Банковата система прилича на риба в блатиста плитчина. Жива е, но едва мърда. Това едва ли е изненада за всеки, който следи състоянието на българската икономика – тя е изпаднала в пълно безвремие, нищо не се развива, проектите за фирмено обновление са изключение. А повечето фирми се борят буквално за оцеляване. При това положение оборотите им намаляват, ползването на кредити е символично, а разплащанията в най-добрия случай се задържат в едни и същи обеми. Показателен пример в това отношение предоставят данните от системата на БНБ за незабавни плащания РИНГС. За дванадесет месеца обемът на клиентските преводи се е увеличил с 800 млн. лв. и в края на юни 2013-а те са 80.8 млрд. лева. Докато през предишни години този ръст е бил от по 4-5 млрд. лева. Излиза, че активността е спаднала близо пет пъти. В този контекст анекдотичният призив Пари нема, действайте!, може да се перефразира в Бизнес няма, действайте!.
Разбира се, много хора могат да ни упрекнат в прекален песимизъм. Защото все пак за една година активите на банковия сектор са се увеличили с близо 3.7 млрд. лв. и в края на юни 2013-а те са 83.15 млрд. лева. При един по-обстоен анализ обаче се вижда, че това нарастване се дължи най-вече на резултатите на три кредитни институции – Корпоративна банка, УниКредит Булбанк и Първа инвестиционна банка. Пък и в ситуацията, в която вече четири години и половина се намира икономиката ни, повишението на един или друг балансов показател не е сигурна гаранция за икономическо съживяване. То и депозитите на гражданите растяха дълго време с бързи темпове, но това въобще не значеше, че населението е станало по-заможно и по-платежоспособно.
В сегашната ситуация на икономическа криза
ефективността е истинският индикатор за тенденциите
в един сектор – измерена чрез приходите от дейността, чрез възвръщаемостта на активите, на капитала и дори ако щете на печалбата. А сравненията на годишна база показват, че за банките у нас всички тези показатели вървят надолу. Най-неприятното, че чистите приходи от лихви продължават да намаляват и този резултат не може да бъде компенсиран чрез свиването на разходите за провизии. Причината за това е невъзможността на банките да намерят достатъчно на брой платежоспособни клиенти и този – да го наречем дефицит – не може да бъде преодолян вече години наред, независимо че кредитните институции постоянно намаляват лихвените си равнища по кредитите. И след като този похват не дава нужния резултат, банките са принудени да компенсират намалелите приходи от лихви с увеличаване на постъпленията от такси и комисиони. И те постоянно измислят нововъведения и различни похвати за събиране на допълнителни приходи. Засега резултатът от тази политика е позитивен (за банките, разбира се), но вече не е достатъчен да покрие свиването на приходите от лихви. Ясно е, че тези игри на прехвърляне на пари от единия джоб в другия не могат да траят вечно и ако не се съживят производството и търговията, показателите на кредитните институции за ефективност ще продължат макар и бавно, но сигурно да се влошават.
Разбира се, на този фон има
банки, които се справят по-добре от останалите
За шестте месеца на 2013-а това са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Корпоративна банка и Първа инвестиционна банка. Само те попадат сред първите десет кредитни институции, които покриват и петте показателя, по които в. БАНКЕРЪ вече 17 години изготвя тримесечната си класация за най-добрите кредитни институции у нас. Това са количествените критерии – размер на активите, на собствения капитал и печалба, както и двата показателя за ефективност – възвръщаемост на собствения капитал и възвръщаемост на печалбата. Практиката е показала, че комбинацията им изолира много от изкривяванията в резултатите на кредитните институции, породени от епизодични сделки или от счетоводни операции, и дава сравнително балансирана картина за състоянието на кредитните институции в рамките на анализирания тримесечен период.
УниКредит Булбанк
успява да запази позицията си на най-голямата кредитна институция в страната. За една година балансовото й число е нараснало с малко повече от половин милиард лева и в края на юни 2013-а е 12.69 млрд. лева. За сравнение – следващата по размер кредитна институция – Банка ДСК, има активи за 8.88 млрд. лева.
УниКредит Булбанк има огромен по размер за българската финансова система капитал от 2.11 млрд. лв., който безусловно гарантира нейната стабилност. Тя успява да запази почти непроменена печалбата си за първото шестмесечие, както и чистите си постъпления от лихви. Не можем да не отбележим, че УниКредит Булбанк остава и една от най-скъпите банки у нас по отношение на разплащанията. Това се вижда и от приходите й от такси и комисиони, които са най-големите сред кредитните институции у нас. Разбира се, върху финансовия резултат са повлияли и по-малките с 10 млн. лв. разходи за провизии по необслужвани кредити. Но това е валидно за повечето кредитни институции в страната и се дължи както на слабия ръст в кредитирането, така и на факта, че през изминалите две-три години негативният резултат от нередовно обслужваните кредити до голяма степен е абсорбиран – покрит е с провизии.
Банка ДСК
пък си остава най-печелившата и най-ефективна кредитна институция. Печалбата й, макар и с малко, се покачва и размерът й – 127 млн. лв., поне засега нарежда банката на първо място във финансово-кредитната ни система по този показател. В случая обаче този ръст не се формира благодарение на увеличението на чистите приходи от лихви, а за сметка на много по-ниските разходи за провизии, което е типично за много други банки в България. Или казано по друг начин – добрите финансови резултати на Банка ДСК не се дължат на увеличаване на обема на новия бизнес, а на доброто управление на вече съществуващия. Но пък не може да се отрече, че при сегашната неблагоприятна конюнктура Банка ДСК има забележително висока ефективност. С възвръщаемост на капитала от 9.58% и на активите – 1.43%, тя се откроява сред останалите големи кредитни институции.
Корпоративна банка
си извоюва трайно място в групата на най-добрите и ефективни български банки. За една година тя отбеляза огромен ръст на балансовото си число, което се увеличи с 1.77 млрд. лв. и в края на юни е 6.77 млрд. лева. Каквито и коментари да текат в публичното пространство за източниците на това увеличение (внушенията, че е нередно банката да обслужва сметките на държавните фирми), балансите на банката показват, че 1.37 млрд. лв. от ръста се дължат на привлечени депозити от граждани, а само 106 млн. лв. – от фирми. Останалите средства са по линия на увеличение на капитала – със 160 млн. лв. и подчинения срочен дълг – със 70 млн. лева. При тези показатели трудно може да се твърди, че в основата на успехите на Корпоративна банка са средствата на държавните предприятия.
Иначе, както и при много от останалите си посестрими, Корпоративна банка страда от леко свиване на печалбата и от намаляване на чистите й приходи от лихви.
При
Първа инвестиционна банка
се проявиха някои особености. Тя също е от малкото кредитни институции, която за една година е отбелязала ръст на активите си близо половин милиард лева. В края на юни 2013-а балансовото й число е 6.97 млрд. лв. и по този показател тя се нарежда на трето място в банковия сектор. Печалбата й се увеличава, но и този резултат не се дължи на чистите приходи от лихви – в сравнение с юни 2012-а те са намалели, макар и минимално. За сметка на това чувствително – с над една трета, са се увеличили приходите й от такси и комисиони. А това означава, че кредитната институция е успяла да привлече платежоспособен бизнес, който обслужва.
Сред
по-малките банки
които заради ниския размер на балансовото си число и на капитала си не могат да намерят място в класацията на в. БАНКЕРЪ, си заслужава да се отбележат много добрите финансови резултати на ПроКредит банк и на Алианц Банк България. Техните печалби и ефективност нарастват забележимо. МКБ Юнионбанк пък успя да покрие загубата от 4.5 млн. лв., която отчете за първото полугодие на 2012-а. Дванадесет месеца по-късно тя вече постига печалба от 2.59 млн. лева. За съжаление и при трите банки тези успехи не са съпроводени с нарастване на активите, което означава, че благоприятните числа отново се дължат на добро управление на вече съществуващия бизнес.
Изключение на този фон прави Ти Би Ай Банк. Нейните собственици и мениджъри я купиха от словенската Нова Люблянска Банка с много лошо наследство – балансово число от едва няколко десетки милиона лева, без никакви пазарни позиции, с голям портфейл от лоши кредити и със сериозна загуба. Но успяха бързо да изчистят тези проблеми, да я развият и да я доведат до печалба. За една година Ти Би Ай Банк утрои активите си и в края на юни 2013-а те вече са 374.6 млн. лева. Печалбата й се е увеличила повече от десет пъти – изцяло благодарение на рязкото повишаване на чистите й приходи от лихви, такси и комисиони.
При така щрихираната доста безрадостна картина на състоянието на банковия сектор
има и една добра новина
Огромният собствен капитал за цялата ни банкова система от 11 млрд. лв. и ликвидността й от близо 8 млрд. лв. я правят изключително устойчива дори в ситуацията на спадащи приходи. Банковият сектор няма да има сериозни ликвидни проблеми дори ако неблагоприятната конюнктура се задържи още една-две години. Но сериозна опасност за стабилността му все пак има и тя се съдържа в опитите на политици от различни цветове да се заиграват с настроенията на гражданите, обвинявайки банките едва ли не за всички беди, сполетели страната ни. Всякакви изявления, и не дай Боже, законодателни инициативи уж да се защитят интересите на длъжниците във вреда на техните кредитори могат да съсипят може би единствения стабилен сектор в българската икономика. А след него в пропастта да хлътнат не само банките, но и техните вложители, бизнесът, държавните финанси, Валутният борд… И в крайна сметка цялата държава.
