Главоломен срив е настъпил в търговията с черни и цветни метали след приемането на промените в Закона за управление на отпадъците в средата на миналата година. Общото количество скрап, реализирано в страната през 2012-а, е 1 711 608 тона. Това е намаление от 384 692 тона (20%) спрямо данните за 2011-а, когато общо реализираната суровина е била 2 096 300 тона. Спадът в оборота пък е с 206 млн. лева – до 1.964 млрд. лв., показва изследване на Българската асоциация по рециклиране, обобщаващо данните на Министерството на икономиката и енергетиката, Агенция Митници и рециклиращите компании и предприятия.
Тази негативна тенденция бе прогнозирана от бранша още при гласуването на корекциите в закона. Тогава обяснението на мнозинството на ГЕРБ бе, че с измененията се въвеждат изискванията на европейските директиви, заради които ни грозеше всекидневна санкция от над 15 хил. евро. Докато упражняваха нормотворческите си способности обаче, депутатите от предишното Народно събрание сътвориха истинска каша в бизнеса с черни и цветни метали. Вярно, че след множеството протести, обществени обсъждания и поправки най-строгите ограничения за търговията с тях бяха смекчени. Но явно недостатъчно, съдейки по сегашните резултати.
Най-общо казано, държавата остана твърдо на позицията си, че хората трябва безвъзмездно да предават за преработка домакински отпадъци от черни и цветни метали, и то на специално изградени общински пунктове. Идеята бе по този начин да се обезсмисли кражбата на части от инфраструктурата. С промените в закона се въведоха и безкасови разплащания по всички сделки със скрап, както и осигуряване на 24-часово видеонаблюдение и съхраняване на записите в продължение на една година. Но най-големият бич за бизнеса се оказаха банковите гаранции. Според въведените миналото лято правила от фирмите се изисква да внесат 25 хил. лв. за регистрация и по 5 хил. лв. за всяка притежавана площадка. По изчисления на бранша поради тази причина в момента над 22 млн. лв. са блокирани в банките, въпреки чев условията на финансова и икономическа криза ликвидността на фирмите е от изключителна важност.
За да се реши този проблем, Българската асоциация по рециклиране и Асоциацията на рециклиращата индустрия съобщиха, че още идната седмица ще внесат в Министерството на околната среда и водите предложения за промени в Закона за управление на отпадъците. Исканията им са да се определи една гаранция от 10 хил. лева. По думите на председателя на асоциацията по рециклиране – Борислав Малинов, сегашните размери са непосилни за малките и средните фирми и затова много от тях са преминали в сивия сектор. Доказателство било драстично намалелият брой на компаниите в бранша – от близо 2400 в началото на 2012-а до под 900 през май 2013-а. Ако сумата се намали, голяма част от тях ще се върнат обратно в реалната икономика, категоричен е Малинов.
Всички тези проблеми според нас говорят за дисбаланс между законовите норми, целите на закона и дейностите по управление на отпадъците. Въведените изисквания са в тежест не само на бизнеса, но и на общините и на други обществени органи и институции, без да се посочат реални финансови източници за изпълнението им, допълва Иво Георгиев, председател на Асоциация на рециклиращата индустрия.
Заместник-министърът на екологията Чавдар Георгиев обаче смята, че точният размер на дадена банкова гаранция, която е икономически инструмент за регулация, може да се определи само след един експертен анализ. Дали размерът е голям, дали е малък, дали пречи на дейностите, които се извършват, или пък напротив – стимулира, не може да се каже еднозначно. Нужни са проучвания. Доколкото знам, към момента този бизнес все пак работи, отбеляза той.
Търговците предлагат още да отпадне изискването от юни 2014-а гражданите да предават метали само на общински площадки, и то безвъзмездно. Това е абсурден текст, породен от лобистки интереси, е мнението на Малинов. Според него тази разпоредба ще увеличи сивия сектор с нови 70 на сто. А и досега заради липсата на средства не е изградена нито една общинска площадка, при все че законът е в сила вече една година. По този повод заместник-министърът Георгиев обясни, че се обмисля изграждането на площадки за скрап да се финансира с европари през следващия програмен период.
Ако местните власти не успеят да намерят необходимите за целта средства, ще могат да сключат договор с някоя от организациите за оползотворяване на отпадъците. Иначе ще се наложи общината да плаща с 15% по-висока такса отчисление за депонирането на боклуците, което неминуемо ще се отрази и върху размера на местните данъци.
От бранша ще предложат още заплащането на предадения скрап за суми под 1000 лв. да става в брой, а не по банков път или с кредитна карта. Подобна граница имало в Италия – 1000 евро, а в Испания тя била 3000 евро.
В последна сметка министърът на околната среда и водите Искра Михайлова обеща да бъде направен анализ на Закона за управление на отпадъците и оценка на въздействието му върху бизнеса, за да се прецени необходимостта от промяна. През септември тя щяла да организирана публична дискусия, на която да се обсъдят проблемите както в закона, така и в подзаконовите нормативни актове за цялостното управление на отпадъците.
nbsp;
