Задълженията между фирмите в България за 2012 г. са в размер на 163.8 млрд. лв. – с 2.5% над нивото им през предишната година – 159.6млрд. лева. Просрочените задължения само между предприятията в нефинансовия сектор за миналата година са за близо 31 млрд. лв., след като през предишната година са били 30.6 млрд. лева. Това са последните резултати, които е обобщила работната група Междуфирмена задлъжнялост, която вицепремиерът Даниела Бобева натоварила да проучи проблема. БАНКЕРЪ разполага с данните от нейните констатации.
Фирмите продължават да трупат просрочия една към друга, но в отношенията си с банките определено показват респект. За година задълженията им към трезорите падат с над половин милиард лева, което е резултат както от предсрочно погасяване на кредити, така и на страх да сключат нови. В края на 2012 г. бизнесът дължи на банките 48.2 млрд. лева. Сумата намалява в сравнение с предишната година, когато дълговете им към финансовите предприятия са били 48.8 млрд. лева.
Над 40 млрд. лв. от фирмените задължения попадат в графата Други, където почти няма информация какво се случва, но за тях ще стане дума по-нататък.
Посочвайки тези числа, работната група обръща внимание на мултипликационния ефект при отчитането на реалния размер на междуфирмената задлъжнялост. Затова предстои да се обърне специално внимание на структурата на задлъжнялостта при различни случаи. Защото ако десет фирми дължат по 100 лв., най-грубо може да се каже, че общата задлъжнялост е 1000 лв.(10 по 100). Но тя може да е и само 100 лв., ако всяка от десетте фирми верижно дължи на следващата 100 лв., но не й плаща, защото не е получила от предходната своите 100 лева. Този пример, споделен ни от експерт от работната група, е твърде схематичен, но е достатъчно показателен колко сложен е проблемът с методологията на отчитането.
По данни на Агенцията за малки и средни предприятия, изпратени до работната група, средногодишно в страната се регистрират около 40000 нови фирми. Повечето от тях са с минимален капитал, което изисква по-нататъшна капитализация чрез привличането на допълнителни финансови средства. Тези заемни средства НСИ отчита в графата Други задължения. Най-често тези пари се привличат от дъщерни дружества или от дружества, свързани в група, обясни финансовият експерт. Масов е случаят да се регистрира фирма с разрешения по закон капитал от 2 лв., а след това, за да се завърти бизнесът, той бива финансиран от сметките на собственика му, което моментално поражда счетоводна задлъжнялост.
Особено внимание работната група обръща на отношенията между фирмите и банките. Както бе посочено в началото, банките държат не повече от една трета от общия дълг на фирмите. Експертите се опитват да установят причините за този малък дял. А също доколко формите на предлагането на кредитен ресурс са адекватни на търсенето от страна на бизнеса.
Специално ще бъде анализирана и степента на задлъжнялост както като дял от БВП и спрямо размера на текущата сметка, така и на ниско фирмено ниво. Защото задлъжнялостта става опасна, когато от нея следва освобождаване на персонал, спиране на инвестициите или свиване на стокообмена, коментира участник в работната група.
Специален анализ ще бъде направен и в посока доколко задлъжнялостта на нефинансовите предприятия произтича от законодателството и от начина, по който се разплаща държавата – това е също важна област, която ще бъде обсъждана във финансовото министерство. По-просто казано, ще се търси вината на държавата – един път като лошо законодателство и втори път – като некоректен платец Направен е преглед на натрупаните задължения на държавата и на общините. Направени са предложения за ускоряване на процеса на разплащане и за намаляване на просрочените задължения в съответствие с Директивите на ЕС за борбата със закъснялото плащане.
Експертите са стигнали до извода, че липсата на санкции на всички нива е една от причините за влошената дисциплина.
Работната група посочва като проблем и отлагането на транспонирането в българското законодателство на Директива 2010/45/ЕС за общата система на данъка върху добавената стойност в частта за касовата отчетност. Става дума за това връщане на ДДС да се иска само при реално извършено плащане.
(Тук финансовото министерство изпревари обсъжданията, като въведе в първите дни на август доброволна регистрация по този режим за фирми с чисто данъчно и осигурително минало и с годишен оборот до 1 млн. лв.) Системата за касова отчетност се използва в много страни от ЕС и съответно България може да приложи опита им в тази област, казват експертите. Те искат режимът ДДС на касова основа да стане задължителен след определен изпитателен срок.
По линия на европейското законодателство е разкрита необходимост да се преразгледат измененията в закона при транспониране на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 16 февруари миналата година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки.
nbsp;
nbsp;
Важни са просрочията
Размерът на задлъжнялостта сам по себе си не е толкова тревожен – колкото повече работи една икономика, толкова по-голяма е тази задлъжнялост, включително и междуфирмената. По-тревожното е това, че вече близо 80% от тези междуфирмени дългове са просрочени, забавени са плащанията по тях. Именно това протакане блокира възможностите за по-висок растеж в икономиката. Това коментира заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев.
Има един феномен, който наблюдаваме – по принцип държавата е слабо задлъжняла – борчът й се съизмерва със 17-18% от БВП. Но това контрастира с една свръхзадлъжнялост на корпоративния сектор, където надхвърля 200% от БВП. Вредното й влияние е много по-силно, отколкото забавените плащания от държавата. Потискащият ефект на тази свръхзадлъжнялост в рамките на година се изразява в непостигнат растеж от порядъка на 1.5-1.8 процента.
Важни са мерките, които би следвало да се предприемат, за да се намали тази задлъжнялост, посочи Колев и добави, че БСК предлага да се ускорят процедурите по несъстоятелност.
Спешните мерки са необходими за подобряване на достъпа до финансиране. Необходимо е да влезе свеж ресурс в тази междуфирмена задлъжнялост. Един от лостовете е усвояването на повече евросредства. Не на последно място, трябва да се динамизира разплащането на държавата и на общините с бизнеса по изпълнени обществени поръчки. През 2012 г. тази задлъжнялост на държавни и общински институции към бизнеса се движеше от порядъка на 350-360 млн. лв., казва още той. Според него за бизнеса е много важно също да се ускори възстановяването на ДДС.
Колев също смята, че един от най-важните проблеми е процедурата за обществените поръчки. Не е тайна, че още проектодоговорите, които предлага възложителят, съдържат възможности за забавено плащане. Не са малко случаите, когато възложителите предлагат срокове на плащане, примерно шест месеца след изпълнение на поръчката или след фактуриране. А междувременно бизнесът вече трябва да се разплаща, но няма плащане насреща. Така че трябва да се изпълни европейската директива за забавените плащания, която определя, че не може да се договарят срокове за плащане, по-дълги от един месец, между всякакви търговски субекти, включително и държавни и частни. За съжаление никой не следи именно злоупотребата с това изискване, а пренебрегването му създава и предпоставка за корупция. Ако става дума за човек, близък до властта, могат да му платят още на първия месец, тъй като срокът е примерно до шест месеца. Но във всички случаи останалите кандидати трябва да предвидят шестмесечно чакане на плащането.
Мисли се за клирингова къща
Работната група е тръгнала по един от най-правилните пътища за решаване на въпросите за междуфирмената задлъжнялост – обсъдено е предложението за създаването на клирингова платформа. Чрез нея или чрез клирингова къща ще се прихващат и зануляват верижните просрочия между фирмите. Най-популярната формула е: ако А дължи на Б, Б на С, а С на Д, клирингът да изглади отношенията и вече само А да дължи на Д, а другите участници да станат чисти. Разработването на идеята ще се осъществи при реализацията на т. нар. електронно правителство. Важно е да се изясни и какви са задълженията на държавата.
Събрани са предложения за преодоляване на просрочените задължения по Закона за обществените поръчки. Някои от предложенията са включени в текстовете за допълнение и изменение на ЗОП.
Понеже предложения на работната група за изменения на Търговския закон с цел да се облекчи процедурата по несъстоятелност са срещнали категоричен отпор от банковия сектор, взехме решение да ревизираме предложенията си, за да смекчим позицията на банките. Вече се готви новият текст, призна член на работната група.
Ще се проведе и социологическо проучване, озаглавено Задлъжнялостта на предприятията в България. Произход, състояние, проблемни зони и способност за обслужване на задълженията. Подготвя го Институтът за икономически изследвания на БАН. То трябва да помогне да се установят състоянието, причините и възможностите за погасяването на съществуващите задължения на предприятията от нефинансовия сектор, нагласите за ползване на нови кредити и заеми сред предприятията и др. Резултатите от проучването ще са ясни към 15 септември тази година.
Що е то?
Работната група признава, че за да се решат проблемите на междуфирмената задлъжнялост, трябва много по-задълбочено познаване на проблема. Експертите изтъкват, че има какво да се желае и по отношение на качеството на статистическата информация. Констатирано е, че периодите на събирането й са прекалено дълги. Така например в края на септември 2013 г. НСИ ще разполага с данни за 2012 година.
По този повод е била организирана среща с представители на БНБ, които са разработили методология за отчитане на финансовите показатели на нефинансовите предприятия на тримесечна база. Информацията ще събира НСИ. Освен това институтът разработва начин за отчитане на нетните размери на междуфирмената задлъжнялост, основан на нова австрийска методология. Първите резултати ще излязат към 31 септември тази година.
