Валентин Вацев е роден през 1950 г. във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ Св. Климент Охридски. До 1997-а е член на Изпълнителното бюро на БСП. Преподава геополитика в Пловдивския университет Паисий Хилендарски и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.
Г-н Вацев, защо 24 години след разпада на старата система десницата в България се намира в толкова незавидно положение?
– Според мен преживяваме катастрофа на двете структурни единици на българската политическа система. Втората българска десница – ГЕРБ, се провали ужасно и аз го казвам не от някаква тенденциозност, ами като изследовател. Тази партия погълна много средства и енергия и ангажира активността на доста хора – и на журналисти, и на политолози, и на социолози. Непосредствената вина е на Бойко Борисов, който направи две ужасни грешки. Първата е, че през февруари подаде оставка. Така се прави само ако имаш дълбока заблуда за властта, и издава, че не разбираш материята, с която боравиш. Втората му грешка, която също свидетелства за тактика без стратегия, е, че напусна парламента. Въпреки че се върна, вече е късно. Ако не го беше направил, досега щеше да е постигнал повечето от целите си. Това, което сега е необходимо да направи Борисов, е да се освободи от своите съветници. Великият китайски император Цин Ши Хуанди веднъж толкова се ядосал на съветниците си, че заповядал да бъдат заровени живи в земята. Аз не предлагам такова нещо, но той все пак трябва да ги отстрани.
А кое ви кара да смятате, че бившият премиер изобщо се влияе от мнението на съветници?
– Никой не е във властта сам. И най-самотните единоначалници имат около себе си невидими съветници. Независимо дали става въпрос за Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мао Дзедун. Всеки, който изглежда, че управлява еднолично, има около себе си едно невидимо ниво от хора, чието мнение чува – един път няма да се съобрази, но на десетия път ще го направи. Това са хората, които създават образа на света в главата на лидера.
Борисов даде всичко, каквото можеше, и от него не бива да се очакват чудеса. В ГЕРБ в момента текат два процеса. Така наречените стратези – от Типинг пойнт, американо-българското лоби и т.н., очевидно се отказват от него, но все още продължават да го лъжат, че ще бъде много полезен и велик. Сега те разработват проект за трета българска десница, която вероятно ще бъде лансирана още наесен. Реформаторският блок има най-голям потенциал, но не вярвам Саша Безуханова да успее. Втората българска десница изтича в канализацията на историята – там, където отиде и първата. И, разбира се, третата ще използва остатъците на втората, така както и втората използва остатъците на първата.
Проблемите на ГЕРБ не са ли свързани именно с личността на лидера й?
– Оставете личността на Борисов, той вече изигра своята роля. Работата е там, че ако една истинска десница желае да е във властта, а не да е маргинална група, тя трябва да защитава средната класа. А никой не е действал така брутално срещу средната класа като ГЕРБ и проблемът е, че бившият премиер може би дори не е забелязал това. Средната класа, която вкара Борисов в политиката с енергия, любов и овации, оттегли доверието си от него. Но България не е готова за истинска десница. Тези, които претендират да са най-десни, са два типа. Или са полупревъртели либертарианци – секта, на която дори в САЩ не се гледа сериозно – като института Като отвъд Океана и ИПИ и Центъра за либерални стратегии у нас. Или са фашизоиди, които работят срещу себе си и в главата им все е Пиночет. Автентична десница обаче, която да има усет за суверенитет, да се бори за индустриализация и да гаси конфликтите между едрия български капитал и средната и дребната буржоазия, не се наблюдава.
Успява ли социалистическата партия да се възползва от разпарчетосаното дясно?
– Не, Станишев нищо не наследи от Борисов. БСП е втората катастрофа в политическата ни система, за която споменах, и така е доста отдавна. За мен левицата умря през февруари 1997-а, когато беше принудена да натика властта в ръцете на Иван Костов. Това не е преувеличение, аз бях там, видях и знам защо стана, но все още е рано да се говори. Тогава една цяла партия беше принудена да приеме, че властта може да се отнеме по целесъобразност. Апропо днешната БСП е четвъртофевруарска партия (бел.а. – датата, на която през 1997 г. БСП върна мандата за съставяне на втори кабинет). И ако хората на Борисов успеят да постигнат нещо, то ще стане, като намерят човек вътре в нея, на когото да дадат куфарчето. В парламентарната група на левицата има хора, които на драго сърце биха го взели, стига то да е подходящо напълнено, разбира се. БСП е партията на плоския данък, на великото предателство отвътре и е тежко деморализирана. В този смисъл там също предстои да се прави нещо ново – левица, защото такава няма.
Изборът на Станишев за шеф на ПЕС не задълбочи ли лидерския проблем при социалистите?
– Проблемът на БСП не е лидерски, тя имаше такъв преди около десет години. Нейният проблем е да намери смисъл на съществуването си. Европейските левици бяха силите на модернизацията и тъй като живеем в постмодерна епоха, лявото загуби своята проектна мощ и затова сега преживява така жалко. Дори и във Франция е така. Ако българската левица не намери нов дискурс с обществото, тя ще си остане най-голямата концентрация на милионери в България. Има маса почтени хора в БСП и още по-голямо количество такива, които не членуват в нея, но я поддържат. Бедни, предадени, гневни, които участват в политиката напук на ръководството си. Никоя десница не би издържала подобно предателство от своите лидери, но в БСП е прието, че ръководството предава, и така е отдавна. Социалистическата маса не е деморализирана, за разлика от ръководството й, от което не бива да се очаква нищо.
Всъщност от пет-шест години в България изборите се печелят не от по-силния, а от по-малко слабия. Затова и твърдя ,че Станишев не победи, изтръгвайки властта от Бойко Борисов, а просто се наведе да я вземе от земята, където лидерът на ГЕРБ я беше изпуснал.
Дойде ли времето за оттегляне на Станишев от БСП?
– Аз познавам много отдавна Сергей и той не е лош човек. Но просто не е социалист, а ляв либерал в най-добрите традиции на своята номенклатурна класа. Впрочем това дори не е и класа, а късното номенклатурно съсловие, което реши да си изгради съсловен социализъм и от това не стана нищо. Сергей е човек, пред когото цял живот вратите са се отваряли автоматично. За него важи това, което се е казало за младия Буда, че до 17-ата му година не е виждал смърт, страдание и старост. Той е от тези, които не са бягали от час, не са пушели в тоалетната, не са ги викали при директора, не са се били и не са ходили войници. Станишев не може да бъде омърсен с корупция, за разлика от останалите в парламентарната група на БСП. Но той е извънземен и не познава България. На него червената бабичка няма какво да му каже, той не я разбира и се бои от нея. Пожелавам му дълъг живот в Брюксел, швейцарско гражданство и да стане като баронеса Аштън. Но какво общо има той с българските социалисти и с мъката на България?
Все пак, за разлика от ГЕРБ, в БСП, изглежда че тече партиен живот.
– Да, БСП е повече партия, тъй като ГЕРБ представлява групата от приятели на всяка власт. Те затова в момента умират, защото като им вземат властта, половината са готови да се включат в БСП. Те нямаха идеен живот и политически проект, преди да влязат в управлението. В България има един слой на новите лумпени – това са хора, които не се знае на кого служат. Можеш да им кажеш Долу системата и Промяна на системата и те ще тръгнат след теб, но без да питат какво значи система и какво значи промяна.
Ще прокарам един паралел. Великата френска буржоазна революция е започнала с вълнения на санкюлотите. Чичото на краля платил пиенето на 5-6 хиляди от тях, те нападнали Версай и така започнала революцията. Те щурмуваха Бастилията и това не е бил величествен бой, тъй като тя е била празна. Санкюлотите още на третата седмица са били попилени от организираната сила на третото съсловие. И това трето съсловие – френската буржоазия – е свършила истинската работа, а не санкюлотите, които са се повеселили, че има кой да плати пиенето им. Ето това е истинска революция. У нас обаче остатъците от средната класа са неактивни и интуитивно не вярват на нито едно обществено предложение. Груповите цели на българския елит така и не можаха да станат обществено значими цели и обратното – значимите цели на България не станаха цели за елита. Вие знаете от какво се интересува българският елит – да ходи до Барселона, детето да е в Лондон скул ъв икономикс, далаверица туй-онуй, ако може около властта. Българската политическа система има нужда от изграждане от абсолютното начало. Нямаме истинско ляво, а би трябвало, защото все пак не сме Свазиленд, а Европа. Нямаме и читаво дясно – хората, които атакуват парламента и хвърлят камъни срещу депутатите – извинете, но това не е дясно, ами ляво.
Как изглежда България в очите на Европа в последните няколко години?
– Първо, аз не вярвам, че има европейци. Има французи, германци, британци, испанци, които мислят с категориите на своите нации и чак след това с категориите на общността. В Европа не можа да се осъществи идеалът за федерализация. В момента големият проблем на Европейския съюз не е икономическата криза. Появи се въпросът за смисъла на ЕС, както и тежки противоречия между националните и наднационалните елити. Освен това отново изскочи митологичният сюжет за отвличането на Европа. Сега се подготвя мегапроектът на десетилетието – икономическото НАТО. Това означава окончателното свързване на САЩ и ЕС в икономически съюз, който ще направи Атлантика като Средиземно море. За това почти не се говори. Двата вектора, които разпъват Европа днес, са атлантизмът и евразийството. Евразийството не е антиевропейско, но е антиатлантическо. Така че Европа се намира в ситуация, в която ще я похищават – от Кремъл или от Вашингтон.
А иначе ние не изглеждаме много добре в техните очи. Те знаят, че българският елит е тежко развратен, че от него не може да се очаква характер и че той е съгласен за всичко. Неговият живот е лесен заради три фактора. Първият е, че САЩ не искат абсолютно нищо от България. Няма драма, няма тръпка, няма особени очаквания, няма ядове.
Същата е ситуацията и с руснаците. Ако в момента около нас има нещо интересно за Русия, то това е Сърбия. Там те купуват всичко, което може да се купи с пари – железници, нефтена компания, инфраструктурни обекти… У нас също, но без тръпка и интерес.
За Европа ние сме като затънтена провинция, от която не се очаква нищо хубаво и нищо лошо. В нито един голям европейски проект и начинание не участват българи по простата причина, че не са се заинтересували.
Все пак не успя ли българският елит да се европеизира поне отчасти за периода на членството ни?
– Отвинтиха реалния социализъм и на негово място завинтиха реалния европеизъм и той влезе с щракване – това е, което се получи. Има същата готовност да се клепа другарчето, да се ближе ръката на началството и да се чакат команди. Единственият изход е смяната на този елит – процесът вече тече, но няма да е никак лесен. Парадоксално е, но ние сме отново в някакъв процеп на свобода. Тя е дошла при нас, но ние отново не я забелязваме. Свободата е, когато не ти се месят директно, не ти извиват ръцете, не ти тропат по масата и не ти пращат танкове или парашутни части.
