Касата абдикира със 130-милионен дефицит

Управителят на здравната каса д-р Румяна Тодорова призна

Непреодолим дефицит, огромни преразходи при заплащането на лекарства и дейности на болниците, съмнителни схеми за източване на средства и нулев резултат от досегашните проверки на Националната здравноосигурителна каса отчете управителят й д-р Румяна Тодорова. Въпреки че надзорният съвет тихомълком одобри разблокирането на 269 млн. лв. от резерва, за да плати надлимитните разходи на лечебниците, в края на 2013-а институцията неизбежно ще приключи с дефицит от поне 130 млн. лева. Те обаче вероятно няма да бъдат вписани в следващия бюджет на НЗОК, а ще се покрият с други средства. Ръководството на касата все още се надява, че ще може да използва 108-те си млн. лв. по сметка в БНБ, но решението за това трябва да се вземе на правителствено ниво. Ще се разчита и на повишена събираемост на здравните вноски от страна на НАП, което при 2 млн. души неосигурени означава да получиш от умрял писмо. Добрата новина е, че все пак 108-те милиона съществуват и не са похарчени. За разлика от онези 1.4-те млрд. лв. резерв за здраве, прехвърлени към държавния бюджет от бившия финансов министър Симеон Дянков. Те изчезнаха, а досега не е потърсена отговорност от никого за безпрецедентното присвояване на публични средства.

Очаквано, най-големият преразход на касата е в болничната помощ, където

извършената над лимитите дейност

ще глътне с 375 млн. лв. повече. От анализите се вижда, че това си има логично обяснение. Просто голяма част от болниците явно послъгват с пациентите си на легло, за да компенсират ниското заплащане по най-масовите клинични пътеки. Подуправителят на НЗОК д-р Динчо Генев извади детайлна статистика за разходите през първото полугодие на 2013-а. От обобщените данни той стигна до извода, че моделът на здравеопазването ни всъщност не е солидарен и балансиран, тъй като определена група клинични пътеки се финансират добре, а другите остават без покритие.

Оказва се, че група от 18 600 пациенти са хоспитализирани общо над 84 хиляди пъти, тоест

лежали са на болнично легло между четири и седем пъти

за половин година. Въпросните пациенти очевидно са послужили като инструмент на болниците за източване на касата, но това няма как да се докаже. И тя е платила за тях към 50 млн. лева. Най-честите рецидиви са засечени с клиничните пътеки за бронхопневмонии и диабетно стъпало, където хора неколкократно са влизали и излизали от здравното заведение само в рамките на седмица. От сумите, платени за стационарни грижи на недоносени деца, пък излиза, че половината от родените от януари до края на юни 24 хил. бебета са преждевременно родени. Кардиологията успешно продължава да черпи с пълни шепи от обществените средства, като в периода януари-юни са изплатени над 87 млн. лв. по кардиопътеки. По този повод Генев иронично запита защо никой не открива частни клиники за лечение на деца или в неврологията, а повечето се насочват именно към кардиологията , и обеща затегнат контрол.

Като цяло обемите за болнична помощ, приети от Министерския съвет, са преизпълнени с 14%, т.е. 46 млн. лв. за полугодието. Според Румяна Тодорова в тази критична ситуация здравната каса има два избора – или

да спре плащанията за заработеното над лимитите

по клинични пътеки и болниците да трупат дългове към доставчиците, или касата да плаща, както надзорният съвет е решавал няколко пъти досега. Съответно за екстра-пътеките ще бъдат използвани пари от оперативния резерв на институцията. Управителят Тодорова на практика призна, че при действащата сега схема касата е безсилна да се пребори с измамите, което е страшно, тъй като само с електронна здравна карта може да се проследи движението на един пациент от Враца към Монтана, Благоевград, до София.

Здравната каса е била изненадана и с над 55 млн. лв. разходи над очакваното за лекарствена терапия на злокачествени заболявания. Денталната помощ отчита 10 млн. лв. над лимита, лекарства за домашно лечение са изписани за 64 млн. лв. над планираното, а медицинските изделия ще струват с 14 млн. лв. отгоре. Това са традиционните области, в които най-трудно се проследява как се харчат парите. Медикаментите в онкологията поскъпват всекидневно, болниците отдавна са разбрали как да печелят от скъпи импланти, на зъболекарите си плащаме почти всичко, но те не пропускат да попълнят здравните ни книжки, а при лекарствата по каса по различни подбуди специалистите обикновено предписват най-скъпия, а не най-ефикасния вариант.

Притисната от финансовата криза, здравноосигурителната институция ще пренасочи 13 млн. лв. от бюджета си за административни и капиталови разходи към здравни плащания. На този етап касата спира всички проекти за изграждане и надграждане на електронни услуги, информационна система, нови телефонни централи, доставки на техника, електронни фактури и рецепти. Районните каси пък няма да се возят на предвидените за покупка 17 нови автомобила. Това обаче съвсем няма да е достатъчно за закърпване на бюджета. Освен това до края на 2013-а здравната каса не може да покрие нито един непредвиден преразход.

nbsp;

nbsp;

Правилата могат да убиват

Абсурдите на българското здравеопазване се простират дотам, че здравната каса харчи безотчетно стотици милиони левове, а когато се касае за спасяване на човешки животи, ръководството й цепи стотинката и се прави на принципно. Надзорният съвет на НЗОК най-безотговорно отказа да одобри финансиране на медикамента Афинитор, използван за лечение на рак на гърдата. Става дума за някакви си 730 хил. лв. (според засегнатите и по-малко), с които да се закупи животоспасяващ препарат от ново поколение за 17 раковоболни жени. Надзорът не е одобрил поисканите средства, тъй като уж имало таргетна терапия за този проблем. Пациентите обаче посочват, че съществуващите терапии у нас вече не им действат и това е единственото спасение. По случая има подробна документация със становище от професор Галя Куртева, но няма кой да чете.

Още по-парадоксалното е, че управителят на касата д-р Румяна Тодорова няма правомощията да вземе еднолично решение. Всички решения за суми над 100 хил. лв. минавали през надзорния съвет на институцията. А той, както доказва конкретният случай, явно се състои от незапознати, незаинтересувани или безотговорни хора. А може би и трите, тъй като няма и елементарна логика представителите на държавата, на пациентските организации, на работодателите и синдикатите да отхвърлят отчаян зов за помощ. Всъщност може би за тях има. Та нали държавните институции си правят здравни PR-акции само около избори, представителите на пациентите са оплетени в мрежи на интереси, синдикатите отдавна защитават предимно собствените си права, а работодателите май не се интересуват дали ще имат здрави служители, тъй като още петима чакат за мястото им.

Ситуацията бе обобщена най-добре от потърпевшата Диана Борлакова. Заради вашите правила оставам без лечение. Докарахте ни дотам да си гледаме в паничките. Аз да завиждам на хората с бъбречни проблеми и рак на панкреаса, че ги лекуват, а мен – не. Намерете разрешение!, обърна се тя към Тодорова. В крайна сметка от здравната каса обещаха, че казусът още веднъж ще мине през надзора, където ще бъдат поканени и производителите на въпросния медикамент. Ако от компанията предложели разумна цена, щяло да се стигне до позитивно решение. Интересно – в какви граници се движи цената на човешкия живот…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст