Норвегия – магнит за таланти

Цветя за “желязната” Ерна Солберг.

Норвегия се е превърнала в притегателен център за висококвалифицирана работна ръка в Европа. Официалната статистика показа, че през първото полугодие на 2013-а работната миграция в скандинавската държава е нараснала с повече от 10 процента. През този период са регистрирани 21 хил. нови работници, предимно от Източна Европа, срещу 18 хил. година по-рано. Страната не членува в Европейския съюз, но позволява лесен достъп до местния пазар на труда като член на Европейската икономическа зона (ЕИЗ). Всъщност чужденци се стичат отвсякъде. Работната сила в Норвегия се е увеличила с 9% от 2006-а до края на 2012-а – до общо 2.68 млн. души, а заетостта е скочила с 10 на сто. Безработицата пък е под 4% от 2009-а досега.

Напливът е оправдан. Норвегия, която е на второ място по БВП на глава от населението след Люксембург, плаща едни от най-високите заплати в света при по-кратко работно време. Норвежците получават средно по 80 хил. щ. долара годишно, а работните им часове са с 20% под средния брой за страните от ОИСР. Единствено в Холандия и в Германия работните дни са по-къси.

Местните компании също имат полза от чуждестранната работна ръка. По данни на правителството 84% от тях изпитват сериозен недостиг от квалифицирани инженери. Нефтените и газовите групи също се борят за експерти, за да увеличат производството на гориво.

Емиграцията се превърна в един от най-невралгичните моменти в кампанията преди парламентарните избори на 9 септември. Както се очакваше, блокът от консервативни партии отстрани от властта досегашната левоцентристка коалиция с обещание да намали данъците и да ограничи влиянието на държавата върху икономиката. И тъй като втора по резултат сред победителите е Партията на прогреса – най-заклетият борец срещу имигрантите, особено срещу дошлите извън Европа, бъдещата политика за чуждестранната работна ръка може и да се промени.

Окончателните резултати от вота отредиха 96 места в 169-членния парламент на десния блок, съставен от консерватори, членове на Партията на прогреса, либерали и християндемократи. А досегашната трипартийна коалиция на водача на лейбъристите Йенс Столтенберг спечели 72 места. Все пак Лейбъристката партия остава най-голямата политическа сила с 55 депутати, следвана от Консервативната партия с 48 и Прогресивната партия – с 29.

Лидерът на консерваторите и бъдещ премиер Ерна Солберг вече започна преговори с партньорите си за бъдещия кабинет, които според нея се очертават като доста трудни. Търкания има по ред въпроси – от емиграцията до харченето на постъпленията от нефт и газ. Потенциален източник на конфликт е добивът на суров петрол, който партиите на консерваторите и на прогреса искат да разширят до живописните Лофотенски острови, за разлика от другите две политически сили. Ръководителите им обаче смекчиха тона, че никога не биха се коалирали с прогресивните си колеги, в чиито редици бе и масовият убиец Андерс Брейвик. Партията на прогреса пък бие отбой от исканията си да се премахне съществуващият 4-процентен таван на правителствените разходи от държавния петролен фонд (чиито активи са в размер на 750 млрд. щ. долара). Очевидно в оставащите седмици до 15 октомври, когато новото правителство трябва да поеме управлението на страната, ще се постигне сговор.

Засега и четирите десни формации са единни по един пункт – намаляване на държавния дял в бизнеса. Политически наблюдатели очакват Консервативната партия да изпълни предизборното си обещание и да продаде 16% от акциите на държавата в нефтения гигант Статойл, оценявани в момента на над 11 млрд. щ. долара. По този начин делът на правителството ще падне от сегашните 67 на 51 процента. Консерваторите вероятно ще редуцират и държавната собственост в други компании, включително и в мобилния оператор Теленор и в производителя на алуминий Норск хидро. В момента Норвегия притежава 54% от Теленор и 34.4% от Норск хидро.

Скокът на инфлацията до 2.5% годишно през август със сигурност ще укроти и амбициите за по-щедри харчове от държавния нефтен фонд. В интервю за медиите на 10 септември Солберг каза, че нейният кабинет ще държи разходите от фонда да са по-близо до 3-те процента.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст