Неодобрението и подкрепата са относителни понятия в днешно време. Улиците са пълни с протестиращи, както никога за последните 20 години, но критично мнозинство от хората за и против не са докрай наясно със собственото си участие в събитията. Единици са тези, които категорично и последователно отстояват тезата си и наистина са по площадите по своя воля. Останалите се возят в автобуси – я до Бузлуджа, я до столицата, и демонстрират народната любов единствено за да уплътнят деня си в августовската жега.
Защо сте в София?, обърнаха се журналистите към хората, които преди две седмици се изсипаха от провинцията пред президентството, за да участват в контрапротеста в подкрепа на правителството, докато народните представители обсъждаха ветото, с което държавният глава Росен Плевнелиев върна за прегласуване актуализацията на бюджет 2013. Тук съм в подкрепа на президента, смело отговори мъж на средна възраст, но впоследствие сам противопостави няколко различни тези. След помощ от приятел, който видимо нашепна в ухото му, че основното искане е за оставка на държавния глава, човекът се поправи и уточни, че всъщност подкрепя парламента и настоява за оставката на премиера. Последва яко сръчкване, след което контрапротестиращият просто извика Долу Плевнелиев! и се сля с множеството. Друг пък с половин уста се опита да замаже гафа, като каза, че всички са дошли на екскурзия да видят столицата, но са любопитни да разгледат и протестите.
И изведнъж стана пределно ясно, че за да се съберат едни хора на едно място дори не е необходима конкретна причина. Подкрепата си е подкрепа, но друго си е да направиш безплатна екскурзия до София, да стъпиш на жълтите павета, да участваш в събитията на деня, да стиснеш ръката на някой депутат, а след това да се хвалиш цяла година на половината град: И аз бях там!. А ако можеш да покажеш и сувенир, това вече е истинско доказателство за оказаната подкрепа. В това отношение обаче по-облагодетелствани бяха 50-те хиляди леви симпатизанти на Бузлуджа, които си тръгнаха от Националния събор на партията преди месец я с нови чехли, я с чугунена тенджера. Разбира се, да се докоснеш до партиец е далеч по-вълнуващо от това да си дадеш парите за непотребни джунджурии, но така или иначе говорим за панаир – в първия случай политически, а във втория – най-обикновен битпазар.
Осигуряването на масовка не е сложен процес и това най-добре знаят агенциите, които осигуряват статисти за филмови продукции. Да припомним, че самите те бяха неведнъж обвинявани, че организират протестите в столицата срещу хонорар. На тях бе приписана и разнообразната културно-самодейна програма, която често забавляваше участниците в шествието – народни хора, велопоходи, офис на открито, пиано пред парламента, берлинска стена от кашони, дори сценки от френската революция с български мотиви. За целта са достатъчни 20 лв. на ден (какъвто обикновено е хонорарът на един статист), два-три сандвича (в случай че ангажиментът се проточи след залез слънце), шоколадови вафли за разкош и неограничено количество минерална вода. И ако се опитаме да направим паралел с Националния събор на БСП в местността Историческа поляна под връх Бузлуджа, вероятно ще открием доста прилики – безплатен транспорт до планинска местност, кебапче с хлебче за 2 лв., песни и танци за забава, заедно с камари от бутилки минерална вода с логото на партията. Струпването на над 50 хил. души пък е въпрос на най-обикновена организация.
Всяка партия, която има офиси в провинциалните градове, е в състояние буквално за ден да мобилизира около 5 хиляди души симпатизанти, при това почти без пари. При възможност за по-продължителна подготовка са достатъчни по 100 човека от град, за да се събере множество от над 25 хиляди (при условие че партиите имат организации във всичките 256 български града, каквито са данните на Националния статистически институт). А ако събитието се подготвя с месеци и разполага със собствен бюджет, всеки митинг, шествие, пък дори и национален протест се превръщат във фасулска работа.
Разбира се, кой кого организира засега остава тайна. А политиците имат все по-екзотични версии за случващото се. За председателя на Народното събрание Михаил Миков проявите са най-обикновена спонтанна манифестация, а за заместничката му Мая Манолова историята вече познава нова форма на временна заетост (виж карето). Дори Манолова обаче не отрича, че за всичко се плаща – дали с безплатна екскурзия, с планинска разходка или с пари на ръка, няма значение. Вече едва ли има човек в България, който да не е наясно, че една огромна част от протестите в София се плащат. Има тарифа, по която всеки участник в протестите си получава възнаграждението за съответния ден, заяви Манолова и макар удобно да пропусна в изказването си поддръжниците на правителството от контрапротеста, без съмнение на тях също се плаща, пък било то и в натура. Ако не беше така, странните туристи преди седмица едва ли щяха да изпитват такова силно смущение от посещението си, опитвайки се да скалъпят логично обяснение, което да не ги свързва с уличните прояви.
В така създадената ситуация е доста трудно човек да се ориентира в смисъла на цялото упражнение. В един момент и разходките с автобуси, и веселият карнавал на площада ще се изчерпят от съдържание, а на управниците ще им се наложи да разчитат на реална подкрепа от автентични симпатизанти. Тогава преброяването ще е трудно и мерната единица едва ли ще е автобус. Жалко само, че в толкова сложна политическа ситуация стабилността в една европейска държава все повече започва да зависи от елементарната математика.
nbsp;Слава Аначкова
