Как се спасява голям длъжник? Отговорът не е еднозначен – зависи от длъжника. Напоследък, покрай многопластовото разцепление на обществото, започнаха да се набиват на очи практики, на които до неотдавна малцина обръщаха внимание. Запитвали ли сте се например как хора, дължащи по няколкостотин хиляди или милиони на банки, хем не успяват да си обслужват дълговете, хем не си нарушават личния комфорт. Колкото и нестандартно да ви звучи – причината е в адвокатите.
Има колеги – адвокати, които наистина предоставят сметките си на нередовни длъжници, за да скрият те авоарите си от съдия-изпълнители – заяви пред в. БАНКЕРЪ уважаван адвокат с богата и дългогодишна практика в съдебните процеси между кредитори и длъжници. – Разбира се, това не са масови случаи, но ги има, уточни още той.
Поразпитахме доколко законни са тези операции, провокирани от публикация на колеги от 168 часа, които преди две седмици на цяло фолио разказаха за казуса с длъжници, укривали пари от кредиторите си чрез сметките на своите адвокати. Те дори споменаха и комисионата, която получава адвокатът за услугата – между 3 и 5% от сумата, която е получил за отговорно пазене. Заподозряхме, че подобни услуги се явяват един вид
нерегламентирана банкова дейност
(за която по закон се изисква лиценз от БНБ) или нерегламентирана дейност за управление на активи (за нея пък се изисква разрешение от Комисията за финансов надзор). Затова отправихме официално питане и до двете институции дали това е така.
От КФН изпратиха пространно и аргументирано становище по темата, чието заключение е:
Дейността, извършвана от адвокати по приемане и съхранение по сметка на парични средства на клиенти на адвоката, не представлява форма на управление на парични средства, за която се изисква разрешение от КФН и не попада в обхвата на надзорните правомощия на надзорния орган.
Юристите на надзорния орган обръщат внимание на факта, че в чл. 19 от Етичния кодекс на адвоката също са уредени въпроси, засягащи клиентските сметки. Във въпросния чл.19 изрично е описано, че парите на клиента са отделни от тези на адвоката и той няма право да се разпорежда с тях без изричното съгласие на наелото го лице. Освен това адвокатът дължи на клиента си точна и ясна отчетност за похарчените пари. Всяко нарушение на разпоредбите в Етичния кодекс заплашва с дисциплинарно наказание от Висшия адвокатски съвет, в това число и отнемане на адвокатски права.
От БНБ също получихме официално становище, в което се казва следното: Поставеният на вниманието ни въпрос е извън компетенциите на БНБ. От изнесените в публикациите на в. 168 часа данни не би могъл да бъде обоснован извод, че е налице форма на влогонабиране от страна на адвоката предвид обстоятелството, че получените клиентски средства се внасят по банкови сметки в лицензирани банки.
В писмото на БНБ до в. БАНКЕРЪ обаче има един интересен коментар. В него се казва:
При извършване на своята дейност адвокатите следва да спазват Закона за адвокатурата, както и действащото в страната законодателство. Разкриването на сметка за целите на предоставяне на средства от клиент на негов адвокат следва да се извършва в съответствие с чл. 39 от Закона за адвокатурата, в който изчерпателно са посочени целите, за които такива сметки могат да се използват. Превеждането на средства по клиентски сметки и разпореждането с тях трябва да съответстват на реално извършени от адвоката разходи и услуги. Използването на такива сметки за укриване на средства на клиенти от съдебни изпълнители би било в нарушение на Закона за адвокатурата, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Наказателния кодекс. Компетентни органи за разследване на подобни злоупотреби са прокуратурата и Дирекция Финансово разузнаване на ДАНС.
От опит сме се убедили, че дори и становища на уважавани институции като БНБ трябва да бъдат проверявани, когато става дума за дейности, които не са присъщи на Централната банка. Както се казва, проверката е висша форма на доверие. Затова прегледахме прословутия чл. 39 от Закона за адвокатурата. И се оказа, че той дава почти неограничени права на адвокатите:
Паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране.
Освен за всичко друго
клиентската сметка може да се използва
за: извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката и за други цели, предвидени в договора между клиента и адвоката. С други думи, законът дава много широко тълкувание за услугите, за които може да се използва въпросната сметка, и не забранява в нея да се вкарват пари с цел да се укрият от кредитори или от съдия-изпълнители. А старо правило в юриспруденцията е, че това, което не е забранено, е позволено. Така че съвсем законно адвокатите могат да предлагат подобна услуга на клиентите си – да укриват парите им от кредитори. За нея може да се подпише договор, да се уговорят комисиони, които да са в рамките на правилата за адвокатските хонорари – минимум 4% от интереса или, казано по друг начин, от размера на дадената за съхранение по сметката сума. За сумата се знае колко е и на кого е, защото пак по силата на Закона:
За внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида. Но всички тези обстоятелства се знаят единствено от адвоката и от неговия клиент. Отново в Закона за адвокатурата пише:
Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето. Адвокатът няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент. Така че дори кредиторът да призове адвоката на длъжника като свидетел пред съда, той няма право да потвърди, че парите на длъжника са по негова клиентска сметка.
Договорите между адвоката и неговия клиент
както и кореспонденцията между тях също са защитени от закона срещу всякакви посегателства.
Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент без оглед на начина, по който се осъществява, включително и по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство. Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване. Адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие, пише в чл.33 на Закона за адвокатурата.
От всичко казано дотук се вижда, че законът не дава каквато и да е възможност не само на кредиторите, но и на правоохранителните и правораздавателните органи да предприемат каквито и да е действия срещу парите на длъжник, които са вкарани по клиентска сметка на адвокат.
Отделен въпрос е, че подобни вратички в законовите разпоредби създават реална заплаха за финансовата стабилност на всички видове кредитори – били те приходни администрации, фирми, застрахователи, лизингови компании или банки. Та нали в чл. 227 в от глава Престъпления срещу кредиторите на Наказателния кодекс пише, че
Търговец, който след откриване на производство по несъстоятелност скрие, унищожи, повреди или отчужди безвъзмездно пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори, се наказва с лишаване от свобода до три години.
А се оказва, че установяването и наказването на това престъпление се възпрепятстват от текстовете в Закона за адвокатурата. Защото, когато фирма, обявена в несъстоятелност, скрие парите си по сметката на своите адвокати, няма правна сила, която да позволи на кредиторите да установят, че това е направено, да блокират сметката и да се удовлетворят от парите на длъжника. Което създава сериозни проблеми на бизнеса.
Вероятно законодателят не е имал точно това предвид, когато е гласувал въпросните текстове в Закона за адвокатурата. Но практиката доказва, че резултатът е обратен. И работа на законодателя е да поправи недоразуменията.
В противен случай не бива да се учудваме защо рисковите премии в България, начислени в лихвите по кредитите и търговското финансиране от банки, от лизингови компании и от фирми, са толкова високи. Когато длъжникът има законова възможност да направи средствата си неоткриваеми за своите кредитори, на тях не им остава нищо друго, освен да калкулират този риск в цената на заемите и на доставките на стоки и услуги с отложено плащане.
