Европейските лидери се сбогуваха с разточителните си летни отпуски, превърнали се в традиция и начин на живот за Стария континент, откакто в разгара на летния сезон преди шест години световната финансова криза се разрази в пълната си мощ. И ги принуди и на плажа да не се разделят с лаптопите си и със смартфоните си.
Модата за отказ от дълги ваканции въведе бившият управител на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, който още през 2007-а изстреля първия залп в битката срещу кризата под формата на указания по факса до колегите му във Франкфурт. Телефонен звън нарушил спокойствието му във вилата му в Северна Франция, за да го извести, че три закъсали хеджингови фонда на БНП Париба са предизвикали сътресения на паричните пазари – първият признак за задаващата се беда.
През август 2008-а финансисти и политици прекараха по-голяма част от отпуските си с поглед, вперен в мобилните устройства в очакване ще фалира ли Лиймън брадърс холдингс.
През 2011-а тогавашният президент на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро се върна на работа по-рано от планираното заради резкия пазарен срив, предизвикан от недоверието на инвеститорите, че европейските лидери ще успеят да се справят с кризата.
Година по-късно висшият управленски екип на ЕЦБ прекара цял месец в дипломатически совалки. Те трябваше да изяснят и мотивират решението на банковия шеф Марио Драги да започне да купува държавни облигации, за да подкрепи линеещото евро.
И през сегашната година картината не е по-различна. Френският президент Франсоа Оланд инструктира на 3 август министрите си да сведат до минимум почивките със семействата си, да прекарат ваканцията си във Франция и на 19 август да са на линия в Елисейския дворец, за да дискутират развитието на държавата през следващите десет години. Италианският премиер Енрико Лета подсигури през целия август в Рим да дежури или той, или заместникът му. Германският канцлер Ангела Меркел и верният й финансов министър Волфганг Шойбле пък се върнаха на работа още на 12 август, за да подновят предизборната си кампания за парламентарните избори на 22 септември.
Министър-председателят на Гърция Андонис Самарас, чиято страна не успява да се измъкне от епицентъра на кризата в еврозоната, ползва само четири дни отпуск. И дори тогава намери време да уволни шефа на правителствената приватизационна агенция Стелиос Ставридис. Поводът бе, че продал една трета от държавната хазартна компания OPAPза 652 млн. евро. След което отлетял да отдъхне с частния самолет на участвалия в сделката гръцки корабен магнат Димитрис Мелисанидис.
Но дългата ваканция на институциите внася голяма доза ирония в това бясно желание на европейските лидери да дадат пример, че както кризата не почива, така и те не трябва да се отпускат. Например годишните отпуски на висшия ешелон във френското финансово министерство са по 45 дни, а чиновниците в Берлин почиват по 30 дни. Новата сграда на германския парламент е почти празна по време на шестседмичния ваканционен период на училищата. В момента пък Бундестагът е затворен заради удълженото 12-седмично прекъсване преди парламентарния вот.
Някои европейски лидери обаче не се отказват от продължителни почивки. Например английският премиер Дейвид Камерън е бил четири пъти в отпуск от май досега, включително и отдих в Испания, две седмици в Португалия и пътуване до шотландския остров Юра. Миналата седмица пък той прекара в Корнуъл, Южна Англия. Чак сега сирийската криза прекъсна този маратон. Английският финансов министър Джордж Озбърн пътува до САЩ, а лондонският кмет Борис Джонсън – до Австралия. Премиерът на Финландия Ирки Катайнен пък сподели пред репортери на 6 август, че е ползвал четири седмици отпуск през юли. През три от тях е обикалял Щатите със семейството си, където е дегустирал бира в микропивоварни.
