До 2040 г. населението на Европа по прогнози ще достигне рекордните 526 млн. души. България обаче върви в обратната посока. Според данните на националната статистика за същия период жителите на страната ни ще намалеят с около един милион. И докато европейските правителства търсят работещи социални политики, за да преборят демографския срив, ние разчитаме на традиционни мерки в подкрепа на работещите родители, които очевидно не носят успех.
В помощ на майките държавата е създала регулация за двегодишен отпуск по майчинство, който е сравнително добър като срок и процент от заплатата на паричните компенсации. Бабите и дядовците могат да помагат на родителите за отглеждането на деца чрез схеми като Отново на работа към бюрата по труда. Въпреки това текущите разходи за помощ на семействата у нас са по-ниски в сравнение със средните за Евросъюза. Приета бе правителствена Национална стратегия за демографско развитие на населението, която цели да се справи с отрицателния прираст. Но подобни програми засега не работят. Затова е по-добре да заемем решения, вече успешно прилагани в по-развитите страни.
Сред големите на Стария континент
Франция е създала най-комплексната политика
за подкрепа на семейството. Предлага се широка гама субсидирани услуги за гледане на деца и разнообразна система от квоти, особено за многодетните фамилии. С тях французите постигат добър баланс между професионалния и семейния си живот. Това е една от държавите с най-висока раждаемост, както и с най-голям процент заетост на майките в Европейския съюз.
Като допълнение към финансова сигурност в Германия обръщат особено внимание към осигуряването на подходяща за отглеждането на деца инфраструктура. Германското федерално правителство разработва и провежда специална политика, чрез която да осигури удобство за всички, които играят роля в отглеждането на децата. Плаващи са работното време на родителите и детските заведения, както и периодите на почивка в училищата.
Финансовите ползи за семействата в Австрия са големи, тъй като за тях страната отделя 3.1% от брутния си вътрешен продукт. Много жени работят на непълно работно време. Основна цел на австрийската семейна политика е да даде избор на родителите дали те самите, член на семейството, детегледачка или детска градина ще се грижат за питомците им. Около 92% от белгийците са много удовлетворени от живота си, което е последствие от семейните политики и мерките за равнопоставеност. Предучилищното образование е безплатно от тригодишна възраст, а
99% от децата са записани в забавачки
или посещават предучилищни занимания.
В Холандия гъвкавото работно време и големият платен отпуск, заедно с предоставянето на държавни грижи за децата, улеснят съвместяването на професионалния и семейния живот. Три четвърти от жените са на непълен работен ден. Правителството на Великобритания сложи край на детската бедност със Закона за бедността сред децата от 2010-а. Към него бе добавена и стратегия със срок на изпълнение до края на 2014-а. В нея основните мерки са насочени срещу ниските оценки в училище, нехуманното отношение към малките и срещу разпадането на семействата.
Държавите от Южна Европа прилагат по-консервативни подходи, тъй като бяха силно засегнати от световната икономическа криза. В Испания подкрепата на родителите не върви паралелно с развитието на семейния модел. Делът от БВП на Испания, предвиден за семействата, е сред най-ниските в Европа и последните поемат
по-голямата част от разходите за отглеждане
на децата си. Безработицата сред родителите и детската бедност се увеличават, а държавните заведения все още не достигат. Икономическата криза и милиардните заеми на Гърция, естествено, утежняват положението на семействата там. Съчетаването на работа и семейните задължения е трудно, а паричните помощи за раждане и обезщетенията са само за най-нуждаещите се. Италианките трудно преодоляват фамилните традиции и все още избират дали да работят, или да раждат и отглеждат деца. Резултатите са ниска заетост сред жените, слаба раждаемост и един от най-високите проценти на деца в риск от бедност. За сметка на това кипърците получават добри условия, за да балансират между работното място и личния живот. Детската бедност е сред най-ниските в ЕС, а многодетните семейства получават солидни финансови трансфери.
За португалските родители, които прекарват по много часове дневно на временни работни места, е трудно да съчетават кариера и домашни задължения. Делът на децата в риск от бедност е между най-високите в Европа – 22.9 процента. Местното правителство прие програма със спешни социални мерки, за да подпомогне най-уязвимите.
Страните от бившия социалистически блок са горе-долу на нашето дередже. Висок процент от чехите смятат, че съвместяването на професионалния и семейния живот е непосилно. Раждаемостта там е ниска, като много майки на малчугани не работят поради
липсата на ясли и градини
за децата им. Правителството предоставя дълги и гъвкави схеми за отпуск на родителите и нови услуги за предучилищната възраст. В Унгария плащанията към семействата са по-високи от средните нива за ЕС, но безработицата е сериозен проблем. Правителството компенсира с развитие на платените схеми за гледане на деца и с нови мерки за стимулиране на трудовия пазар. Високите нива на детска бедност в Полша идват от липсата на субсидирани услуги и ниската раждаемост. Затова полското правителство неотдавна промотира Пакет за семейна политика, който включва изграждане на повече детски заведения, увеличаването и оскъпяването на отпуска по майчинство, както и въвеждането на бащински отпуск.
По-голямата част от румънките с деца работят, но текущите разходи на правителството в Букурещ за семейни политики като цяло са ниски. Високата цена за отглеждането и възпитанието на децата е тежко бреме за повечето румънци, особено за средите на ромските семейства. Основните реформи в Словения бяха насочени към подобряване на икономическите условия за семействата. Като резултат през 2010-а страната отчете най-висок процент заетост на майките с малки деца, а разликата в заплащането между мъжете и жените е незначителна.
Скандинавските държави планират всичко до най-малкия детайл, за да улеснят гражданите си. Гъвкаво работно време, универсална грижа за децата с широко покритие, големи права за отпуск и щедри индивидуални ползи са основните елементи в датската комбинация от политики в подкрепа на семействата. Тези условия водят до най-голям дял на работещите жени в ЕС. Финландските родители също се справят успешно със съчетаването на професионалния и семейния живот. Раждаемостта там е сред най-високите, а по-голямата част от финландските майки бързо се връщат при работодателя си, тъй като достъпът до обществените дневни грижи
е гарантиран за всички деца
под седем години. Щедрата система на отпуск по семейни причини и надбавки помага на родителите да се справят със задълженията си по отглеждане на децата и същевременно да запазят работата си. Семейната политика в Швеция е насочена към подкрепа на модела с двама трудещи се родители и към гарантирането на равните им права и задължения. Местното правителство не жали средства за обезщетения, отпуски, за достъпни и висококачествени грижи за децата.
