Световната финансова криза, която тръгна от щатския пазар на ипотечни кредити с висок риск в края на 2007-а, наложи въвеждането на нов ред във финансовия сектор. Целта е да не се допусне повторение на тежките последствия и дълбоката рецесия, с които световните стопанства все още не са се справили. Правителствата и контролните органи наложиха мащабни реформи на начина, по който се регулира финансовата система, за да стане тя по-силна, а отделните участници да имат достатъчно капитал, за да оцелеят при евентуални нови пазарни трусове. Така се родиха стандартите Базел III за контрол на банковия сектор, законът Дод-Франк, по който да работят компаниите за финансови услуги в САЩ, наредбите за европейската пазарна инфраструктура (EMIR), които регулират търговията на деривативи. Осъществена бе и реорганизация на контролните органи във Великобритания. Освен това САЩ и Обединеното кралство създадоха агенции за защита на потребителите на финансови продукти и услуги. Като цяло тези инициативи представляват най-дълбоките реформи на финансовия сектор за последните няколко десетилетия със значимо отражение върху бизнес моделите, управлението на риска и разходите за въвеждането им. Заради сложността и противоречията, които възникват при прилагането им обаче, финансовите институции са наясно, че това са първите стъпки от процес, обещаващ да обхване продължителен период от време.
Най-често използваният инструмент за оценка на способността на финансовите институции да устоят на неблагоприятни икономически и пазарни условия са стрес тестовете, сочи последното (осмо поред) проучване на Делойт и Туш за управлението на риска в световен мащаб, предоставено ексклузивно за ползване на БАНКЕРЪ. Много финансови компании (80%) са използвали стрес тестовете в процеса на планиране, за да изготвят дългосрочна оценка на риска, а за 66% от дружествата резултатите от тях са послужили като материал за капиталовите и ликвидните процедури. При 86% от анализираните институции обаче стрес тестовете обаче са били провеждани основно за проверка на изпълнението на изискванията на регулаторите за капиталовата адекватност, а при 84% – в отговор на запитване на контролните органи.
В анализа на Делойт и Туш са обхванати 86 компании от сферата на финансовите услуги с комбинирани активи за 18.7 трлн. щ. долара, чиито централи се подвизават в основните икономически региони на света – САЩ, Канада, Европа и Азиатско-Тихоокеанския район. От тях 65% са мултинационални корпорации с дейност извън собствените им държави. От гледна точка на размера на активите 35% от участниците в обзора имат по над 100 млрд. долара, 41% – между 10 и 100 млрд. долара, и останалите 24% – под 10 млрд. долара.
Прави добро впечатление, че 62% от анализираните институции са разработили програми за управление на фирмения риск (с 10% повече, отколкото преди година), а 60% възнамеряват да увеличат целевите бюджети за тях през следващите три години. Деветдесет и осем процента от компаниите са заявили, че бордовете на директорите или комисиите за управление на риска към тях се запознават внимателно с регулярните рискови отчети.
Да припомним, че в Съединените щати стандартите за благоразумно управление, предписани от Федералния резерв, изискват от финансовите групи със системно значение и банковите холдингови компании с активи над 50 млрд. щ. долара, както и от публично търгуваните банкови холдинги с активи над 10 млрд. щ. долара да създават рискови комитети към директорските бордове, които да отговарят за надзора върху поемания от съответното дружество риск. В състава на тези комисии трябва да има поне един независим директор и един експерт по управление на риска. През октомври 2010-а пък Базелският комитет за банков надзор публикува принципи за засилване на корпоративното управление по ред въпроси като ролята на бордовете на директорите, квалификацията на техните членове и необходимостта от независим контрол върху управлението на риска.
В проучването на Делойт и Туш се констатира, че 79% от анализираните институции (включително и 90% от големите интернационални групи) са взели мерки в отговор на кризата на държавния дълг в еврозоната. Най-популярният подход е бил да се оценяват по-прецизно партньорите. На второ място е прекъсването на търговските сделки с някои контрагенти. И на трето – подготовка за евентуално разпадане на общността на единната европейска валута. По третия пункт най-предпазливи и подозрителни са били институциите от САЩ и Канада – 58% от тях са се приготвили за отпадане на еврото. За разлика от тях, едва 33% от европейските и 22% от азиатските групи са взели превантивни мерки срещу подобен развой на събитията.
Оказва се, че въвеждането на новите стандарти има висока цена. Докато преди кризата и реформите възвръщаемостта на акционерния капитал се е движела между 20 и 25%, в края на миналата година тя е паднала до 10% в Европа и 13% в САЩ и се очаква да продължи да се понижава заради новите ограничения на регулаторите върху сферата на бизнеса и изискванията за по-високи нива на капитала. Например законът Дод-Франк забранява на банките да търгуват за собствена сметка (правилото Волкър), което, по сметки на агенция Стандард енд Пуърс, може да понижи печалбите преди облагането с данъци на осемте най-големи щатски банки с грубо 10 млрд. долара годишно. Новите наредби за търговия на финансови производни в Дод-Франк и в EMIR пък изискват по-висока централизация и клиринг на търговските сделки с деривативи на борсите и ограничаване на извънборсовите търговски операции с тях. А те са най-печелившият бизнес на финансовите институции.
Като се има предвид, че въвеждането на наредбите от Базел III ще става поетапно до края на текущото десетилетие, че по много аспекти от регулациите продължават да се водят дебати и спорове и че най-големите централни банки по света все още не са прекратили програмите си за стимулиране на икономиката, предстои още много работа по засилване на управлението на риска. Институциите ще трябва да осъвременят възможностите си да провеждат стрес тестове и да обхванат нови типове риск (а не само залегналите в нормативните документи), които да представят на бордовете на директорите. Те ще трябва да преценят също дали разполагат с точните системи и процедури за контрол и да вдигнат по-високо летвата при оценка на реалното си състояние и място на финансовите пазари.
