Г-н Чобанов , защо искате да се правят промени в регламентите за емитиране на дълг, които са записани в сегашния закон за държавния бюджет за 2013-а?
– Първата промяна е свързана с липсата на текст, който не ни позволява да емитираме външен дълг, което лишава бюджета от гъвкавост. Второто изменение се налага заради това, че вече са изчерпани лимитите за пускане на нови облигации на вътрешните пазари заради пусната в началото на годината емисия от 800 млн. лв., което също ни лишава от гъвкавост. Промените обаче няма да нарушат общия лимит на държавния дълг от 14.6 млрд. лева.
След като погасите тази емисия от 800 млн. лв. в края на август, няма ли да се ви освободи лимит за емитиране на нов дълг?
– Да, това води до нетиране на размера на дълга по отношение на общата задлъжнялост. Но не и по отношение на лимита за новоемитиран дълг. Според нашите юристи той се смята на брутна основа. Затова се нуждаем от промяна в закона за бюджета.
А защо просто не запишете текст в него, че размерът на новоемитирания през годината дълг се смята на нетна основа – пуснатите на пазара облигации минус погасените?
– Обмисляме да вкараме такъв текст в закона за бюджета за 2014-а. Тук обаче трябва много да се внимава, защото ако се приеме едно подобно нетиране , е възможна хипотезата дълг да започне да се взима и на седмична база и това да разстрои финансовите пазари.
Новият дефицит, който предвиждате в актуализацията на Закона за държавния бюджет, е свързан с намаляване на приходите с 293 млн. лв. и увеличаване на разходите с 200 млн. лева. Какви са причините за тези нови очаквания в приходната и в разходната част?
– Става дума за малки суми като неизпълнение по корпоративно – подоходното облагане и данъка върху физическите лица. Най-голямо неизпълнение очакваме по ДДС и по акцизите. Допълнителните разходи са свързани с необходимостта да бъдат разплатени задължения към бизнеса и с някои непредвидени в сегашния бюджет разходи на отделните ведомства.
Да разбирам ли, че в тези допълнителни средства са включени и възнаграждения, или там са само пари за направени от ведомствата поръчки към бизнеса?
– В случая става дума както за капиталови разходи, така и за суми, които се дължат за доставка на стоки и услуги. Залагаме тези допълнителни разходи през централния бюджет, защото всяко допълнително плащане ще бъде разгледано отново от Министерския съвет и ще се преценява дали да бъде правено, или не в зависимост от конкретния случай.Ако сега започнем да преговаряме по разходните тавани на всяко ведомство, можете да си представите каква врата за допълнителни искания ще се отвори. Пък и вече гласувахме намаление на разходните тавани на ведомствата с 5%, което не е редно да ревизираме. Затова предлагаме една обща сума за допълнителни разходи, които Народното събрание да гласува, а от нея Министерският съвет ще решава кое неотложно плащане да покрие. Като всяко решение за това ще става с постановление, което ще бъде обявявано на сайта на правителството.
Дайте няколко примера какви непредвидени плащания ще покривате и как така те не са бюджетирани?
– Например при Министерството на вътрешните работи има една заповед за вещевото имущество, където сумата е удвоена от тогавашния министър Цветан Цветанов, но това увеличение не е заложено в държавния бюджет. Сключени са обаче сделки с външни доставчици, които ние не можем да не разплатим, и за това ни трябват допълнително пари.
Друг пример е с Министерството на отбрана. При него допълнителните разходи са свързани с Военна болница, която е похарчила повече пари във връзка с медицинско обслужване на цивилни лица. Но тези допълнителни средства не са предвидени както в бюджета на военното министерство, така и в този на здравното. Става дума за разходи за рехабилитация, за психичноболни , които са направени и трябва да бъдат разплатени.
