Няма план В за единната система за оздравяване и закриване на банки на Европейския съюз, заяви в интервю за агенция Блумбърг еврокомисарят, наблюдаващ вътрешните пазари и финансовите услуги Мишел Барние по време на конференция на Федерацията на френските работодатели в края на август. Той добави, че постигането на съгласие по този втори стълб на банковия съюз (бел. ред. – първият е Европейската централна банка да поеме надзора върху банковата система на еврозоната, който трябва да влезе в сила в средата на 2014-а) е абсолютно наложително, за да се гарантира стабилността на еврорегиона.
Да припомним, че на 10 юли Европейската комисия публикува предложението си за начина, по който ще функционира единният банков механизъм. Правителствата на отделните държави поеха ангажимент да направят необходимото да постигнат съгласие по него до края на 2013-а, за да може той да бъде приет, преди да изтече мандатът на сегашния състав на Европейския парламент през май 2014-а. Планът на ЕК обаче бе критикуван остро от германския финансов министър Волфганг Шойбле, който определи предложените мерки като незаконни. Самият Барние не изключва известни промени и подобрения, но те не трябва да пречат на общността да върви напред и да блокират системата.
Всъщност въпросният единен механизъм за оздравяване на закъсали банки не е единственият пункт от общия европейски банков правилник, по който има разногласия. Продължават и разгорещените престрелки за големите банки от системно значение. Северните държави искат по-бързо да се въведат по-високи капиталови изисквания за тях, за да не се допусне нов цикъл на рязък скок и погром.
Стокхолм вече наложи на големите банки стриктни капиталови стандарти: Нордеа банк, Сведбанк, Свенска Ханделсбанкен и СЕБ трябва да достигнат поне 10% коефициент на капиталова адекватност на първичния си капитал през тази година и не по-малко от 12% до 2015-а. Правителството пък смята да вдигне летвата още по-високо, съобщи миналата седмица шведският министър на финансовите пазари Петер Норман. Планира се и въвеждането на противоциклични буфери за банките (от 2014-а нататък) и изискване местният финансов сектор да участва в натрупването на валутни резерви на централната Риксбанк. Кабинетът ще одобри формално борда за финансова стабилност, в който ще влизат министърът на финансовите пазари и шефовете на финансовия регулатор, на Риксбанк и на държавната дългова агенция.
И датският министър за бизнеса и растежа Хенрих Сас Ларсен заяви, че няма да чака Южна Европа да регулира значимите си финансови институции. Той поиска спешно приемане на закони за националния капитал, които да ограничат банковите рискове. Датската комисия за контрол на банковите групи от системно значение смята, че заделянето на 5% допълнителен капитал срещу риска е балансирано изискване.
Холандия не остана по-назад и предложи миналата седмица нейните кредитни институции да повишат коефициента си за ликвидност (измерващ съотношението на банковия капитал към общите банкови активи) до поне 4 процента. Да припомним, че Базелският комитет за банков надзор препоръча праг от 3 процента. Холандският финансов министър Йерун Дейселблум, който оглавява групата на 17-те финансови министри на еврозоната, смята, че отделните държави трябва да имат право да налагат едностранно по-високи капиталови коефициенти, ако не може да се договори обща рамка.
Швеция и Дания имат от какво да се страхуват. Въпреки че публичните им дългове са наполовина по-ниски от средния размер за еврозоната, задълженията на частните предприятия в тях са рекордно високи, за което са виновни ниските лихви. В Дания негарантираният частен дълг е скочил до 310% от наличните доходи – най-високият дял на индикатора в световен мащаб, по данни на ОИСР. Шведите пък дължат на кредиторите си почти двойно повече от средствата, с които разполагат, показват сметките на централната банка на страната.
Последното проучване на Бейн енд ко., в което скандинавските банки са начело на класацията по доходност на претеглените съобразно риска активи, показва, че те все още не правят достатъчно пари, за да покрият разходите по поддържане на високи капиталови коефициенти. Средната възвръщаемост на активите на банковите групи на северните държави през 2012-а е била 1.9% срещу средно 0.5% за европейските банки. Най-висока доходност сред най-големите европейски банки за миналата година са имали Сведбанк – 4%, и Ханделсбанкен – 3.6%, сочат изчисленията на Бейн енд ко..
