Преди по-малко от месец бе освободен началникът на Южноцентралното горско предприятие, със седалище в Смолян, Ботьо Арабаджиев. Уволнението му бе последвано от протест пред сградата на Министерството на земеделието и храните, който чак прерасна в палатков лагер. Мотото на недоволните беше Вън турския ятаган от Родопите!, тъй като мястото му бе заето от човек, предложен от Движението за права и свободи – Айнур Ибрямова от Момчилград.
Самоотвержеността на някои от бранителите на Арабаджиев може и да е провокирана от най-чисти подбуди, но има и вариант тя да се окаже доста користна. Нека припомним, че самият Арабаджиев беше сред хората, заели високите постове в горите, за които лично отговаряше скандалният бивш депутат от ГЕРБ и сегашен отцепник Емил Димитров.
Вестник БАНКЕРЪ се натъкна на
доста любопитни договори
подписани от Арабаджиев само дни преди парламентарните избори. На 8 май регионалният началник на горите започва да работи така, сякаш пожар гори под краката му. В един и същи ден той раздава над 5 хил. декара гори под наем. В същия този ден той подписва единадесет договора (с които в. БАНКЕРЪ разполага) за временно и възмездно ползване на самостоятелно обособени площи, собственост на държавно горско стопанство Родопи, което е под шапката на Южноцентралното горско предприятие. Документите са почти напълно идентични като извадени от копирна машина. Различни са само имената на наемателите. Както можем да се досетим, всичко това се е случило без търг или конкурс. В тези контракти много удобно не е вписана цена, а само позовавания на текстове от Закона за горите. Цитираме дословно : Наемателят се задължава да заплати наемна цена за ползването на имотите, чийто размер ще бъде определен по реда на чл.41, ал.4 и ал.5, във връзка с чл.43, ал.4 от Закона за горите.
Странностите около тези договори изобилстват. Започваме от факта, че в чл.41 няма алинеи с тези номера. По всяка вероятност Арабаджиев се е позовал на измененията, направени в закона през 2009-а, когато бе въведен чл.41 А с добавка А, и към него има алинеи с такива. Става дума за това, че производството и търговията на горски репродуктивни материали, използвани за лесовъдски цели, се извършват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните и че изпитването и определянето на посевните и посадъчните качества на горските репродуктивни материали се осъществяват от специализирани териториални звена на Изпълнителната агенция по горите при условията и по реда на наредбата по алинея едно. Що се отнася до цитирания чл.43, той пък отдавна е отменен. С други думи, нито тези текстове, нито омотаната фразеология в договора не позволяват да се разбере колко точно ще плаща наемателят на тези горски територии. Нещо повече – в нито един от всичките единадесет контракта не е посочена квадратурата на отдадените под наем имоти. Те са посочени само като… номера.
Колкото и да е странно, единствената сума, която е записана в някои от тези документи, е тази по гаранциите. В някои от тях просто не съществува, а в други варира между 1200 и 2000 лева. Любопитна в контрактите е и тяхната продължителност – всички контракти са сключени за много кратък срок – от 1 юни до 31 август. От това запознатите правят извода, че тези документи са съставени с единствена цел да бъдат регистрирани във фонд Земеделие, за да се кандидатства за получаване на евросубсидии.
Доста интересна информация по случая може да се намери в стенограмата на заседанието на парламентарната Комисия по земеделие от 19 юли, когато са били обсъждани предстоящи промени в закона за горите. Тогава въпросът за тези договори е бил повдигнат от Мария Маринкова, член на сдружението на преработвателите на територията на община Батак. Тя съобщава, че в сдружението е постъпила информация за сключени договори за около 5 хил. дка горски ливади, без да е бил обявяван конкурс. Тя отправя апел случаите да бъдат проверени.
По време на същото заседание тя информира присъстващите, че в момента се изсичат всички видове храсти и хвойни на едни огромни територии и посочва и името на
човека, който стои зад цялата организация
Той е Яков Джаров, собственик на фирмата за производство на обувки ГИДО ООД. Според Маринкова всички сключени контракти на практика обслужват него, тъй като фирмите и физическите лица, посочени в отделните договори, били свързани лица, работещи за него.
От стенограмата на заседанието на комисията излиза и още една любопитна информация – че същият човек – Джаров, освен че седял зад фирмите, които са подписали тези единадесет договора и сече в защитена зона Беглика, бил наемател и на ловната база на горското стопанство Родопи. Всички, запознати с нравите на нашенските управленци през годините, знаят, че в тези стопанства никога не влиза случаен човек… За каквото и да е.
В конкретния случай той е сключил договора си чрез едноличното си дружество с ограничена отговорност Родопи Биомас. Този контракт има № 55. (Излезлите като под индиго договори започват от № 46.) Наемателят е физическото лице Атанас Ненков, който е на 22 години. След него следва контрактът с 31-годишната Теодора Паунова. В поредния 48 номер е записано едноличното дружество с ограничена отговорност Кехайов- КСК. Договорите с последващите номера са с Голдън агро къмпани на Златка Пеканова, с физическото лице Георги Гирчев, с Валя фешън, собственост на 36-годишната Валентина Станкова, с 30-годишния Сунай Адемов, с Елит 2006 на 30-годишния Радослав Илиев, с Преджио ЕООД – на Ани Дончева на 41 години, и с едноличното дружество с ограничена отговорност Агрофутър на Венцислав Велев…
Какви точно са връзките между всички тези хора и каква е обвързаността им с Джаров би трябвало да установят съответните институции.
И още нещо, тъй като в подписаните договори липсва цената на наемите, не можем да изчислим точно колко пари ще влязат в касата на държавното предприятие, но като имаме предвид, че евросубсидиите са по около 50 лв. за декар, то при 5 хил. декара се очаква този кръжец да получи поне четвърт милион… Без да се брои приходът от дървесината, изсечена в тези територии и продадена на заводите за биомаса.
Опитахме се да разберем повече подробности за тази инициатива от самия Джаров. Секретарката в офиса му ни обясни, че в момента го няма. Оставихме име и телефон, на който да се свърже с нас, и помолихме това да стане преди редакционното приключване на броя. За съжаление той така и не намери време да чуе въпросите ни.
Всъщност срещу името на Джаров в електронната база данни излизат още доста любопитни информации. Така например отдел Управление на дълговете при Териториалната дирекция на Националната дирекция по приходите в Пловдив, с офис Пазарджик, е поискала налагане на обезпечителни мерки чрез запор на автомобили и имоти срещу едноличния търговец Якоб Джаров заради неправомерно изтеглено от него ДДС (Определение № 677 от 3декември 2012година).
Друга любопитна новина е, че през януари 2011-а Джаров е бил лансиран за общински председател на партия ГЕРБ в Пещера, но Изпълнителната комисия на партията е отхвърлила това предложение. За да не остане съвсем без никакъв пост,
станал само общински съветник в Пещера
(в мандата от 2011-а до 2015-а).
Очевидно близките му отношения с бившите управляващи са се отразили добре на бизнеса на Джаров. Името му фигурира в доста проекти с европейско финансиране. Така например през 2012-а , с проект на фирмата му за обувки Гидо в Пещера, той успява да уреди финансиране на свой проект по Оперативната програма Конкурентоспособност. Сумата е 1 666 666 лева.
Очевидно Джаров се е представял добре и преди да влезе в редиците на ГЕРБ. През 2008-а той получава финасиране и по програма ФАР за обучение. Тогава той получава безвъзмездна помощ от близо 100 хил. лева. Още от 2005-а Джаров е разбрал, че
няма по-добро от държавната ясла
Тогава чрез едноличната си фирма ЕТ Яков-Джаров – Пещера, той печели търг за изработването на полевите обувки за рейнджърите ни, които се биха в Ирак. Както знаем обаче, у нас такива апетитни държавни поръчки не се дават на някой случаен човек. Точно по този повод бившия син депутат Йордан Бакалов, който оглавяваше Комисията по корупция по това време, се опита да разнищи точно тези поръчки на Министерството на отбраната. Но силите му не стигнаха да докаже, че цените, които са плащани за тях, са били сериозно завишени.
