Представете си, че сте съвестен гражданин. Или просто почтен човек. В един прекрасен ден ставате обект или свидетел на престъпление. И по закон звъните на Държавата.
Версия 1:
Престъплението е битово и ви идва да извиете врата на боклука, посегнал на имота или автомобила ви. Но звъните на МВР-то, както си му е редът. После ядът ви попреминава и се сещате за признанието на заместник главния прокурор Бойко Найденов, че когато задигнали GPS-системата от колата му, той като повечето хора не подал сигнал. Защото знаел, че е безсмислено! В неговото положение били поне 400 хил. български семейства със спрени производства срещу неизвестен извършител за извършени кражби. Всички те очаквали прокуратурата да направи нещо, за да бъдат обезвъзмездени. И Найденов, който по времето на тази откровеност беше временен главен прокурор, издал заповед да се предприемат мерки. После обаче станал отново заместник на новия главен и мерките станали просто теглилки.
Версия 2:
Престъплението е корупционно и касае не само вас, защото продават на тъмно пенсионен фонд, точат здравната каса или консултират здраво енергетиката. Затова решавате, че този път ще подминете полицията и ще пишете направо до прокуратурата. Но пък чувате по новините ядосания глас на главния прокурор Сотир Цацаров, че прокуратурата не е читалня. Нито е комитет за държавен и народен контрол. Не е и орган, с който всеки държавен орган може да прикрие бездействието си.
Надавате ухо и разбирате какво се случва с множеството получени в държавното обвинение необосновани и неотносими сигнали за най-различни нарушения. Всички те биват върнати на съответните ведомства и институции с резолюция на главпрокурорада бъде посочена причината, поради която се изпращат в прокуратурата. С резолюцията изпратилият сигнала е поканен също така ако има твърдения за извършени престъпления, да бъде така добър и да ги посочи, а не просто да представя материали за четене на прокурорите.
Получавам едни много дебели папки, в които пише Приложено ви изпращаме. Логично ли е председател на държавен орган да подава сигнал в прокуратурата срещу членове на същия този държавен орган, който той ръководи?, пита Цацаров. И добавя: Нека не говорим с имена. С имена можело да се говори, когато съответната проверка приключи, но пък в конкретния случай тя щяла да приключи с отказ. И тогава от говоренето ще има толкова смисъл, колкото от четенето.
Главният прокурор признава все пак, че сигналите за золуми във финансовия надзор, енергетиката и прочее апетитни сектори са много, и че по всеки един е възложил проверка. Нещо повече, до два-три дни щели да бъдат обявени резултатите от проверките по всички енергийни въпроси – и тогава…?
В този момент вече ви остава само да слушате. Например как вицепрезидентът Маргарита Попова споделя, че от година и половина съдебната реформа е в застой, защото нищо не се прави. И четирите основни партии в държавата, които сега са в парламента, нямали практически нищо в своите програми по темата за правосъдие и съдебна реформа. Ако имало съдебна реформа, нямало да има мониторинг, нали така? Проблемът дори не бил от година и половина, а от последните 15-20 години, в които са изготвени няколко стратегии за съдебна реформа – с голям ентусиазъм и реализация в най-добрия случай – наполовина. Защо ставало, така ли? Защото съдебната реформа не е цената на тока или на доматите. Ледът в тази сфера бил тънък по отношение баланса между отделните власти.
Въобще слушането си има предимства, стига много да не мислите. Тия дни прокуратурата отчете нищожен процент оправдателни присъди. Едва 2.3 процента от хайдуците излизали на чисто от правораздавателната цедка. Прошка значи няма. А пък спецсъдът изобщо не допускал оправдателни присъди. При делата с особен обществен интерес също е интересно – 4.4% оправдателни присъди, близо до статистическата грешка. И да мислите, и да не мислите – не вярвате, но обяснение има – общото намаление на престъпността се дължало предимно на… намаления брой регистрирани престъпления против собствеността.
В един прекрасен ден започвате да се съмнявате в съвестта и почтеността си. Те са несъвместими с безсмислието да пишете, да четете, да мислите и да вярвате. Вашите почтеност и съвест остават единствено в това да слушате.
Преди да отрежете ухото си в пристъп на лудост като Ван Гог (в чиито картини действителността се мержелее), чуйте за последно част от приетата от депутатите декларация за националните задачи и приоритетите на Народното събрание. Вече сме единни в борбата за прекъсване на порочните зависимости между бизнес и политика и за отстояване на обществените и националните интереси. А сега режете и двете уши, че да се свършва тая орисия.
