Телекомите и кабелните оператори може и да са забравили за големите печалби от предишните години, но разпространителите на интернет едва сега започват да усещат вкуса на милионите. Бизнесът по мрежата продължава да набира скорост и показва много добри резултати. Прогнозите на експертите са дори за ускоряване на положителните тенденции в бъдеще. Нищо чудно след няколко години именно това да е сегментът, който ще носи най-солидните постъпления от сектора на електронните съобщения.
Бързо нарастване на броя на потребителите и стабилни приходи, въпреки сериозното понижение на тарифите. Така най-общо може да се опише пазарът на интернет в България през 2012-а. По данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) активните предприятия у нас, които предоставят услуги за достъп до интернет на крайни абонати през миналата година, са шестстотин тридесет и три. Сигурен сигнал за развитието на тази сфера пък дава непрекъснато растящият брой потребители на интернет (фиксиран и мобилен). По информация на доставчиците към края на 2012-а те са били 1 904 934, или с цели 18.7% повече от 2011-а, когато също бе отчетен двуцифрен ръст. Но докато тогава увеличение се дължеше най-вече на нарастването на клиентите на пакетни услуги с включен достъп до интернет, то сега причината е значителното увеличение на активните абонати на мобилни услуги за достъп до мрежата (през 3G), обясняват от КРС. За 12 месеца техният брой се е повишил с невероятните 68.6 процента. При все това относителният им дял все още е под една трета от общия брой потребители, или около 532 хиляди.
Иначе при фиксирания достъп БТК отново запазва лидерската си позиция по брой абонати. Делът на бившия държавен телеком обаче продължава да пада и вече е малко над 22 процента. По този показател страната ни се различава значително от останалите европейски държави, където историческите предприятия имат много силно присъствие.
По данни на регулаторната комисия водещите 10 доставчици (на база абонати) държат само 66.5% от сектора. След Виваком се нарежда Близу, а до третото място се е изкачил Мобилтел (б.а. – заради придобиването на Мегалан нетуърк и Спектър нет). Бронзовият медалист от 2011-а – Булсатком, слиза на четвъртата позиция.
Любопитно е, че от технологична гледна точка на пазара на фиксиран достъп до интернет се наблюдава миграция – все повече нараства относителният дял на оптичните и коаксиалните мрежи за сметка на традиционните LAN и ADSL. Това неминуемо води и до повишаване на качеството. По данни на КРС 35.6% от потребителите ползват услуги със скорост над 30 Mbps. А според редица международни изследвания България се нарежда сред първенците по качество на достъпа до световната мрежа (виж карето), като в същото време предлага едни от най-ниските цени. Което, разбира се, се дължи на падането на лицензионните режими за разпространение на интернет преди десетина години и на създалата се жестока конкуренция в бранша. Нещо, което можеше спокойно да се случи и в други области.
Трудно е да се каже колко точно пари въртят доставчиците на интернет, въпреки множеството данни. Приходите от самостоятелни услуги например нарастват с 9.78% и вече достигат 345 млн. лева. Впечатляващо увеличение има и при постъпленията от пакети, включващи достъп до интернет, които са достигнали 250 млн. лева. Но не е за пропускане обстоятелството, че в битката за клиенти повечето доставчици намалиха значително цените, така че сравненията с предишните години не са съвсем коректни.
Прогнозите на експертите са, че всички тези тенденции ще продължат и занапред. За развитието на интернет пазара неминуемо ще допринесе и изпълнението на мерките от националната програма Цифрова България 2015. Според нея след две години и половина най-малко 75% от българите трябва да използват интернет. За изграждането на инфраструктура за широколентов достъп до глобалната мрежа в отдалечените селски региони са предвидени 20 млн. евро по оперативната програма Регионално развитие. С парите трябва да бъдат изградени оптични мрежи до всички училища и здравни заведения. Допълнително има 7.5 млн. евро за изграждането на центрове за информационни и комуникационни услуги по Програмата за развитие на селските региони.
Ивайло Станчев
nbsp;
снимка – U/Ивайло/computer-money.jpg
nbsp;
nbsp;
ТПС: 101879
В България работят над 600 доставчици на интернет, чиито интереси са преплетени до краен предел.
nbsp;
nbsp;
Каре
Скоростна надпревара
Средната скорост на интернет достъпа по света през първото тримесечие на 2013-а е едва 3.1 мегабита в секунда (Mbps). На пръв поглед тя може и да изглежда много ниска, но всъщност е с 20% по-висока спрямо първата четвърт на 2012 година. Средната максимална (пикова) скорост на интернет обаче достига 18.4 Mbps, като увеличението на годишна база е 36 процента. Това показва последното проучване на компанията Akamai.
Първенец е Хонконг, чиято пикова интернет скорост е 63.3 Mbps. На второ място се нарежда Япония с 50 Mbps. България пък е поставена на осма позиция със своите 38.2 Mbps, което е с 39% над резултата от началото на 2012-а. Това е повече от Канада, Бразилия, Германия, Великобритания, Франция, Испания и множество други страни. Съседна Румъния е от малкото държави в Европа, които ни превъзхождат – нейната пикова скорост е 47.9 Mbps, благодарение на което заема трета позиция в топ 10.
Проучването откроява и един проблем. Докато максималната пикова скорост на българските потребители е доста висока, стабилността на връзката не е особено добра и общата средна скорост на интернет достъпа у нас е едва 6.8 Mbps.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Близо 2.5 млрд. са интернет потребителите в света
По данни на ITU (International Telecommunication Union) в края на 2012-а потребителите на интернет са достигнали 2.497 млрд. души (35.7% от световното население), което представлява повишение от 9.9 процента. Увеличението се дължи преди всичко на страните от Африка, където ръстът спрямо 2011-а е 18.4% и на страните от ОНД – с 13.6 на сто.
Европа запазва лидерската си позиция по отношение на проникването на интернет услуги, което достига 72 на всеки 100 жители. На второ място се подреждат държавите от Северна и Латинска Америка с 57.2 процента. За сравнение – в Азиатско-Тихоокеанския регион, както и в арабските страни, достъп до интернет услуги имат под 30 на сто от хората и нарастването през последните години е доста бавно. В Африка пък общия брой потребители е около 15% от населението.
