Събирането на вземания се превърна в един от най-големите проблеми през последните две-три години. Както отбеляза управителят на компанията за събиране на вземания ЕОС Матрикс Райна Миткова, сроковете за отложени плащания са съкратени чувствително. Средната им продължителност за населението се е свила от 20 на 13 дни. И причината за това е все по-ниската ликвидност, от която страдат дружествата. Впрочем това изрично се посочва в проучването, което е направила фирмата на българския пазар. Около 33% от компаниите са посочили, че нередовните плащания са довели до намаляване на печалбите им, а при една четвърт от тях просрочените вземания са създали проблем с ликвидността. Значителна част от участвалите в проучването дружества очакват тези заплахи да се запазят и в бъдеще, се казва в анализа на ЕОС Матрикс.
Според някои експерти данните на ЕОС Матрикс се отнасят за все още работещите фирми . Другите, които вече са затънали до ушите в
блатото на финансовите проблеми
nbsp;
общо взето, ги броят за мъртви и клиентите, и доставчиците, и кредиторите. Това мнение се потвърждава и от едно по-старо проучване на компанията за събиране на вземания Кофас. В него се констатира, че през 2012-а у нас има 1339 обявени в несъстоятелност фирми. Забележете, става дума за обявени в несъстоятелност дружества, а не за такива, срещу които има изпълнителни производства или е започнала процедура по обявяване в несъстоятелност. По-неприятното е, че в сравнение с 2011-а броят на обявените в несъстоятелност компании нараства близо три и половина пъти, което е плашещо. А още по-тревожни са констатациите в доклада, където пише, че през 2013-а и 2014-а се очаква ръст на фалитите. Ако се вземат данните, които публикува Камарата на частните съдебни изпълнители, ще се види, че едва ли става дума за черногледство. От тях става ясно, че от средата на септември до средата на октомври 2013-а –
само за един месец има обявени 4600 търга
nbsp;
за продажба на запорирани имоти и имущество. И тук не става дума само за апартаменти, къщи, вили и автомобили. Съдия-изпълнителите търсят от името на кредиторите нови собственици на 21 бензиностанции (да се чуди човек откога продажбата на гориво стана губещ бизнес), на 160 производствени имота, на 115 търговски имота, 24 хотела, 15 фабрики и 71 склада. Отделно от това са обявени наддавания за 68 заведения, 147 офиса и 219 магазина. И не става дума за проблеми единствено и само при малкия и средния бизнес. Макар че пък и що за малък е един бизнес, когато за да бъде погасен фирмен кредит към Банка ДСК, за продан е обявен цял почивен комплекс в Североизточна България, с първоначална цена над 14.4 млн. лева?! Истината е, че кризата засегна най-силно строителния бранш, след като няколко години наред му носеше свръхпечалби. Затова и продажбите сега, особено тези за погасяване на дългове към банки, изглеждат нещо обичайно.
Лошото е, че процесът не засяга само строителния бранш. На тезгяха са сложени и цели фабрики като тази в Севлиево, собственост на фирма Динамо ЕООД, за която се искат 2.8 млн. лв. за погасяване на дълг към Банка ДСК, или пък производствения имот на Сити Ауто Център във Варна, който се продава за минимум 2.4 млн. лв., за да бъде платено задължението към УниКредит Булбанк.
Дори бензиностанциите вече са на търг. В Силистра например Карс Ком ЕООД е обявил на търг за близо 1 млн. лв. бензиностанцията си, за да може да погаси заема към СИБАНК. А пък за друг такъв обект в казанлъшкото село Крън се търси купувач, който е готов да даде минимум 600 хил. лв., така че ипотекарният кредитор Алфа банк да си вземе парите.
Дотук споменаваме само търгове за продажба на имущество на банкови длъжници и вероятно много хора ще приемат това за поредното доказателство как кредитните институции безмилостно са притиснали бизнеса и не му дават да диша. Само че това не е така. И много
компании продават принудително имущество
на свои закъсали контрагенти. А това още веднъж потвърждава направените констатации, че не кредитната, а именно междуфирмената задлъжнялост е най-големият бич за бизнеса. Доказателства отново могат да бъдат открити на сайта на Камарата на частните съдии-изпълнители.
В Бургас при първоначална цена от 12.8 млн. лв. се продава парцел, на който е трябвало да бъде построена спортна зала. Имотът е обявен на търг по искане на фирма Булида, която е принудена по съдебен път да си събира вземанията от собственика на имота Венис Комерс. На всичко отгоре върху парцела е наложена възбрана по обезпечителна заповед на община Бургас.
При друг случай в Ямбол съдия-изпълнител продава имот и недостроена фабрика за малц, собственост на Пивоимпекс, за да бъде погасен дългът към Българска изолационна компания. И първоначалната цена, от която ще започне наддаването, е 8 млн. лева.
Според анализите на експерти в някои банки забавянето на плащанията между фирмите придобива все по-застрашителни размери. В опита си да запазят бизнес партньорите си много дружества дават все по-дълги срокове за отложено плащане на компаниите (за разлика от гражданите), които купуват от тях стоки или ползват услугите им. Това се потвърждава и от данните в докладите на дружествата за събиране на вземания. Подобна политика води до намаляване на отчитания обем просрочени плащания, но това е само временно и има чисто счетоводни ефекти за компаниите, които имат вземания.
Друг начин, чрез който дружествата се опитват да се справят с изпаднали в затруднение партньори, които им дължат пари, са т.нар. триъгълни операции. Те се състоят в следното – компания А има да взема от компанията Б и дължи на компанията С, която обаче има проблем с плащанията към компанията Б. В този случай дружеството А се удовлетворява, като придобива от Б вземанията му от компанията С и така урежда взаимоотношенията си с нея.
Това т. нар. нетиране на дългове обаче може да се прилага в много ограничени случаи. И е частично решение на проблема за всички участващи в операцията фирми, защото им спестява разходи, но не налива в тях свежи пари. За такива сделки преди десетина години банкерите казваха, че в България не съществуват фирмени разплащания, а само счетоводни записвания. Тези мрачни констатации за състоянието на бизнеса са още по-валидни днес.
