Еврото се устреми към 1.34 щ. долара и поскъпна и към останалите си основни конкуренти на международния ринг след новината за увеличения износ от Германия през юни. Търговският излишък на страната се е покачил до 16.9 млрд. евро (от 13.6 млрд. евро през май), а излишъкът по търговската сметка е нараснал от 11.2 млрд. на 17.3 млрд. евро.
Еврото е поскъпнало с 5.6% от началото на годината досега и е с най-висок резултат сред валутите на десетте най-развити световни стопанства, които следят индексите на агенция Блумбърг (Bloomberg Correlation-Weighted Indexes). Щатският долар през същия период е поскъпнал с 4.2%, а японската йена е загубила 7.1% от стойността си.
Благоприятните фундаментални показатели на страните от еврозоната ще стабилизират единната европейска валута в средносрочен аспект, смятат валутни експерти.
Индустриалният продукт на Германия
се е увеличил през юни с 2.4% спрямо май и с 2% на годишна база. Това е пореден знак, че растежът на най-голямото европейско стопанство се е ускорил през второто тримесечие. Доверието на германските бизнесмени в икономическата перспектива през юли се е повишило за трети пореден месец, а фабричните поръчки, които са индикатор за бъдещото производство, са скочили през юни с 3.8% до най-високото си равнище за последните осем месеца.
Германия печели от започналото възстановяване на еврорегиона, който е най-големият търговски партньор на страната. В европейските държави са отишли 69% от германския износ през миналата година.
Засилил се е и икономическият растеж на САЩ, закъдето са заминали 12% от германския експорт през 2012-а – щатският БВП е нараснал с 1.7% годишно през второто тримесечие след 1.1% ръст през първото.
Германският канцлер Ангела Меркел ще се бори за трети мандат на парламентарните избори на 22 септември. Нейният Християндемократически съюз има около 40% подкрепа на избирателите срещу 25% за социалдемократите, след като тя успя да защити страната от най-тежките удари на кризата на държавния дълг в общността.
nbsp;
В Италия
индустриалният продукт се е увеличил през юни с 0.3% спрямо май, което е индикатор, че страната бавно се измъква от най-продължителния си икономически спад след Втората световна война. Правителството на премиера Енрико Лета се бори да оздрави икономиката и същевременно да продължи бюджетните икономии, изисквани от Европейския съюз. БВП на Италия намалява от третото тримесечие на 2011-а, след като банките ограничиха кредитирането на компаниите, а потреблението на домакинствата се сви заради високата безработица. В периода април-юни 2013-а обаче стопанският спад е бил 0.2% (след 0.6% понижение през предишния тримесечен период) – лъч надежда, че рецесията постепенно отстъпва.
Италианските потребители и бизнесът разчитат на Лета да изведе страната от стопанския спад. Доверието на италианските бизнесмени се е повишило за трети пореден месец през юли, а безработицата е спаднала от рекордно високите 12.2 на 12.1% през юни. Домакинствата също са по-оптимистично настроени за икономическата перспектива на местното стопанство, а продажбите на дребно са се увеличили през май за първи път през последната година. Делът на живеещите под прага на бедността италианци обаче през 2012-а се е повишил до 6.8% срещу 5.2% през 2011-а, сочат последните статистически данни. Това е най-високата им стойност, откакто през 2007-а започват да се събират такива данни.
Банка д’Италия прогнозира 1.9% икономически спад през тази година.
Безработицата в Португалия се е понижила
до 16.4% в периода април-юни срещу рекордните 17.7% в началото на годината. В момента тя е най-ниска за последните две години, но с уговорката, че някои нови работни места са сезонни.
Непосредствено след новината за спада на безработицата подаде оставка главният секретар на финансовото министерство Жоаким Паиш Жорже. Той престоя на този пост едва няколко седмици и се оттегли заради слухове, свързани с предишната му работа в Ситигруп. Жорже обясни, че е взел това трудно решение, защото не би позволил никакви съмнения да хвърлят сянка върху професионалния му живот и да бъдат използвани като политическо оръжие срещу кабинета. Този акт обаче буди съмнения за евентуална нова политическа криза в страната.
У нас
Междубанковият валутен пазар през седмицата не беше особено активен заради започналия сезон на летните отпуски. Средният дневен валутен оборот от 1 до 7 август включително бе в размер на 1981 млн. евро (3875 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.9% дял от купената и продадена валута.
