Родители продават децата си, за да си върнат заемите. Семейства остават на улицата, защото кредитори са им взели къщата или апартамента. Информационните сайтове са пълни с подобни новини и това за съжаление не са измислени случаи. Например майката, която е продала детето си, е осъдена от районния съд във Варна. Жената била принудена да прибегне към тази крайна мярка, за да върне дълга си. Но тя не дължи пари на банка, а на свой роднина. Жената взела назаем от него 350 лв. и след време се оказало, че трябвало да му възстанови 1500 лева. Тъй като става дума за четири пъти по-голяма сума, очевидно в случая не може да се говори за нищо друго освен за лихварство.
Семейство от Бургас пък взело назаем 1000 лв. от фирма за бързи кредити. Оказало се, че задължително трябва да го погасява три години и за този период трябва да върне 3625 лева. Простите изчисления показват, че годишната лихва по този заем е 87 процента.
Проверката в сайтовете на няколко фирми за бързи кредити показва, че клиентите им, които са взели заеми от тях, се ангажират да платят лихви, такси и комисиони, които често пъти надхвърлят главницата на 100 процента.
Ако човек прочете внимателно интернет страниците на фирмите за бързи кредити, ще установи, че ако вземе назаем 250 лв. за тридесет дни, ще трябва да върне 325 лв., което си е 30% лихва – но за месец, не за година. За една година при подобни условия лихвата ще е 360 процента. Сайтовете на някои компании коректно обявяват, че при заем от 1000 лв., който трябва да се върне за 150 дни,
Годишният процент на разходите е 647.5 процента
Забелязвате ли за какви числа става дума? А определени среди в обществото от години реват, че банките, които дават потребителски заеми при годишен процент на разходите между 12и 22%, са обирджии и изедници. Но и дума не проронват за условията, при които компаниите за бързо кредитиране отпускат финансиране на гражданите. При това става дума за напълно легални дружества, които са регистрирани в БНБ. А представяте ли си какво си случва с т. нар. лични заеми, които разни хора с пари дават на един или друг човек като кредити. Там лихвата наистина е огромна. Да не говорим, че често клиентите подписват един документ, наречен запис на заповед – най-опасното нещо, под което един длъжник може да си сложи подписа. Това е така, защото записът на заповед е безусловен ангажимент за плащане, по силата на който кредиторът може да изиска и да вземе от длъжника абсолютно всичко – пари и имущество. Освен това записите на заповед не се записват в специален регистър, както ипотеките например. А това означава, че по никакъв начин не можете да докажете, че сте платили част от дълга или дори целия дълг. Практиката с този документ сочи, че единствената гаранция, че задължението по записа на заповед няма да бъде предявено повторно на длъжника, е кредиторът да унищожи документа пред очите му.
Бизнесът с бързи кредити съвсем не е малък по обем
Според отчетите на БНБ на този пазар работят 252 компании, които имат вземания от гражданите за 1.36 млрд. лева. И това не са само потребителски заеми – около 372 млн. лв. са дадени като ипотечни кредити, което означава, че по тях са заложени имоти, къщи, вили апартаменти. В тази сметка въобще не са включени личните заеми, за които не се води какъвто и да е регистър и никой не може да каже, макар и приблизително, за каква сума става дума. Безспорен факт е, че за този вид кредитиране, който наистина може да се нарече лихварство, няма никакви регулации. А заради високите лихвени проценти, при които се осъществява, то наистина засяга интересите на голяма група клиенти, повечето от които наистина попадат в групата на социалнослабите . Причината е, че към подобно финансиране прибягват предимно хора, които заради ниските си доходи или поради липсата на постоянна работа не могат да се надяват на заем от банка. Такива хора вземат предимно малки суми – до 400 лв., които разчитат да ги върнат бързо, в рамките на месец, въпреки високата лихва по тях. Подобни кредитополучатели са абсолютно незащитени, защото заемите под 400 лв. не попадат в регулациите на Закона за потребителския кредит. Въпросът е дали тези граждани могат да получат правна защита, а
доходите на лихварите да бъдат ограничени
по някакъв начин. В повечето европейски страни това отдавна се е случило. Един анализ на Европейската банкова федерация, изготвен по заръка на Асоциацията на банките в България, дава доста изчерпателна информация за регулационните режими срещу лихварството в Европейския съюз и правните защита срещу това явление.
Например в общата част на Гражданския кодекс на
Естония
са регламентирани случаите, в които една транзакция може да се смята за невалидна. Един от тези случаи е, когато при отпускането на кредита ГПР надвишава три пъти средния ГПР по потребителски кредити. Като пример се посочва, че през май 2013-а средният ГПР по потребителски кредити е 29.1% (лихвените нива в държавата ни по потребителски кредити по принцип са доста високи). Ако договорът се признае за невалиден, защото надвишава тавана на лихвения процент, страната, която дължи лихвата и таксите, има право да върне кредита, като за периода, през който го е използвала, се прилага лихвеният процент по рефинансиращи операции на Европейската централна банка.
През юни 2013-а във
Финландия
влезе ново законодателство, което ограничава равнищата на лихвените проценти. То обхваща потребителски кредити под 2000 евро, както и кредитни ангажименти за теглене на пари в брой. Максималният лихвен процент се определя като 50% + референтния лихвен процент на Централната банка. В момента този лихвен таван е 51% годишно.
Френският кодекс на потребителите
също съдържа дефиниция за кредит, отпуснат при прекомерно висок лихвен процент. Това е заем, при който лихвеният процент е с една трета по-висок от среднопретегления ефективен лихвен процент за тримесечието, предхождащо момента на отпускане на кредита.
Налагането на незаконно високи лихви е криминално престъпление. Според Потребителския кодекс наказанието е глоба от 45 000 евро и до две години затвор. Допълнително кредиторът е задължен да върне сумите над максимално установената лихва.
В гръцкия Наказателен кодекс
също има дефиниция за кредит, отпуснат при прекомерно висок лихвен процент. Компетентните органи в съседната страна са регламентирали в закон нивото на лихвения процент по договорени небанкови кредити: той е 6%, а лихвеният процент при просрочие на такива кредити е8%годишно.Всяка лихва над максимално установената се смята за невалидна в частта, с която надвишава установения таван. Гръцкият закон посочва, че всяко кредитно споразумение, сключено при липса на преценка, при липса на опит или при емоционално вълнение и съпроводено с експлоатация на затрудненото положение на длъжника, подлежат на наказание от поне шест месеца затвор и глоба.
В Унгария
дефиницията за кредит, отпуснат при прекомерно висок лихвен процент, също е формулирана в Наказателния кодекс, действащ в страната. От април 2012 г. в Закона за кредитните институции е определен максималният лихвен процент по потребителски кредити, отпуснати от кредитни институции и финансови предприятия. Таванът му е основният лихвен процент, определян от Централната банка, плюс 24 процентни пункта. В Гражданския кодекс е регламентирано, че ако едната страна получи свръхголеми облаги и неправомерно предимство от сключването на такъв договор, като се използва състоянието на другата страна, договорът се смята за невалиден. Предвиждат се и наказателни процедури, когато се отпускат кредити при прекомерно висока лихва. Даже вече са осъдени няколко лица за извършване на такава забранена дейност – отпускане на кредити при прекомерно висока лихва.
Таванът на лихвения процент в Италия
който се смята за прекомерно висок, се определя на база на средния лихвен процент за съответните транзакции, увеличен с една четвърт и плюс още 4 процента. Разликата между този таван и средният лихвен процент не може да бъде повече от 8 процента. Според италианския наказателен кодекс всеки кредитор, който изисква прекомерно висока лихва, или се възползва от друг тип подобни възнаграждения, подлежи на наказание със затвор от две до десет години и с глоба, варираща от 5000 до 30 000 евро.
В Португалия
максималното ниво на лихвените проценти е фиксирано в Гражданския кодекс и в Търговския закон. В отделен нормативен акт се посочват случаите, в които един лихвен процент може да се смята за прекомерно висок. Съобразно инструкциите на Централната банка максималният лихвен процент за неопределени потребителски кредити за първото тримесечие на 2013 г. е 19.5 процента. В Гражданския кодекс е определено, че договор, в който една от страните има предимство пред друга – на база на опит, преценка или воля, за да получи прекомерни или неоправдани печалби, се смята за невалиден. Според записаното в Наказателния кодекс подобни договори се третират като престъпление и подлежат на наказание с две години затвор.
От дадените примери се вижда, че в много държави на ЕС са помислили за защита на гражданите си от лихварство. И нищо не пречи подобни мерки да бъдат приети и у нас. Разбира се, в България основният лихвен процент не може да се ползва за база за изчисляване на максималния праг на лихвените равнища. Причината е, че той не се определя от БНБ (тя само го обявява), а се формира на основата на сделките на изключително малък и изкривен финансов пазар, който няма нищо общо с пазара за привличане на ресурси и за отпускане на кредити. БНБ обаче всеки месец обявява средни годишни проценти на разходите и по потребителските, и по ипотечните заеми, които се изчисляват на базата на цената на реално отпуснатите от търговските банки кредити. Точно тези усреднени нива могат да се вземат за основа за определянето на максималния размер на лихвата, при която могат да се предоставят заеми – без значение дали ги отпускат фирми, или физически лица. Например границата може да е два пъти от обявявания от БНБ годишен процент на разходите по определен вид кредит. При сегашните нива на ГПР това означава, че всички заеми с годишна лихва над 60% ще се смятат за лихварство. И наказанията могат да бъдат доста сериозни, без непременно да се стига до затвор или до други подобни екстремни мерки. Например всяка фирма или гражданин, заловени, че се занимават с лихварство, да бъдат облагани с допълнителен данък – да речем 50% от доходите, получени от предоставянето на кредитите. Подобна мярка би била по-ефективна от всякакви глоби и заплахи с условни присъди.
