Актуализацията на бюджета за пореден път превърна Народното събрание в арена на грубо политикантстване и примитивен популизъм. Тон за непрофесионално отношение още в първия ден на дебатите даде лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който отново припя старата мантра как четири години правителството на ГЕРБ плащало милиарди заради гласуваното от предишния кабинет (на тройната коалиция) увеличение на пенсиите. Както е казал народът, едно си баба знае, едно си бае. На председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев обаче този рефрен на Борисов явно му дойде в повече и остро репликира лидера на ГЕРБ. Той настоя всеки да се изказва по темите, които разбира. Тезите ви са некомпетентни. Учили сте за пожарникар, а не за финансист. Аз не коментирам как се гасят пожари. А вие хал хабер нямате от това какво е финансова стабилност. Такива бисери като вашите не съм чувал и от икономисти, студенти първа година, разгорещи се Цонев. В отговор Борисов – вече в малко по-минорен тон, призова депутатите да спазват уважителното отношение един към друг.
Впрочем народните представители от ГЕРБ в сряда правеха всичко възможно
дебатите по актуализацията
да бъдат максимално удължени.
Използваха се всички техники като реплики, дуплики, правото на лични обяснения и какво ли още не. Един народен представител уж на шега изчисли, че ако всеки от парламентарната група на ГЕРБ (общо 97 човека) се изкаже в рамките на пет минути (при гласуването на закон на второ четене то не е лимитирано), сумарното им време за изяви ще е около десет часа. Като към него се прибави времето за изказвания на другите парламентарни групи и почивките, дебатът можеше да продължи от девет часа сутринта до седем-осем часа вечерта. И протестиращите отново да блокират депутатите в парламента. Само че от БСП също бяха наясно с тази опасност и разпределиха дебата в два дни. Така че до екшъни с протестиращите не се стигна.
По актуализацията на бюджета имаше и доста професионални коментари както от страна на опозицията, така и на управляващото мнозинство.
ГЕРБ бяха внесли предложение
за промени, според което увеличението на дефицита бе с 3 млн. лв., а в частта за дълга предлагаха да бъде променена формулировката за изчисляването на новоемитираните задължения през годината. Идеята на ГЕРБ бе сметките да се правят не на нетна, а на брутна основа, при което след погасяването на облигациите за 800 млн. лв. през август правителството автоматично да получи правото да емитира нов дълг от 800 млн. лева.
Прави впечатление, че независимо от ревизията на ръста на икономиката се очаква през 2013-а БВП да се повиши с 1%, или с 600 млн. лв. повече, отколкото бе увеличението му в номинално изражение през 2012-а. Обръщам внимание на факта, че през 2012-а имахме ръст на данъчните приходи с 500 млн. лева. Не виждам защо да нямаме такъв ръст – 500 млн. лв. от ДДС и през 2013-а, когато в номинално изражение БВП нараства повече, отколкото през 2012-а. Предложението, което прави правителството, е ръстът на данъка добавена стойност през 2013-а да е близък до този от 2012-а, без да се отчита по-високият ръст на БВП в номинално изражение, каза Владислав Горанов
Румен Гечев и Йордан Цонев
веднага извадиха контрааргументи
nbsp;
И двамата обърнаха внимание на факта, че в неактуализирания бюджет за 2013-а е заложен ръст на приходите от 1.8 млрд. лв., а към полугодието е реализирано превишение спрямо 2012-а от 271 млн. лева. Как при номинален ръст на БВП от 600 млн. лв. през 2013-а, за който ГЕРБ говори, очаквате през следващите шест месеца да бъдат събрани още 1.6 млрд. лв., за да бъдат изпълнени заложените в неактуализирания бюджет приходи. Общата сума на превишението за цялата година може би ще е 420 млн. лева. И ще остане една необвръзка от 1.4 млрд. лв., която трябва да бъде запълнена по някакъв начин. Затова бюджетът трябва да бъде променен, каза Цонев.
Румен Гечев пък заяви, че когато прогнозата за ръста на БВП е намалена от 1.9% на 1%, това няма как да не доведе до свиване на прогнозата за данъчните приходи. Георги Кадиев от Коалиция за България отправи обвинение към ГЕРБ за напълно нереалистичното планиране на разходите, като даде пример с данъка върху лихвите по депозитите. От този данък сте заложили приходи от 132 млн. лв. за цялата година. А за първите шест месеца сте събрали само 32 млн. лева. Нима сериозно мислите, че за следващите шест месеца ще съберете повече, риторично попита Кадиев.
Като бивш шеф на Националната агенция за приходите депутатът от ГЕРБ Красимир Стефанов каза, че сегашните проблеми в приходната част отдавна са били обсъдени от данъчните експерти и още по негово време са били набелязани мерки за преодоляването им. Ако се следват тези мерки, приходната част на стария бюджет може успешно да бъде изпълнена, убеден е Стефанов. Изказването му обаче предизвика Кадиев да го обвини, че по негово време е унищожена дирекцията за борба с наркотиците, което е довело до рязко ограничаване на заловената дрога на Летище София. А това изявление даде повод на бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов за пореден път да се похвали с героичната си борба срещу организираната престъпност, наркотрафика и бандите за отвличания. Все теми, които нямат пряка връзка с обсъждания закон за актуализация на бюджета, но пък са удобни за политикантстване.
В четвъртък следобед актуализацията на бюджет`2013 вече бе факт. Както се очакваше, на второ четене тя бе гласувана в параметрите, искани от правителството.
Дефицитът се увеличава с 493.4 млн. лв.
като този ръст се дължи на очакваните по-ниски приходи – 207.4 млн. лв., и на по-високите (от заложените) разходи – с 286 млн. лева. Кабинетът на Пламен Орешарски получи правото да емитира допълнителен нов дълг от 1 млрд. лв., но нивото на общия размер на задлъжнялостта на държавата си остана същият 14.6 млрд. лева.
Всъщност актуализацията наистина е належаща, за да се вкара в нормални рамки управлението на ликвидността на хазната. А не защото има огромен проблем в приходната част или жестоки необвръзки в разходната част. Неофициално това се признава от всички финансови експерти и от управляващото мнозинство, и от опозицията, независимо кой от тях какво говори от парламентарната трибуна.
На държавата й трябва по-висок фискален резерв
– около 6 млрд. лв., с който тя да влезе в 2014 г., за да може да посрещне както текущите плащания по външния дълг, така и да финансира бюджетните плащания през първите три месеца на годината, когато няма приходи. И за да бъде натрупан този фискален резерв, е необходимо през 2013-а да се вземе нов заем от 1 млрд. лв., който ще бъде набавен както чрез облигационни емисии, така и чрез сключване на договори за директни кредити. Ще бъде осигурен и един допълнителен финансов буфер от 500 млн. лв. чрез залагане на по-голям дефицит. Защото когато допълнителните разходи не са разпределени по министерства, а са в общия резерв на правителството, те могат въобще да не бъдат похарчени, а да си отлежават в резерва.
Също така никой не е казал, че независимо от заложените по-малко приходи те няма да бъдат преизпълнени. Такива случаи изобилстват в практиката на предишни правителства. Само че управляващите не могат да излязат с подобни аргументи за актуализацията, защото ако признаят, че искат да постигнат по-висок фискален резерв, веднага ще бъдат затрупани с лавина от искания да харчат спестените пари.
Преди актуализацията на бюджета да влезе в сила тя трябва да мине и през цедката на президентството. Ако държавният глава обаче му наложи вето, той пак ще трябва да влезе в пленарната зала и тогава да бъде гласуван не с мнозинство от кворума в пленарната зала, а с мнозинството от всички депутати. С други думи, да получи 121 гласа за, които са възможни единствено и при подкрепа от някои народни представители от Атака.
