Коалиция за България ще поиска специално законодателство в защита на получателите на ипотечни кредити и споделяне на риска между тях и банките, коментира тези дни по Нова телевизия депутатът от БСП и заместник-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Петър Кънев. Новината дойде след срещата му с представители на Асоциацията на банките в България. Според Кънев по време на разговорите банкерите са изнесли данни, които показват, че у нас има отпуснати около 160 хил. ипотечни заема на граждани. От тях 35 хиляди броя били просрочени, като близо половината не се обслужвали редовно. Ето тези кредитополучатели депутатите от Коалиция за България искали да защитят.
Според банкери, участвали в срещата, разговорът пак е протекъл по разваления телефон. На нея са били изнесени данни, че в банковата система са отпуснати 160 хиляди обезпечени с ипотеки заема за граждани. От тях 35 хиляди са проблемни – преструктурирани и с просрочия в плащанията. А около 11 хиляди от групата пък са необслужвани повече от 90 дни. И едва 10% от тези кредити няма да могат да бъдат покрити с продажбата на ипотекирания имот и са на хора, които не разполагат с друго имущество или с други доходи. Банкерските сметки сочат, че заемите, за които са се притеснили депутатите от БСП, са между 1100 и 1200 и засягат съдбите на максимум 4-5 хил. души.
Ето това е огромният, според някои представители на Коалиция за България, проблем. Създава се впечатлението, че под маската на загриженост за социалнослабите те защитават интересите на група хора, които въобще не страдат от недостиг на пари и притежават по няколко имота. Или казано по друг начин, целта е да се подготви чисто лобистки закон. Какви са основанията за подобни съмнения? Първо, когато става дума за ипотечни заеми за граждани,
понятието ипотечни кредити
nbsp;
е твърде общо. То обхваща както заемите за първо жилище – т. нар. хаузинг лоанс, така и заемите за второ и трето жилище, за вила, за апартамент във вилно селище или в голф и кънтри клуб, че дори и кредит, който е обезпечен с имот, но получателят му го ползва за каквото си иска. Всички тези кредитни продукти се предлагат от българските банки. И тук възниква въпросът: кого обслужва предложението на депутатите от Коалиция за България? А те предлагат, след като бъде продадена ипотеката и банката се удовлетвори от получените пари, остатъкът по дълга да бъде опростен. Не е ясно само дали в случая става дума за онези, които са останали без какъвто и да е доход, или за всички притежатели на ипотечни кредити? Подобни разпоредби ще доведат до масово спиране на плащанията по ипотечни заеми и ще нанесат огромни щети на банките и на техните вложители.
Депутатите от Коалиция за България настояват
банките да поделят риска
nbsp;
с кредитополучателите. Бе посочен случай, когато банката кредитира фирма, строяща кооперация, и граждани, които купуват жилища в нея. Само че в един момент фирмата фалира, банката взема кооперацията, а гражданите, които са платили жилищата си на зелено, пият по една студена вода.
Някои от депутатите настояват в такива случаи банката да поеме ангажимента да дофинансира изграждането на кооперацията, като даде възможност на хората да си получат апартаментите. Изглежда справедливо, само че точно такива случаи в практиката не съществуват. Реалните проблемни казуси, при това – немалко, са по-различни. За да ги обясним, ще започнем оттам, че когато отпуска заем на фирма за строителството на кооперация, банката не финансира проекта в пълната му стойност, а до 80% от нея. С други думи, ако се строи блок за 5 млн. лв., банката отпуска кредит за 4 млн. лв., който е обезпечен с ипотека на имота. Останалите пари – в случая 1 млн. лв., предприемачите осигуряват от други източници. По правило тези източници са граждани, които купуват апартаменти на зелено и правят по сметката на предприемача месечни вноски срещу обещанието след година или две да получат апартамент. Предполага се, че тези вноски строителят използва както за изграждането на кооперацията, така и за погасяването на кредита. Има обаче много случаи, когато предприемачът употребява получените от гражданите пари не по предназначение – насочва ги за финансиране на други обекти или просто си ги прибира. И ако реши да обяви фалит, нито гражданите си получават апартаментите, нито банката – парите. В периода на строителния бум много заможни хора се хвърлиха да инвестират в имоти на зелено и изгоряха. Само че това са предимно лица, които притежават и други имоти и немалки приходи. Едва ли точно те трябва да бъдат защитавани за сметка на банките. Няма спор, че някаква защита трябва да бъде дадена именно на нуждаещите се – на тези, които са получили заем за първо жилище – хаузинг лоанс и коректно са се опитвали да го изплащат. Но едва ли трябва да се даде бонус на всички ползватели на ипотечни заеми (моргич лоанс).
Ако народните представители от Коалиция за България наистина смятат да опазват интересите на хората без доходи, подходът към решаването на проблема е съвсем друг и дори им е бил подсказан от представители на самите банки. Става дума за въвеждане на
абсолютната давност
nbsp;
Тя не е нещо ново в българската практика – съществува при плащането на данъци. Най-общо казано, при абсолютната давност, ако данъчните в продължение на десет години не могат да съберат едно вземане – независимо какво мерки предприемат, то вече не се дължи от данъкоплатеца. Простичко, но не съвсем коректно от правна гледна точка казано: дългът се опрощава по закон. Какво пречи тази абсолютна давност да бъде въведена като текст в Гражданскопроцесуалния кодекс и за всички кредитни задължения на физическите (подчертаваме – физическите) лица. Не само за дълговете по ипотечни кредити, а и за тези по потребителските. Такова предложение бе направил в предното Народно събрание депутатът от ГЕРБ Емил Радев, само че то увисна, защото бяха изразени опасения, че ще обслужва не само бедните и нуждаещите се хора без доходи, а и кредитните милионери. Затова бе решено да бъде въведена някаква максимална сума, до която дълговете, несъбрани повече от десет години, ще се смятат за опростени. Каква да бъде тази сума е въпрос на политическо решение, но едва ли трябва да е от сорта на 10 хил. лв. и нагоре. Защото хора, дължащи подобни пари на банките, трудно могат да минат в графата на социалнослабите . Та ето това е едно безболезнено за всички решение на проблема, повдигнат от депутатите от Коалиция за България.
