Половината от времето за заседанието на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, което бе свикано извънредно в четвъртък, за да приеме за втори път след ветото на президента актуализацията на бюджета, бе посветено на сделката между печатницата на БНБ и френската фирма Франсоа Шарл Обертюр Груп. Повод за това стана специалното писмо, което управителят на БНБ Иван Искров е изпратил до председателя на комисията Йордан Цонев и което вестник БАНКЕРЪ публикува с някои съкращения.
В писмото гуверньорът изрично подчертава, че БНБ не може и няма право да приема указания от други държавни институции. В това число и от Народното събрание. Такива са изискванията на Европейската централна банка, чийто пълноправен член е БНБ, така повелява и Законът за Българската народна банка. Неговият чл.44 разпорежда: При упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията си по този закон Българската народна банка, управителят и членовете на управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания на Министерския съвет и на други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да дават указания на Българската народна банка, на управителя или на членовете на управителния съвет.
В писмото се казва, че сделката между печатницата на БНБ и френската фирма Франсоа Шарл Обертюр Груп не е била разбрана от членове на Комисията по бюджет и финанси в НС и е станала обект на злонамерени коментари от някои политически лица, които са я обявили за скрита приватизация. Въпреки това управителят на БНБ предлага да информира подробно Комисията по бюджет и финанси за сделката.
Веднага след като бе прочетено писмото на Иван Искров, присъстващите в залата политически репортери зашушукаха: Гледайте сега какво ще направят НУРС-овете на БСП. За неинформираните финансови репортери те поясниха, че с този прякор са окичили депутатите от Коалиция за България Румен Гечев и Георги Кадиев. (НУРС е армейско съкращение за Неуправляема ракетна система.) Двамата депутати са си спечелили това прозвище заради изказванията си в Народното събрание и по медиите. А те не закъсняха да потвърдят основателността на това прозвище и един през друг репликираха писмото на Централната банка. Гечев по-умерено, а Кадиев – в обичайния си остър стил. Той дори поиска комисията да се скара на БНБ, че не зачита парламентаристите. Наложи се друг депутат от Коалиция за България – Петър Кънев, да охлажда ентусиазма на двамата си колеги, като им обясни, че нищо не разбират от бизнеса с печатане на ценни книги и банкноти и че не са овластени да държат сметка на Централната банка какви решения взема и как управлява имуществото си – особено в специфичната област като печатането на паричните знаци. Владислав Горанов от ГЕРБ също настоя, че политическата намеса в делата на Централната банка и на банковата система е недопустима.
Председателят на комисията Йордан Цонев овреме прекрати дебатите по тази тема, като предложи каквито и въпроси да има, да бъдат зададени на представителите на Централната банка на среща с тях. Комисията реши да я проведе веднага, след като поднови редовните си заседания (да напомним, че това в четвъртък – 15 август, бе извънредно).
nbsp;
Позицията на БНБ
Откъс от писмото на управителя на БНБ Иван Искров до председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев
ldquo;Уважаеми г-н Цонев,
На 19 юни 2013 г. в свое прессъобщение Българската народна банка публично обяви намеренията си за създаване на смесено дружество между Печатницата на БНБ (ПБНБ) и ldquo;Франсоа-Шарл Обертюр Интернасионал С.А. Белгияrdquo; (ФШОГ). Това единодушно решение на управителния съвет бе взето след дълги и детайлни разисквания за бъдещето на печатницата, която не от днес изпитва затруднения за осигуряване на поръчки и която е изправена пред реално закриване на някои производства поради неблагоприятната икономическа среда. Въпросът за бъдещето на банкнотното производство е предмет на дискусии от 2005 г. насам, но сега за първи път имаме реална работеща алтернатива на освобождаването на хора и закриването на производства.
… Както знаете, съгласно Закона за БНБ осигуряването на банкноти и сеченето на монети е функция изключително на централната банка, която извършва тези дейности по най-ефективния начин от икономическа гледна точка. Също така БНБ като независима централна банка и пълноправен член на Европейската система на централни банки няма право при упражняване на правомощията си да иска или да приема указания от други държавни органи. Независимо от това, аз се обръщам към Вас, за да заявя готовността на ръководството на БНБ да информира ръководената от Вас Комисия за мотивите и рамката, както и за подробности от подготовката за създаване на смесено дружество между ПБНБ и ФШОГ, ако Вие като ресорна парламентарна комисия сметнете това за необходимо. Възползвам се от случая също така да Ви поканя – Вас и членовете на Комисията – да гостувате в Печатницата на БНБ в удобно за Вас време, за да се запознаете на място с характера и спецификата на извършваните производства. Според Правната служба на БНБ, този вид диалог не би следвало да се счита за нарушение на чл.44 от Закона за БНБ.
В заключение бих искал да подчертая, че в своите действия и занапред БНБ ще се ръководи единствено от законите на РБългария и дългосрочния обществен интерес, без да допуска каквото и да е влияние на моментна политическа конюнктура и опити за нездраво лобистко влияние.rdquo;
nbsp;
nbsp;
На Централната банка й стана навик да ни шамаросва
Георги Кадиев, депутат от ldquo;Коалиция за Българияrdquo; и член на Комисията по бюджет и финанси
ldquo;Започна да става навик на Централната банка да удря шамари на всеки, който се опитва да я критикува. Аз имах този горчив опит в Столичния общински съвет, когато имаше един скандален заем, отпуснат от Общинска банка на сина на председателя на СОС Андрей Иванов. Тогава тя бе под особен надзор на БНБ и всеки заем над 1 млн. лв. минаваше през одобрението на БНБ. Първоначално имах информация, че този заем е отказан, после стана ясно, че е бил отпуснат и аз направих публично изявление. След него Централната банка излезе с остро писмо, че злонамерени политици се опитват да се бъркат в работата й. А ние в крайна сметка се опитваме да оказваме някакъв обществен контрол. Откъде накъде БНБ ще реагира по този начин само защото ние задаваме някакви въпроси за дейността й. Тя наистина не е свещена крава.rdquo;
nbsp;
nbsp;
Петър Чобанов, министър на финансите
ldquo;Информиран съм за сделката между ldquo;Печатница на Българската народна банкаrdquo; и френската ldquo;Франсоа Шарл Обертюрrdquo;. В Министерството на финансите си има специален човек, който отговаря за нашето участие в печатницата. Вярно е, че когато дадох одобрението си, това бе малко след като станах министър на финансите. Затова аз изцяло се съобразих с позицията на експертите по този въпрос. Според тях това е сделка, която ще подобри финансовото състояние на печатницата и ще й открие възможности за нови пазари. Поради тези съображения аз подкрепих сделката. Въпреки това отново поисках допълнителна информация за нея от БНБ.rdquo;
Печатницата не е работа на депутатите
Петър Кънев, депутат от ldquo;Коалиция за Българияrdquo; и заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси
ldquo;Ако в парламентарната Комисия за бюджет и финанси има човек, който разбира за какво става дума, когато говорим за печатницата на БНБ, то това съм аз. И като такъв ви казвам, че като комисия не ни е работа да се занимаваме с тази сделка. Защото утре някой ще поиска да се занимаваме и с монетния двор на БНБ. Какво става там, както и какво се случва в печатницата си е работа на Централната банка и на Министерството на финансите, което е акционер в печатницата на БНБ.
Опитах се да обясня и на г-н Румен Гечев, и на още един един колега, че създаването на съвместно дружество за печатане на банкноти не е нито загуба на национална сигурност, нито на суверенитет. Тези приказки са пълен нонсенс. Защото какво ще кажете на поляците, чиито банкноти се печатат в Германия? Какво бихте казали на факта, че от 20 държави в еврозоната само пет имат собствени печатници за банкноти?
Аз нямам нищо против да изслушаме Централната банка по въпроса. Но нека да е ясно следното: в Европа има три кита за печатане на банкноти. Това са ldquo;Франсоа Шарл Обертюрrdquo;, ldquo;Гизике и Девриентrdquo; и ldquo;Де ла Рюrdquo;. Второ, срокът на годност на едни машини за печатане на банкноти е между дванадесет и петнадесет години. Този срок изтича за оборудването на печатницата на БНБ. Затова смятам, че решението за създаване на съвместно дружество с французите е добро.rdquo;
nbsp;
nbsp;
Владислав Горанов, депутат от ГЕРБ
ldquo;За мен е недопустимо, който и да е политик да коментира функционални въпроси на независимата Централна банка.
Не бих реагирал по този начин, ако чрез подобни коментари не се правеха многократни опити или за решаване на вътрешни проблеми на една или друга партия, или за атакуване на определени членове на управителния съвет или на целия управителен съвет на БНБ. За мен казусът с печатницата не е толкова важен, колкото това, че явно не сме загубили инстинктите си от времето, когато политиците се месиха в работата на БНБ иnbsp; на банковата система.rdquo;
