Чешкият парламент гласува на 20 август да се саморазпусне и по този начин ще предизвика предсрочни избори. Решението бе подкрепено от 140 членове на 200-членната Долна камара. Президентът Милош Земан трябва да определи дата за предсрочния вот, който вероятно ще бъде в края на октомври. В тази връзка той проведе на 23 август консултации с лидерите на парламентарно представените партии.
До парламентарната криза в Чешката република се стигна след оставката на премиера Петър Нечас. Той я депозира през юни, след като прокуратурата обвини шефа на кабинета му Яна Нагиова, че е наредила на агенти от специалните служби да следят съпругата на президента, с която той е в развод. По-късно Нечас призна и че Нагиова е негова любовница. На 10 юли президентът Земан назначи временно правителство, оглавено от близкия му съратник Иржи Рушнок. То обаче не получи подкрепа в парламента, а законодателите обвиниха Земан, че иска да заграби цялата власт. Което логично доведе до вота на 20 август и до предсрочните парламентарни избори. Особеното в тях е, че те могат да върнат във властта Комунистическата партия – за първи път след нежната революция, осъществена от покойния президент Вацлав Хавел през 1989 година. Последните проучвания на общественото мнение, проведени през август от чешката социологическа агенция SANEP, сочат за победител в следващите избори левоцентристката Социалдемократическа партия на Бохуслав Соботка. За нея са склонни да гласуват 27% от анкетираните. Следват я комунистите с 16.7% и консервативната партия TOP 09 с 13.1 процента.
В интервю за агенция Ройтерс Соботка изрази надежда, че партията му ще състави кабинет на малцинството, подкрепян от други леви групи. Те обаче вероятно ще са слабо представени в новия парламент и едва ли ще помогнат за създаване на стабилно управление. Затова Соботка не изключи и консултации с Комунистическата партия, защото комунистите са представени в градските и регионалните управи и не създават проблеми. Той обаче не смята да прави с тях управляваща коалиция, нито да изпълнява програмата им.
Много чехи свързват комунистите с 41-годишното тоталитарно управление и с репресиите му. След 24 години извън властта обаче партията се изплъзна от обвиненията в корупция, отправяни срещу всички правителства в този период. Тя се извини за репресиите по време на социализма, а идеите й за вътрешната политика не се различават особено от програмата на социалдемократите, доколкото и комунистите искат корпорациите да плащат по-високи данъци и да се увеличат правителствените инвестиции. Иржи Странски – писател дисидент , лежал в затвора по време на социалистическото управление в бивша Чехословакия и близък приятел на Хавел, определя днешните комунисти като опасни популисти. Депутатите им все още се обръщат един към друг с другарю, а заместник-председателят на партията държи в кабинета си портрет на Карл Маркс. Във външната си политика те определено са хардлайнери и искат да извадят страната от НАТО.
Правителството на Нечас съсредоточи усилията си върху намалението на бюджетния дефицит, като оряза инвестициите и качи данъците. Фискалната дисциплина помогна да намалеят разходите по обслужване на дълга на страната, но същевременно предизвика обществено недоволство и ограничи частното потребление, с което задълбочи икономическия спад. Чешкото стопанство през второто тримесечие на тази година излезе от продължилата година и половина рецесия. В края му БВП на страната бе отчетен 0.7% ръст в сравнение с първите три месеца на 2013-а, сочат предварителните данни, публикувани миналата седмица. МВФ обаче прогнозира 0.4% икономически спад в страната за тази година.
Соботка вече обяви, че ако партията му състави правителство, неговата икономическа политика ще е по-лява от досегашната. Финансовият министър в сянка Ян Младек пък каза на 15 август, че ще стимулира икономиката с повече държавни разходи, но ще ограничи бюджетния дефицит под тавана от 3% от БВП, заложен в Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз. Социалдемократите планират да увеличат приходите в хазната, като обложат с по-високи данъци най-заможните граждани и най-големите корпорации, включително и компаниите от финансовия сектор, от енергетиката и от телекомуникациите.
