Юридическите несполуки на бившия италиански премиер Силвио Берлускони, които са напът да сложат край на политическата му кариера, налагат да се търси нов лидер на неговата десноцентристка партия Народ на свободата. В тази връзка една личност подхранва трайно публичното въображение през последните месеци. Става дума за Марина – първородната дъщеря на милиардера, който има пет деца от двата си досегашни брака.
Преди броени дни италианският всекидневник Corriera della Sera прикова общественото внимание с карикатура на челната си страница, изобразяваща най-близките съпартийци на Берлускони във военни униформи, които декларират: Ние сме армията на Силвио и ако ни отнемат лидера, ще мобилизираме морската пехота (Marines). Тази игра на думи, която всеки италианец разчита безпогрешно, насочва към Марина. Малко преди това миланското издание на фамилия Берлускони Il Giornale излезе с уводна статия под заглавие Изборът на Марина, която може да реабилитира баща си и нас, жените.
На 10 август дъщерята на Берлускони от първия му брак с Карла Дал’Олио навърши 47 години. За разлика от баща си, който има славата на плейбой, тя е силна и непреклонна дама. Усмихва се рядко и предпочита да носи строги черни дрехи. Има репутация на работохоличка, заради която преди време дясната ръка на Берлускони – Феделе Конфалониери – я описа като пневматичен свредел.
Марина работи рамо до рамо с баща си от младини, а от 2005-а е управител на фамилната холдингова компания Фининвест. Член е на бордовете на регистрираната на борсата телевизионна група Медиасет и на инвестиционната банка Медиобанка. Председател е и на Arnoldo Mondadori Editore – най-голямата италианска издателска компания, контролирана от Фининвест. Списание Форбс я класира на 33-о място сред най-влиятелните жени в света през 2007-а.
Въпреки че отхвърли неколкократно спекулациите, че се готви да навлезе в политиката, Марина е сред малцината доверени съветници на Берлускони, които на 1 август изчакаха присъдата срещу милиардера за данъчни измами. А след това, очевидно за първи път, участва в кризисната сбирка на партийните лидери на Народ на свободата.
Журналисти и близки до семейството среди твърдят, че силният характер на Марина е изкован още през детството й, когато е принудена да взима частни уроци вкъщи, за да не я отвлекат. След като бракът на родителите й се разпада през 1984-а, 18-годишната Марина заминава с майка си във Великобритания. Двете живеят в морския курортен град Борнмут, графство Дорсет, където младото момиче работи шест месеца като помощник продавачка в магазин за облекло. В едно свое старо интервю за Corriera della Sera Марина описва годините, прекарани в Англия, като трупане на свободен, музикален и сексуален опит. Лишена от надзора на бодигардовете, тя проявява истинска страст към шотландския певец Род Стюарт и към първия си дългогодишен приятел Джулио Тасера, когото успява да държи далеч от публичното внимание до края на 90-те години.
След като се връща в Италия, постъпва на работа във Фининвест, а през 1996-а става заместник-председател на борда на директорите. Запознати със семейните дела твърдят, че две години по-късно Марина убеждава баща си да не продава медийната си империя на австралийския магнат Рупърт Мърдок – сделка, на която мащехата й Вероника Ларио държи много. Всъщност, антипатията на дъщерята от първия брак към госпожа Ларио е публична тайна. Не мога да си кривя душата, че тя (бел. ред. – Ларио) е най-добрата ми приятелка – споделя по неин адрес Марина пред Corriera della Sera. – Но татко е щастлив с нея и това е достатъчно за мен.
През 2008-а Марина сключва брак с бившия балетист от прочутата миланска Скала – Маурицио Ванадиа. Двойката има две деца – 11-годишния Габриеле и 9-годишния Силвио. Година преди брачната церемония журналистката от Corriera della Sera Лина Сотис печели делото във връзка със статия, в която разкрива, че преди да започне да ухажва Марина, Ванадиа е живял дълго с пластичен хирург гей.
След втория развод на Берлускони, когато лъсна склонността му към платена любов с малолетни проститутки, дъщерята взе под крилото си новата приятелка на баща си – Франческа Паскале. Впрочем тя е 18 години по-млада от Марина.
Според историка Джовани Орсина – професор в римския университет Луис Гуидо Карли – партията Народ на свободата едва ли ще просъществува дълго без харизматичния си лидер, защото олицетворява симбиозата между богатство и влияние, създадена от фамилния бизнес. Той пък на свой ред разчита на политическата протекция, гарантирана от неговия основател. Така че без член на клана Берлускони бъдещето на политическата сила е проблемно.
Партийният парламентарен шеф на Долната камара Ренато Брунета обаче не е въодушевен от идеята Марина да заеме поста на баща си: Не обичам династиите, били те монархически или републикански. Нещо, с което е съгласна и самата Марина. В декларация, публикувана през ноември 2012-а, тя заяви, че политическото лидерство не може да се наследява или прехвърля чрез династични церемонии.
nbsp;
