Няма по-подходящ ден за съобщаване на лоши новини от петък. Хората са уморени от работната седмица, често и медиите са с понижено внимание. Едва ли е случайно, че управляващите направиха трите си най-скандални назначения тъкмо в последния ден от седмицата. Миналия петък в края работното време беше съобщено, че Юнал Тасим е новият заместник икономически министър, горе-долу в същите часове три седмици по-рано стана известно, че Емил Иванов е губернатор на София-област. Делян Пеевски пък беше направен шеф на контраразузнаването рано сутринта, след ударно представяне и гласуване в парламента, което шокира не само политическия противник, но и цялото общество.
Не може да се отрече, че таймингът за назначението на Юнал Тасим беше добре подбран. Денят беше и последният работен за Народното събрание. Така управляващите засега си спестиха отговорите на неудобните въпроси. Още повече че и голяма част от протестиращите също запразниха по августовски. Тасим, който е бивш депутат в три поредни парламента, се прочу с обществените поръчки, които спечели по времето на тройната коалиция заедно с народния представител от БСП Стоян Проданов. През 2008 г. консорциумът Билд консулт, в който участва едноименната фирма на Тасим и Технострой-инженеринг 99, чийто акционер и член на съвета на директорите е Проданов, спечелиха три търга за ремонт на пътища на стойност повече от 1.6 млн. лева. Една от поръчките беше по програма Регионално развитие, а възложители бяха земеделското министерство, регионалното министерство и община Кърджали. В същото време Тасим беше и заместник-председател на парламентарната Комисия по земеделието, а Проданов – неин член. До средата на 2008 г. бившият депутат от БСП е бил и в Комисията по регионално развитие. Случаят беше толкова скандален, че вицепремиерът по еврофондовете Меглена Плугчиева сезира прокуратурата и комисията за конфликт на интереси. Но, както обикновено,
последствия нямаше
Това, което символизираше случаят Пеевски,даде повод на омерзените да изпълнят площадите, на социалисти като проф. Георги Близнашки да поиска оставката на Станишев и на Татяна Дончева да обяви, че ще прави собствена партия. В средата на юли пък Георги Кадиев дори твърдеше, че на заседание на парламентарната група на БСП било взето решение да се настоява Орешарски да предложи друг управляващ София-област, а не Емил Иванов. Вероятно след като БСП слезе от власт, предстои още една тежка равносметка за щетите от сътрудничеството с либералния партньор. Недоволството на обществото засегна социалистите и задълбочи разделението в страната, а единственият компромис, който ДПС направи, беше оттеглянето на Пеевски. Продължаването с лансирането на неприемливи кандидатури в ситуация на политическа криза и слаба подкрепа за кабинета показва, че провокативното поведение на движението няма да спре дотук.
Добре подготвените кадри, с които то разполага, можеха да свършат същата работа, каквато биха свършили и Пеевски, и Емил Иванов, и Юнал Тасим. И въпреки че сигурно разполага с хора с неопетнени имена, ДПС заложи и на тримата. Едното обяснение за това е, че в традициите на българската политическа култура онези, които следват и продължават да следват партийно-корпоративните интереси, непременно биват възнаграждавани. Независимо от степента, в която са се компрометирали и напук на различната чувствителност, която хората от площадите очакват. Другото обяснение е, че движението непременно настоява да демонстрира ясно кой
държи ключа за властта.
За пореден път.
След изборите прави впечатление контрастът между високопарните претенции на Лютви Местан и циничните ходове на партията. Между него и предшественика му има много разлики – Местан е по-открит и залага на убедителните публични изяви, докато Доган, особено в последните години, избягваше да се показва. Ала реторическите умения, с които блести новият лидер, често маскират липсата на смисъл, вместо да изразяват такъв. За времето, в което е начело на организацията, Местан доказа, че е носител на същия въжеиграчески дух, какъвто имаше и Доган. Той или няма желание, или е неспособен да приближи партията си към нормалността. Откакто почна епохата на новия председател, задкулисието в партията, което властваше и в периода на Доган, достигна нови върхове.
ДПС винаги е имало особен вкус към провокациите. През 1992 г., когато свали от власт правителството на Филип Димитров, самият Доган нарече това депесарски шут – ирония към известния седесарски шут на Георги Марков. Неприкритата близост между партията и Мултигруп, докато Илия Павлов беше жив, отстраняването на Лидия Шулева от правителството на Сакскобургготски заради опита за приватизация на Булгартабак, изказванията на Доган за обръчите от фирми и за раздаването на порциите във властта са пример точно за това. Но шутовете могат да са насочени както срещу политическите опоненти, така и срещу коалиционния партньор и гражданското общество. Споменатите назначения и безсрамията на новия любим бизнес кръг са други епизоди от същото.
Свиването на подкрепата за движението от почти една трета на последния вот може би говори, че то вече няма
имунитет да върши безобразия
като преди. Разбира се, не бива да се изключва и възможността пропукването в традиционните му региони да се дължи на престоя извън властта, който продължи близо четири години. ДПС е уникална, тъй като за разлика от останалите партии, участието й в управлението обикновено й носи повече гласове. Или поне от времето на Сакскобургготски насам е така.
През 2001 г. за нея гласуваха 340 хил. души, които вкараха в парламента 21 представители, а през 2005 г. 467 хил. души излъчиха 34 депутати. Четири години по-късно, след управлението на тройната коалиция, бяха пуснати рекордните 611 хил. бюлетини, които съответстваха на 37 народни представители. Това беше и пикът, а в движението преди изборите през тази година се заговори, че следващата цел е 800 хил. гласа. Ниската избирателна активност през май все пак направи възможно хората им в 42-рото Народно събрание да са само с един по-малко от предишното – 36, въпреки отлива от близо 200 хил. гласоподаватели.
Но правилото, че участието във властта на ДПС увеличава подкрепата за него, си има и едно изключение. След експертното правителство на Беров, което управляваше с мандата и заслугата на движението, през 1994 г. избирателите му се свиха до 283 хиляди, или 15 представители спрямо получените през 1991 г. 418 хил. гласа и 24 места. На следващия вот през 1997 г. гласовете бяха достигнали около 323 хиляди, което съответстваше на 19 депутати. Любопитно е, че в момента партията не се намира твърде далеч от първите си изборни резултати за Великото народно събрание през 1990 г., когато бюлетините, пуснати за нея, бяха 369 хил. – достатъчно, за да вкарат едва 24 депутати заради многото гласували.
Фактите опровергаха безмилостно всички, които смятаха, че Лютви Местан няма да бъде подставено лице на пожизнения председател. Резултатът от операцията по предаването на властта беше, че Доган, който дълго време привличаше негативи за движението, напълно изчезна от погледа на обществото. Над случилото се в последните два месеца обаче отново може да се разпознае неговата сянка. Голямата промяна от Доган към Местан се оказа прах в очите,
смешна и претенциозна партенка
потвърждаваща, че всяко чудо в тези географски ширини продължава три дни. При прехода-менте, в който властта се търкаля в ръцете на различни хора и партии, интересите, заради които тя се упражнява, винаги си остават едни и същи.
Парадоксално и показателно е, че дори споровете около опита за атентат срещу Доган на конгреса през януари се проведоха без неговото участие. Всички бяха толкова привикнали с отсъствието му, че това не направи впечатление на никого. Най-скандалното е, че ролята, която той играе в управлението на държавата, е неизяснена. И само от време на време нещо случайно като внезапно избликналите откровения на Вежди Рашидов (Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години…) ни карат да се замислим по въпроса. Но не думите на бившия културен министър са обидни, а това, че той може би казва истината.
*sans changement – (фр.) без промяна
nbsp;
