Френският президент Франсоа Оланд ще трябва да убеди Европейската комисия, че Париж приема сериозно необходимостта от орязване на публичните разходи, след като промените на пенсионната система не впечатлиха Брюксел. И дори провокираха коментара на еврокомисаря по икономическата политика Оли Рен, че в случая с Франция винаги стои въпросът дали чашата е наполовина пълна, или наполовина празна и че са необходими още реформи.
Действително пенсионният план на Оланд по-скоро адаптира старата система към новите условия. В него възрастта за пенсиониране се запазва на сегашните 62 години (каквото беше предизборното обещание на президента-социалист) и от 1 януари 2014-а започват да се качват леко пенсионните осигуровки за работници и работодатели. От 2020-а до 2035-а пък трудовият стаж за пълна пенсия ще нараства плавно от сегашните 41.5 на 43 години в края на периода. Реформата е крайно наложителна, защото дефицитът на френската пенсионна система се очаква да достигне 20 млрд. евро, ако не се вземат някакви мерки. По сметки на правителството в резултат на нея до 2020-а ще бъдат спестени 7.3 млрд. евро, а пенсионната сметка ще се балансира до 2040-а. Проектът влиза в парламента на 7 октомври.
Брюксел има основание да притиска Париж, след като през май се съгласи да даде на Оланд още две години, за да снижи бюджетния дефицит на страната си под тавана от 3% от БВП. И след хладния прием на пенсионното преструктуриране бюджет 2014-а вероятно ще се гледа под лупа.
Финансовият министър Пиер Московиси внесе на 24 септември в кабинета плановете за данъчната и разходната политика за следващата година. Париж трябва да намали бюджетния дефицит до 3.6% от БВП през 2014-а след очакваните 4.1% през 2013-а и 4.8% през 2012-а. За целта Московиси предлага бюджетният недостиг да бъде редуциран с 18 млрд. евро, от които 15 млрд. евро ще дойдат от съкращаване на разходите, а другите 3 млрд. евро – от повишение на данъците. Прогнозите на кабинета са за 0.1% икономически растеж през тази година и още 0.9% през следващата.
Според Оли Рен приоритетът на Оланд би следвало да е намаление на данъците и на цената на работната сила, защото публичните разходи са в размер на 57% от БВП (втори по големина след Дания). Данъците пък са се увеличили със 70 млрд. евро през последните три години и в резултат данъчната тежест на французите през 2012-а е била трета по големина от групата на развитите държави след Дания и Швеция. Това е основната причина за намалението на инвестициите и през второто тримесечие на 2013-а, въпреки лекия ръст на потреблението на домакинствата след две години на стагнация.
В телевизионно интервю Оланд призна, че увеличението на налозите е прекалено много и обеща данъчна пауза. Така той на практика подкрепи Московиси, който миналия месец сподели силното си безпокойство, че на французите им е дошло до гуша от данъци. Заради рецесията бюджетният дефицит стои упорито над всички европейски нормативни изисквания, а публичният дълг е на път да надхвърли 95% от БВП през 2014-а, писа на 17 септември местният всекидневник Фигаро – числа, които Пиер Московиси не опроверга.
Сред последните по-важни предложения за нови данъци е налогът върху продажбата на устройства за интернет и повишението на цените на дизела. Ще бъде индексирана наново и данъчната скала за ДОД, като целта е да се намали налога за лицата с най-ниски доходи. От началото на 2014-а за период от две години влиза в сила и данък от 75%, който ще внасят компаниите, изплатили над 1 млн. евро годишно на служителите си. Ще се повиши и ДДС от сегашните 19.6 на 20 процента.
