Две последователни години на растеж, спадаща безработица, признаци на живот в сектора на недвижимите имоти… Така изглежда Ирландия близо три години след фискалните и банковите неволи, които я принудиха да приеме финансова помощ от 67.5 млрд. евро от Международния валутен фонд и Европейския съюз. Очакваният сполучлив край на ирландската спасителна операция ще е първият така необходим успех за общността. Или най-малкото ще покаже, че германският модел, вдъхновен от програмите на строги икономии и структурни реформи, може да работи.
Въпреки лекия напредък обаче на икономическия фронт нещата не вървят толкова гладко. Данните за страната показват остро неравенство в областта на заетостта, покупателната способност и недвижимите имоти, което прави възстановяването зависимо от едно малко привилегировано малцинство. Спирачка пред растежа е и постоянно свиващият се износ. Противно на много от другите спасявани държави в Евросъюза Ирландия залагаше основно на силния експорт, за да изпълни поставените цели в спасителния пакет. Забавянето на световната търговия и изтичането на срока на патента на някои лекарства допълнително влошават експорта й и печалбите на големите фармацевтични корпорации. Ето защо сега тя трябва да разчита главно на местното потребление, за да постигне растеж от 2.5% от БВП и да намали размера на дълга си през тази година.
В допълнение се очертава задълбочаващо се разделение между 4.6-милионното население, като особено засегнати са младите хора. Голям брой от над 30-годишните ирландци изплащат жилищни ипотеки, закупени в разгара на имотния бум, докато тези над 20 години се борят да си намерят работа и могат само да мечтаят за покупката на собствен дом. Според експерти сегашната ситуация образува една разочарована подкласа, затънала в дългове и безработицата. В същото време една трета от населението и повече от четвърт от заетите разполагат с по-малко от 50 евро след разплащане на основните сметки, показва проучване на Ирландския кредитен съюз. Задлъжнялостта на хората е друг основен рисков фактор за икономиката. Едно от всеки пет физически лица е с просрочени плащания или е поискало преструктуриране на заема си. Младите имат все повече дългове, а лошите кредити може да принудят спасяваните веднъж от държавата банки да поискат допълнителна помощ.
При тази ситуация Брюксел продължава да дърпа здраво юздите на ирландците. От думите на ръководителя на спасителния фонд на еврозоната Клаус Реглинг по време на последния преглед за развитието на страната се разбра, че всяко изоставане от целите на Дъблин няма да бъде добре прието.
