити, обезпечени с имоти. Защото никой не рефинансира неплатежоспособен длъжник. Ако става дума да се защитят всички ипотекарни длъжници, най-добре е да се изчака европейската директива по въпроса, която ще влезе в сила през септември. Точно така бе постъпено със Закона за потребителския кредит. Българският закон бе гласуван, след като бе приета съответната европейска директива.
Гечев съобщи пред медиите, че възнамерява да накара
банките да контролират строителните предприемачи
Засега само ще кажем, че в много от случаите банките са финансирали фирми, които вече са взели на зелено пари от хората срещу обещанието за апартамент. Но не са достроили сградите и са фалирали. Само че, ако кредитните институции бъдат принудени да довършат сградата и да я предадат на гражданите, както предлага Гечев, какво ще стане с обезпеченията в полза на банките? Ще ни е интересно да чуем или да прочетем разумни предложения за решаването на подобен казус.
Всички досегашни изявления за подготвян закон за уреждане на ипотечните кредити, както и твърденията, че в европейското законодателство имало изискване да се опрощават задължения, които не се плащат повече от пет години, вече дават негативните си ефекти. По неофициална информация в Асоциацията на банките са постъпили запитвания от свръхзадлъжнели граждани: къде да си подадат молбите за освобождаване от ангажименти за плащане на взетите от тях кредити.
