След всички коментари и мнения за окървавения сблъсък между протестиращи и полиция във вторник срещу сряда се налагат и още два извода. Първият е, че площадът все пак може да поеме по пътя на гражданско неподчинение и втвърдяването на отношението към управляващите. Вторият е, че на четиридесетия ден от протеста бе очертана границата, до която полицията и по-скоро властта е склонна да го приеме.
Безспорно в нощта на 23 срещу 24 юли част от протестиращите нарушиха закона, според който шествията, блокадите са позволени до 22 часа. Нещо повече, имаше и изкъртени павета, плочки и барикади от боклукчийски кофи… Появиха се и т.нар. полицаи – робокопи, които обикновено виждаме само когато се очаква да се стигне до насилие.Видяхме да се мятат камъни и бутилки, включително и стъклени, и да се разгонват хора с палки, щитове и каски. Не разбрахме само защо заедно с една неособено внушителна група законотворци и управници бяха наказани с обсадата и журналисти, а и обикновени служители на Народното събрание. Нито защо други журналисти, отвъд парламента, също бяха наказани, но този път от униформените с удари и счупени камери? Това обаче е друга тема.
По-особено внимание заслужава поведението на МВР, защото то носи отговорност не само за сигурността на власт имащите, ами и за тази на обикновените граждани. Именно поради тази причина разплитането на схеми за платени подстрекатели и арестуването на провокаторите би трябвало да е приоритет. Или може би не? По думите на главния секретар Светлозар Лазаров протестът е нелегитимен и вътрешното ведомство ще даде информация за провокаторите чак когато се стигне до съд. В същото време главният прокурор Сотир Цацаров каза, че е разпоредил обвинението да бъде информирано за тежки хулигански прояви, но че досега не е изпратен нито един такъв сигнал.
В продължение на повече от месец от различни етажи на властта се повтаря, че сред митингуващите има провокатори. Това време би трябвало да е достатъчно на МВР, за да ги идентифицира, да събере доказателства и да посочи кои са те и откъде са финансирани. Все пак не става дума за изтънчени престъпници, а за хора, шестващи по централните софийски улици.
Нищо такова обаче не се случва. Министър Цветлин Йовчев дори се превърна в нещо като регистратор на професионалните протестиращи и ги използва като универсално обяснение. Да не драматизираме обстановката. И тази вечер сред протестиращите имаше провокатори, които искаха да нагнетят напрежение, заяви той след ексцесиите. Ситуацията стана съвсем комична, когато БСП излезе с изричното настояване Министерството на вътрешните работи да разкрие кой стои зад насилието. Е, трябва ли основната управляваща партия да призове полицията да си свърши работата, за да го направи тя наистина?
Премиерът Орешарски също коментира темата в четвъртък (24 юли): Подмяната на мирните протести на гражданите с откровени прояви на вандализъм, улични барикади, физически сблъсъци и провокации към органите на реда са едно от най-неприятните проявления на ценностната криза, в която се намира обществото, посочи той в декларация. Но по-впечатляващо бе едно негово неотдавнашно изказване, в което обяви, че разполага с достатъчно информация кой инспирира настроенията на площада и когато след години тя излезе, щяла да е интересно четиво. Само че защо след години?
Докато МВР мълчи за фалшивите митингуващи, бяха направени поне две журналистически разследвания. Първото – по БНТ, показа как от името на Атака се набират платени лица, които да охраняват централата й. Второто – на Нова телевизия – документира как един от придружителите на Сидеров в парламента вика Оставка по време на митинг. Излъчени бяха и кадри със статисти, които участват срещу заплащане в шествията и срещу правителството и в негова подкрепа, и в пиенето на кафе пред къщата на Бойко Борисов. Дали полицията е взела предвид дори и само тези следи и ако го е направила, кога ще хвърли повече светлина кой се опитва да превърне протеста в театър или в погром? Проблемът, изглежда, е в обстоятелството, че тогава ще се наложи и проверка на Атака, което може да се окаже леко некомфортно – току-виж БСП и ДПС открият, че нямат достатъчен кворум в пленарната зала.
Ако има нещо положително, то е, че Софийската градска прокуратура все пак се е самосезирала за насилието пред сградата на Народното събрание въз основа на материали в електронните и печатните медии и е започнала две проверки. (Повече подробности в Параграф 22 – стр. 2)
В последна сметка острите сблъсъци направиха още по-здрава стената, издигната пред исканията на площада. Случилото се също така даде възможност на социалистите и на Движението за права и свободи да влезнат в ролята на жертви. В нея те се чувстват доста удобно и могат да продължат да я играят сравнително дълго. Иначе чисто политически и мнозинството, и ГЕРБ говорят за диалог, разбирайки другият да се съгласи с поставените му условия.
За месец и половина протести българските управляващи сътвориха впечатляващо количество грешки, без да намират за нужно да дават адекватни обяснения. Към това се прибавя и ефектът от частичното връщане на ГЕРБ в парламента, което най-вероятно няма да доведе до нищо друго освен до засилване на усещането за политическа безалтернативност, в която се намира страната.
