Голяма част от чуждестранните банки в Унгария са изправени пред дилема през следващите няколко години: да свият значително бизнеса си в страната или да напуснат унгарския пазар. Причината за това са предстоящите мерки, които правителството на министър-председателя Виктор Орбан планира да въведе, за да намали тежестта над домакинствата от заеми в чуждестранна валута. Така кабинетът на Орбан се връща няколко години назад, когато банките бяха принудени да преразгледат договорите за ипотечни кредити в чуждестранна валута (най-вече в швейцарски франкове), така че длъжниците да получат по-благоприятни условия за погасяване.
След като правителството и Асоциацията на банките в страната не успяха да се споразумеят, управляващите дадоха срок на кредитните институции до 1 ноември тази година да решат сами какво ще правят с всичките близо 11 млрд. евро заеми в чуждестранна валута. А след изтичането на тази дата правителството ще намери правилното решение, като въведе нови закони, които да гарантират оцеляването на домакинствата.
Банкерите се опасяват, че приемането на нова схема за подпомагане на кредитополучателите може да доведе до бързо превалутиране на повече от 12 млрд. швейцарски франка (10.8 млрд. долара) във форинти. Почти сигурно е, че правителството няма да участва в програмата, което означава, че загубите ще са за сметка на кредиторите.
Както банковият сектор, така и политиците знаят, че не е възможно този срок (1 ноември) да бъде спазен, коментира Михали Патай, председател на Асоциацията на банките в Унгария и главен изпълнителен директор на местния филиал на УниКредит – Банк Аустрия. По неговите думи е необходимо да се търси дългосрочно решение в рамките на няколко години. Така че според Патай кредитните институции ще продължат обичайната си работа до 1 ноември и ще очакват решението на правителството след това.
Мнозинството от унгарците (63%) смятат, че разходите за разрешаване на проблема с валутните заеми трябва да бъдат споделени между банките, длъжниците и държавата. Това показва ново проучване на интернет сайта Bankmonitor. Други 20 на сто биха разделили разходите между банките и държавата, а 16% от анкетираните биха прехвърлили целия товар върху кредитните институции. Според анкетираните средно 31% от домакинствата се борят с дългове в чуждестранна валута.
Според министъра на икономиката Михали Вагра трябва да бъде намерено решение, което не застрашава банковия сектор. В същото време обаче правителството не може да си позволи да участва в схемата за облекчаване на длъжниците, ако това поставя в опасност изпълнението на бюджетните цели, коментира още икономическият министър. Друг рисков фактор за банките остава нарастващият дял на необслужваните заеми. Близо 15 на сто от получателите на кредити в чуждестранна валута не са плащали вноски повече от 90 дни. Министър Вагра обаче вярва, че банките са способни да намерят лек и за този проблем.
По думите на Михали Патай търпението на мениджърите на банките започва да се изчерпва и някои кредитни институции може да попаднат в ситуацията, при която трябва да преоценят присъствието си в Унгария. Най-лесният начин е да свиеш бизнеса и намалиш разходите или да се изтеглиш изцяло, но тогава ще трябва да продаваш, казва още главният изпълнителен директор на УниКредит Банк Аустриа. В края на миналата седмицата унгарското дъщерно дружество на италианската банкова група съобщи, че ще затвори част от клоновете си в Будапеща, за да съкрати разходите си.
