Кой не знае за ромското включване, кой не е слушал за него? Но и то се позатри, завалията, в рамките на обединена Европа. С едно уточнение – десетилетието пропадна, но ромите се включиха. И то така се включиха, че онези, които ни облъчваха на тема ромска интеграция, взеха тотално да изключват какви са ги плещили довчера. А в родината на свободата, равенството и братството – Франция, основала обединена Европа, направо гърмят бушони.
Вътрешният министър, социалистът Манюел Валс, откри внезапно, че не е работа на Франция да интегрира румънските и българските роми. Мнозина ревнаха, че е ксенофоб и расист, че оставало социалистите само да сложат едно национал пред фирмата си. Наложи се Валс, чиято партия, докато беше в опозиция, упрекваше за същото Саркози, да обяснява принципите на левицата. Да бъдеш с леви възгледи означава да се противопоставяш на мизерията, на биваците и на злоупотребата на мафията с чуждата бедност и с децата. Лява Франция не можела да приеме цялата сиромашия на света и на Европа – съдбата на ромите била да бъдат върнати по родните им места. При това без хуманното завръщане с по 300 евро в джоба – дажба, която бе отменена неотдавна.
Френската левица е възмутена, нашата мълчи. Съпартиец на Валс-уващия с роми твърди, че не съществува теория, според която една общност или човек с определен произход да не може да се интегрира. Теория може да няма, но практиката е категорична, щом някакви си двайсетина хиляди румънски и български цигани обърнаха ценностите в 65-милионния цивилизационен бастион Франция. Виж, у нас при далеч по-ниско съотношение ценностите са непоклатими. И интеграцията на ромите изобщо не е сред тях. Накратко – ние каквото можахме, направихме, сега е ред на западноевропейците. Но, както се оказа, те не носели на роми.
Еврокомисията обаче е по-толерантна, стига сградата й в Брюксел да не е обградена от биваци и катуни. Та комисарите напомниха на французите, че ромите са европейски граждани и могат свободно да щъкат от Атлантика до Балкана и Карпатите. Нещо повече, Вивиан Рединг поясни, че според европравилата това не са роми, а са хора. Хубаво, ама кое тогава са роми? Защото, според същата Рединг, едни 50 млрд. евро са заделени именно за ромскаинтеграция и чакали да бъдат усвоени. Парите били поставени на масата, но така и не стигнали до кметовете на проблемните общини. И Валс, и Рединг размахват пръст на националните власти, че не правят нищо, за да вземат парите. За румънските не знам, но като е да се взимат пари – няма нещо, на което нашите властници да не са способни. Убеден съм, че правят всичко по силите си, само че и те като повечето българи не вярват, че родината на ромите е точно България. Пък и в Европа без граници какво значение има коя е родината ти?
В интерес на истината и нашата левица реши да вземе отношение, макар и неофициално. Депутатът от Коалиция за България Страхил Ангелов предложи българи от чужбина да бъдат оземлявани, ако се завърнат в България. Имало много такива и те можели да бъдат върнати, но не с кухи призиви, а като получат земя в обезлюдените райони на страната. Излиза, че майсторлъкът е първо за изгониш 2 млн. души с беззаконие и разсипия, а после да ги връщаш зорлем по чукарите. Друго си е българското ляво, нали? Не е объркано като френското.
Ангелов строго отсича, че макар и трудолюбиви, бежанците от Сирия не бива да бъдат допускани до Странджа и Сакар. Но пък програмата на Министерския съвет от 70-те години за заселване на тези райони с млади семейства, чрез даване на земя, не била лоша комунистическа практика. И без депутатът да посочва изрично ромите като кандидат-възвръщенци , усещаш, че говори за тях. За беля, завчера един от тях се кълнеше пред френски телевизионен екип, че няма да се върне в България за нищо на света. Репресирали го, вместо да го интегрират. Французите също не го интегрирали, но пък репресиите им били някак по-шармантни.
Този клетник, изглежда, е наясно, че акцията Странджа – Сакар ще има толкова успех, колкото и печалният опит на персийския цар Дарий да интегрира предците му в империята си. Нали знаете, придвижили му се отнякъде на гости, приел ги за поданици, дал им ниви, плугове, добитък. След три години решил да ги навести. И що да види – нивите пустеят, добитъкът изяден… След този първи интеграционен опит всемогъщият Дарий решил, че съдбата на ромите е да си търсят нови родни места. С две думи, ценностите му еволюирали – досущ като френските и общоевропейските.
