Министерството на младежта и спорта очевидно няма да е безгласната бюджетна буква, каквато беше по време на управлението на Свилен Нейков. Ресорният министър проф. Мариана Георгиева ще получи по-висок кредит на доверие и съответно сериозно бюджетно финансиране от сегашното правителство. Най-малкото защото по програмите за младежка заетост чакаме допълнителни 100 млн. евро, а част от обезпечените проекти ще бъдат насочени към спортното ведомство, след като младежта бе прикрепена към него. Георгиева направи заявка за повече пари за спорт от Българския спортен тотализатор и си постави за цел да изгради комплекси с басейни и кортове във всяка община. Освен това спешно ще се изработва нов Закон за физическото възпитание и спорта и ще се инициират промени в Закона за обществените поръчки, за да се избегнат ударите на федерациите.
За да изпълни поне наполовина заявените намерения, министърът се нуждае от експертен екип, способен да управлява на високо ниво. Със сигурност спортът
не е обетованата земя за професора
от Института за български език на БАН. Затова Георгиева се обгради с хора, които могат да й свършат добра работа, но и да я повлекат по наклонената плоскост. Всяко нейно действие ще се следи изкъсо, тъй като в професионалната й визитка единствената записана управленска длъжност е директор на отдел Студенти, докторанти и специализанти в Министерството на образованието, младежта и науката, където тя бе в периода 2001-2010 година. Първите обвинения по тази линия дойдоха от предшественика й Свилен Нейков. Те бяха провокирани от проверките за нарушения в Антидопинговия център, стигнали до прокуратурата. Според Нейков е абсурдно да управлява спорта човек, който не е ходил на състезание, не знае кой е последният олимпийски шампион на България и не разбира нищо.
Всъщност не е задължително Георгиева да разбира много от материята, защото за елитния и масовия спорт ще отговаря заместникът й Йордан Йовчев. Всички знаят за спортните успехи на легендарния ни гимнастик, четирите олимпийски медала, световните и европейските титли, благодарение на които в началото на 2013-а бе удостоен от президента Росен Плевнелиев с най-високото държавно отличие – орден Стара планина I степен. Той обаче има зад гърба си и немалък управленски опит. Освен че бе председател на Българската федерация по гимнастика, е участвал и в ръководството на Столичния клуб на спортния деятел, работи с Фондация Енчо Керязов, а в миналото е свързан и с бизнес инициативи на Старбъкс и Лазерпро Дивелопмент. Йовчев не е новак и в политиката. През 2010-а бе един от учредителите на впоследствие провалилия се проект на Георги Първанов – АБВ, където представяше спортистите заедно с Весела Лечева. Гимнастикът бе в много добри отношения и с бившия премиер Бойко Борисов, с когото преди Олимпиадата в Лондон преряза лентата на реновираната зала за спортна гимнастика Раковски и откри друг спортен обект във Варна.
Началото на кариерата на заместник спортния министър Мая Тодорова, отговарящ за ресор Младеж, задочно е свързано също с Весела Лечева. Тодорова започва в администрацията през 2006-а в оглавяваната от Лечева Държавна агенция за младежта и спорта, където до 2008-а работеше в главна дирекция Политика за младежта. След това бе в Националния център Европейски младежки програми и инициативи и отговаряше за дирекциите Управление на проекти по национални младежки и други донорски програми, и Управление на проекти по национални, европейски и международни младежки програми.
Назначението на Николай Боршуков за началник на кабинета на проф. Георгиева обаче
предизвика лавина от недоволство
сред коментаторите в интернет форумите . Професионалният опит на Боршуков може да бъде обобщен с фразата специалист по всичко. Той е експерт по гражданско, трудово, финансово, административно и търговско право, участвал е в изготвянето на законопроекти в областта на регионалното развитие и благоустройството, младежта и спорта, задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Де юре визитката му е впечатляваща – бил е заместник-председател на съвета на директорите на Бояна филм, главен секретар на Изпълнителната агенция Пътища, главен секретар на Държавната агенция за младежта и спорта (по времето на Васил Иванов-Лучано), както и председател на Държавната агенция Държавен резерв и военновременни запаси. Но името на Боршуков нашумя най-вече, когато в периода 2005-2009-а управляваше Държавния резерв. По време на мандата на тройната коалиция той пое запасите, които тогава попадаха в Министерството на бедствията и авариите на Емел Етем и бе ресор на заместник-министър Делян Пеевски. Конкретно, през април 2007-а браншовата организация на мелничарите сезира главния прокурор за бартерна сделка, сключена на 14 март на Софийската стокова борса между брокерите на Държавен резерв и военновременни запаси и фирма Мадли ЕООД, собственост на Мадлена Трайкова. В сигнала се твърдеше, че са изтъргувани 50 хил. т пшеница по 297 лв. за тон без ДДС, но реално в резерва няма да влезе нито лев, защото договорът предвижда след пет месеца купувачът да върне 52.5 хил. т от новата реколта, когато цените традиционно са много по-ниски. Мелничарите изчислиха, че държавата е ощетена с над 2.5 млн. лв. за сметка на Мадли, която на всичко отгоре е подала документи за регистрация като търговец на зърно едва две седмици преди операцията на борсата.
Сделката е абсолютно законна и е в интерес на държавата, изтъкна тогава шефът на резерва Боршуков. Впоследствие обаче заместник-министърът на икономиката по онова време
Корнелия Нинова се противопостави
nbsp;
с мотива, че запасите от зърно ще спаднат под задължителния праг от 400 хиляди тона. Тя се обяви и срещу начина на продажба, чрез стоковата борса – без заплащане в кеш, а само с банкова гаранция и задължение да се възстанови с 5% повече в резерва след жътвата. Любопитното е, че председателят на Държавната агенция Държавен резерв и военновременни запаси Николай Боршуков бе освободен по негово искане от заеманата длъжност на 17 август 2009-а. Или в същия ден, в който правителството освободи Весела Лечева от поста председател на Държавната агенция за младежта и спорта.
През 2011-а имената на Боршуков и Пеевски изникнаха в замразената разработка на ДАНС от 2009-а Другари, целяща да докаже осъществяването на неизгодни за държавата сделки от резерва. Но нито едно от обвиненията срещу тях не бе доказано.
