Г-н Динев, наименованието на асоциацията, която ръководите, предполага да сте доста търсени за помощ и съвети. Така ли е в действителност?
– В последно време наистина се обръщат по-често към нас. Вече имахме срещи с Националната следствена служба и със специализираната прокуратура. Организирахме и Първата национална конференция за предотвратяване на икономическите измами, в която участваха представители на икономическа полиция, на Агенцията за държавна финансова инспекция, сертифицирани експерти, вътрешни и регистрирани одитори и други специалисти. Участваме и в редица международни форуми. Ето, през септември пък съм поканен като специален гост-лектор на 12-я конгрес на полския институт за вътрешен контрол. Но като цяло се възприемаме като опозиция на властта и политиците.
След парламентарните избори през 2009-а, когато ГЕРБ дойде на власт, казах, че хората се сменят, но схемите остават същите. Така и стана. Нищо не се промени в законодателството и в управлението изобщо. Ако ме питате пак след два-три месеца, възможно е отново да кажа същото. Но нека все пак да видим какво ще направи правителството на Пламен Орешарски.
Икономическите измами определено станаха нарицателно за всичко, което се случва в България през последните години. Как обаче изглеждат нещата през вашия поглед?
– Законодателството ни, от една страна, е хармонизирано с европейското, но от друга – не е съобразено с нашата среда, с действителността в България. Затова не се и спазва. Иначе измамите имат много различни проявления. Тук се включват и корупцията, и конфликтът на интереси, икономическото изнудване, незаконните подаръци, присвояването на активи, укриването на данъци, прането на пари, дори академичните измами. Като цяло това, на което ние обръщаме повече внимание, са престъпленията на белите якички, на хората, които имат власт, познания и опит.
Има едно такова усещане в обществото ни – че тези бели якички вилнеят навсякъде и във всички сфери у нас.
– При разкриването на измамите трябва да се постъпва много деликатно и внимателно, защото наказателната отговорност е лична. Не може да се говори по принцип за измами и престъпления. Нужна е конкретика за всеки случай, времеви период, замесени лица и т.н.
А по-различно ли е положението у нас в сравнение с другите държави?
– Злоупотреби има всякакви и навсякъде, но има разлика в противодействието. Ето – в САЩ може и да си имат най-големите измамници, но пък там има и най-силното противодействие. Общо взето, този баланс се опитваме да създадем и ние в България с нашата асоциация.
Иначе има различни тенденции при измамите. Докато на Запад и по-специално в САЩ се говори за манипулиране на финансови отчети за кражба на идентичност и за киберпрестъпления, при нас на фокус са обществените поръчки и договарянето на евросредствата.
Може ли да се пресметне – въобще има ли такива данни – с колко пари се ощетява бюджетът от различните икономически измами? От време на време Агенцията за държавна финансова инспекция дава някаква информация за загубите от схемите при обществените поръчки, има ли и други източници на такива данни?
– Да, агенцията работи с резултати от действителни проверки, каквито ние не правим. Но въпреки че редица държавни органи като БОРКОР, АДФИ, вътрешните одитори и Сметната палата се занимават с нарушенията при обществените поръчки, обобщена информация няма. Всъщност липсват и конкретни резултати от противодействието на измамите, тъй като се правят само констатации.
Сега се подготвят изменения на Закона за обществените поръчки, които трябва да повишат прозрачността при харченето на парите. Смятате ли, че ще бъде постигнат желаният ефект?
– По-скоро мисля, че отново ще имаме голяма доза показност и съвсем малко прозрачност. Както преди време бившият министър Николай Василев се хвалеше, че за първи път пред медиите се отварят оферти на участници в обществена поръчка и с една ножица режеха пликовете пред журналисти.
А при вас постъпвали ли са някакви сигнали за икономически престъпления?
– Получавали сме такива сигнали, но на нас не ни е приоритет да бъдем посредници. Последният сигнал, който предадохме на Националната следствена служба, беше свързан със Софийския университет Св. Климент Охридски. В него много детайлно бе описана схема за източване на висшето учебно заведение, но не знам какво е развитието на случая.
Сещам се обаче за един друг същностен проблем на българското общество. Обикновено у нас първо се гледа не дали е верен някой сигнал, а кой го подава. И се омаловажава съдържанието на самия сигнал. Законодателството ни също не защитава информиращите.
На няколко пъти вече споменаваме законодателството. Имате ли някакви идеи за промени в нормативната база, които да ограничат икономическите измами?
– Не всичко може да се запише в законите. Във всяка една дейност, в по-голяма или в по-малка степен, бизнесът се сблъсква с възможност за измами. Понякога дори става дума за премълчаване на информация или не се казва цялата истина. Ще ви дам един пример: До неотдавна българското правителство се хвалеше, че страната ни има голяма финансова стабилност, но след това излязоха огромната междуфирмена задлъжнялост, забавените плащания и т.н. Това си е чист вид измама, но тя се разбира късно и трудно се доказва.
Друг пример за заблуждаване на обществото е, когато бившият премиер Бойко Борисов заяви, че Световната банка щяла да ни помогне да повишим капацитета на държавните служители. Не бе съобщено обаче на каква цена ще получим тази помощ. Не се търси и отговор на въпроса защо е нисък капацитетът на чиновниците, чиито заплати плащаме всички ние. Това е т.нар. укриване на истината, за която почти не се говори.
Укриването на данъци и използването на офшорни зони също са част от механизма на икономическите измами. Напоследък се говори за създаването на специален закон, който да ограничи участието на офшорни фирми в обществените поръчки, в приватизацията и т.н. Как гледате на подобни мерки, осъществими ли са те според вас и ще дадат ли ефект?
– Действително има голям натиск от САЩ и ЕС да се предприемат на мерки срещу прането на пари, но все още успехите в световен мащаб не са много. Затова трябва да се подходи изключително внимателно към регламентирането на отношенията с офшорните зони. Всички мерки трябва да се проиграят предварително, за да се види реалният им ефект.
Не е ли по-разумно вместо да се налагат рестрикции към офшорните зони, да се ограничи самото формиране на сивите капитали, които се крият в тях? Все пак контрабандата и продажбата на наркотици не се случват на островчетата в Карибския регион.
– Подходът несъмнено трябва да е комплексен. Само с еднопосочни действия нищо няма да се постигне. Трябва да се има предвид също, че парите не са само чисти или само мръсни. Една фирма може да работи едновременно на светло и в сивата икономика.
Но като казахте контрабандата – ако тя наистина бъде ограничена, несъмнено ще се наложи нова корекция в бюджета, и то в друга посока. Може би още е рано за изводи, но ме тревожи това, че не се прави нищо по въпроса. Не се предлагат и промени в законодателството за реални антикорупционни мерки. Сменят се само хората, което означава, че всичко ще си остане постарому. Излиза например един бивш митничар и казва: няма значение от коя партия са, всички са в играта. Дали е вярно или не, аз не мога да кажа, но това е явен индикатор за характера на процесите и несъмнено са нужни промени.
Говорите за законови промени или за промяна в политиката?
– Преди всичко е необходима политическа воля за каквито и да било новости. Покрай изборите участвах в една среща, на която предложих да се направи закон срещу подкупите. Но веднага получих реплика, че в Наказателния кодекс всичко е уредено. В същото време за мерките за изпиране на пари например, понеже имаме задължение към ЕС, са въведени изключително детайлни текстове.
Имаме и закон за предотвратяване на конфликта на интереси…
– Който в действителност е изключително калпав и на практика не работи. Няма никакви резултати. Ще ви дам един леко комичен пример, който обаче разкрива как се спазва въпросният норматив. Всичко, което са получили като изгода висшите държавни служители, трябва да бъде декларирано. Ако си спомняте, предишният премиер Бойко Борисов след футболен мач спечели бас за няколко хиляди кебапчета, които раздаде на публиката. Той беше длъжен да ги впише в декларацията си, но не го направи.
Има, разбира се, и много по-сериозни негативни примери. В Консултативния съвет към Сметната палата например са включени хора, които оглавяват държавна агенция и държавно учреждение, подлежащи на одит от палатата (б. р. – Миглена Павлова е изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки, а Маргарита Николова е финансов директор на БНТ ). Това е отявлен конфликт на интереси, но никой не му обръща внимание.
И смятате, че нищо няма да се промени и при сегашното правителство?
– Времето ще покаже, но досега не съм видял в програмата на кабинета да са записани конкретни мерки за борба с корупцията и с конфликта на интереси. Това ме тревожи доста и не на шега – ако не потърсят съвети от нас или от други организации, нищо чудно скоро да си отидат, тъй като няма да отговорят реално на исканията на хората в областта на противодействието на измамите и корупцията.
Димитър Динев е основател на Асоциацията за противодействие на икономическите измами и председател на управителния й съвет. Той е сертифициран проверител на измами при The Association of Certified Fraud Examiners (ACFE), САЩ. Доцент и доктор по икономика в УНСС. Автор е на книгите Икономическите измами – I и II част, Финансов мениджмънт с микрокомпютър, Финансово счетоводство I и II, Модерният вътрешен контроли други. Консултантската дейност и научните разработки на доц. Динев са в областта на системите за вътрешния контрол, превенцията, разкриването, разследването и възпрепятстването на икономическите измами.
