Предложението на Движение България на гражданите към реформаторския блок да се присъединят СДС и БЗНС е било съгласувано с ДСБ и пред него няма съществени пречки, обяви пред БАНКЕРЪ Радан Кънев. Партията не е против разширяването на проектодесницата и мястото на СДС е в обединението, допълни той.
Идеята внася допълнително объркване около формиращата се коалиция. Причината е, че към вече и без това доста шарения блок може да се прибави втора партия, която до неотдавна беше критикувана, че е патерица на ГЕРБ. Първата е Свобода и достойнство на Касим Дал и Корман Исмаилов, които в предишния парламент декларираха субсидията си към бившите управляващи. Макар СДС да е с нов лидер – Божидар Лукарски, и половинчато да се разграничи от Борисов, тя не дава ясни сигнали, че съжалява за сближаването си с герберите. Пък и бившият председател Емил Кабаиванов, който ориентира съюза в тази посока и допринесе за разпада на Синята коалиция, остана в ръководството на партията.
Катастрофата на последните избори обяснява бурно избуялата любов вдясно. През май сподвижниците на Меглена Кунева получиха едва около 115 хил. гласа, ДСБ – към 103 хил., а СДС – близо 48 хил. (или само с хиляда повече от организацията на Светльо Витков). Разбираемо е и че стремежът към властта сближава. Въпросът е докога, ако сближаването става за сметка на принципите? Дългосрочните рискове за единството са много и един от тях е трудната съвместимост между културата на тези формации. Дори само разликите между ДСБ и Движение България на гражданитеса достатъчни да предизвикат скептицизъм. Известно е например, че ДСБ имаше проблем с прекалената елитарност и на моменти дори бе обвинявана в сектантство. Досега това се свързваше с личността на Иван Костов, но едва ли оттеглянето му е решило изцяло проблема, който е плъзнал и към по-ниските нива. Този тип партиен манталитет ще трябва да съжителства с другия основен център в проектоблока – Движение България на гражданите. До неотдавна то имаше претенцията да е партията на хората, прочели повече от една книга. Но някъде по пътя към осъществяването на тази благородна цел затъна дълбоко в блатото на всеядността. Във всеки случай посланията за последните избори (31 неща, които ще променят нашия живот)бяха замислени така, че да грабнат вниманието и на неособено претенциозния масов избирател.
Всичко това, естествено, не е застинало и може да се промени, само че преди промяната прибавете към подобна конструкция и Синьо единство около Надежда Нейнски, което заради обида към Костов не участва в последното гласуване и не се знае с какъв електорат разполага. Но със сигурност претенциите му ще са на ниво. Добавете и СДС, където също не е ясно какво е останало освен едната гола марка. А съвсем не бива да забравяме и зелените…
Ако се окаже, че не вътрешната зрялост в организациите, а моментната конюнктура е предизвикала импулса за новото обединение, нищо добро не го очаква занапред. Няма спор, че липсата на компетентност и на читава дясна партия в 42-рото Народно събрание, големият брой непредставени в него и протестите по улиците благоприятстват консолидацията, но сами по себе си те не гарантират дълъг живот и влизане в парламента. Още по-големият проблем е, че присъствието на реформаторския блок там не изглежда да е ключът към разрешаването на политическата криза и съставянето на стабилно правителство. Съдейки по социологическите проучвания поне досега, блокът ще е в състояние да прескочи 4-процентовата бариера, но ще играе твърде скромна роля. Така отново стигаме до отношенията с ГЕРБ. Ако Радан Кънев и Кунева бъдат последователни и не се коалират с Борисов, пак ще останат извън властта и отстрани ще защитават възгледите си. Другият вариант – приближаване до ГЕРБ и съставянето на общ кабинет, ще доведе по-скоро до политическия им заник. В този смисъл влизането на реформаторския блок в парламента ще е само някакъв елемент за преодоляване на политическата нестабилност. Но не и нейният край.
