Въпреки протестите на синдикати, студентски съюзи и крайни граждански движения лявото правителство на Франсоа Оланд не отстъпи от намерението си да въведе твърде непопулярна пенсионна реформа. Френският кабинет е готов да изтърпи народния гняв, но ще увеличи трудовия стаж с 18 месеца до предвидените 43 години. Планирано е вдигане на пенсионните осигуровки и облагане на плащанията, които по-богати пенсионери вземат като бонуси. Целта е да бъдат спестени 7 млрд. евро до 2020-а. И при все че някои нарекоха промените наказание за работниците, по всичко личи, че рестрикциите окончателно ще влязат в сила в началото на октомври.
Френският модел на силова регулация в държавното осигуряване преди това бе тестван в Германия и Швеция, а, изглежда, предстои да бъде внесен и у нас. Правителството на Пламен Орешарски първоначално отказваше да излезе от социалните си одежди и щедро ни заливаше с обещания за замразяване на пенсионната възраст и стаж, увеличение на пенсиите от 2014-а и връщане на швейцарското правило за индексацията на доходите. Но след като усетиха, че са се изхвърлили, експертите от кабинета, начело със социалния министър Хасан Адемов, започнаха лекичко да се ослушват. И тихомълком подмениха романтичните си заявки с предпазливи изказвания в стил така май няма да стане. Явно възрастта и стажът ще излязат от фризера, повишението на пенсиите (ако изобщо го има) ще е козметично, за швейцареца още се мисли, а коледните надбавки – а дано, но надали. За мисловната еволюция с десен уклон вероятно повлия и черният доклад на Световната банка. В прав текст от финансовата институция ни казаха, че ако продължим да се правим на по-католици от папата, през 2050-а ни чака пенсионен и здравен шок. По простата причина, че работещите в страната ще са намалели почти наполовина.
При съществуващия изкривено солидарен модел от осигуровките на сега работещите се плащат актуалните пенсии, без да е ясно кой ще внася за бъдещите пенсионери. Доверието в системата е тотално сринато, тъй като в бюджета на държавното обществено осигуряване зее огромна дупка от над 2 млрд. лева. През 2060-а ни очаква още по-сериозен крах, защото според прогнозите дефицитът ще достигне почти 9 млрд. лева. Тоест тежестта все повече ще пада върху плещите на държавния бюджет, който ще е в състояние да покрива пенсии, достатъчни да си купиш само хляб и сирене. При тази ситуация е логично отвсякъде да се сипят призиви за национален консенсус по пенсионната реформа, но в предлаганите оздравителни мерки се виждат различни нюанси.
Двама бивши социални министри – Христина Христова и Минчо Коралски, като цяло са единодушни в мнението си, че реформата в тази сфера се е провалила. Според Христова в системата липсват социална справедливост, финансова устойчивост и доверие, които са трите й стълба. Тя смята, че пенсиите трябва да се покриват от осигурителните вноски и който е внасял повече заради по-високата си заплата, квалификация и образование, следва да взима повече. Това обаче у нас не се случва и осигурителният принцип не действа. За 2012-а в осигуряването липсвали 4.8 млрд. лв., с които биха могли да се подобрят образованието, здравеопазването и инфраструктурата. А най-големите подводни камъни били демографските – ниската раждаемост, високата смъртност, засилената миграция на млади хора и застаряването.
Ексминистърката посочва също, че системата е натоварена с очаквания да разрешава социални въпроси и проблеми със заетостта, независимо че нивата на безработицата и набирането на трудов стаж зависят от бизнес климата, добрите условия за инвеститорите и борбата с корупцията. Няма универсална рецепта, но смятам, че е необходимо реформата да се раздели на две. От една страна, са сегашните пенсионери, за които 60% се плащат от бюджета. По-големият въпрос е какво да направим за навлизащите в пазара на труда? Мисля, че трябва да им дадем право на избор. Да бъдат в солидарно-покривна система или да внасят в индивидуални сметки, а парите им да се инвестират в доходоносни предприятия и така да се увеличават, изтъква Христова.
Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски допълва, че нито една от целите на реформата не е постигната. Пенсиите не са се увеличили спрямо трудовите възнаграждения, пенсионният фонд не е стабилизиран, а доверието в осигуряването клони към нула. Мнението му е, че това е сериозен провал на една финансова система, в която българите внасят много пари и очакват възвръщаемост. Тревожен е и фактът, че контролът върху приходите бе иззет от Националния осигурителен институт и прехвърлен към НАП. Представете си някой друг да събира задълженията на една банка. Банковата система не намалява лихвите по депозити и заеми в период на икономическа криза, защо да го прави осигурителната система? Никой не говори за сивия сектор и за цената на труда, а само за нивото на осигурителните вноски, които впрочем са едни от най-ниските в Европа, отбелязва Коралски. По думите му в една социално развита държава разходите за осигуровки и данъци са високи, няма полза от изкуствено надуване на стажа, а възрастта следва да бъде обвързана с продължителността на получаването на пенсиите.
Становището на бившия управител на НОИ Йордан Христосков е, че в момента, когато държавата се възстанови икономически, вноските, включително и за втория стълб, трябва да бъдат незабавно повишени. Според Христосков не бива да се замразяват възрастта и стажът за пенсиониране за категорийните работници. Освен това е необходимо да се ограничи достъпът до инвалидни пенсии, част от които се получавали неправомерно. Христосков е против заложената в законопроекта за изменение на Кодекса за социално осигуряване вратичка за ранно пенсиониране. С нея се дава правото на хора, на които не достигат до 24 месеца стаж или възраст, да могат да се пенсионират, но с по-ниска пенсия.
Най-радикални са идеите на Световната банка. Оттам ни препоръчват пенсионната възраст задължително да расте и осигурителните вноски да се повишат с 6%, за да бъде преодоляна фискалната пропаст между приходи и разходи. Експертите обаче отчитат, че подобен ход ще събуди сивата икономика и ще умъртви пазара на труда. Поради тази причина се предлага компромисният вариант увеличението да е с два пункта.
