Шофьорите сме като ято, готови винаги за път…, пееха в онези наивни години Стефка Берова и Йордан Марчинков.
Ято за отстрел, бих добавил азсега.
Изпълнено с неприязън е отношението към хората зад волана само защото те, бутайки напред тон-два желязо, са потенциално опасни – могат да размажат пешеходци или себеподобни. Докато един безобиден пешеходец не може да ти причини нищо лошо, освен да ти открадне антената или, в най-краен случай, да ти забие пет кирки в предницата. Това, че така се мисли в България, го разбирам – ние не сме много-много по мисленето. Но и цяла Европа, социалната и солидарната, сякаш е полудяла.
Глоба за всички, които се возят сами в колата, е най-новият наш хит по темата, в изпълнение на столичния общинар Радослав Тошев. Целта била ограничаване на трафика и увеличаване на броя на свободните паркоместа в центъра на столицата. За груповото пътуване пък можело да се предвидят данъчни облекчения.
Тошев, защо ни караш да се питаме имало ли е Десети ноември и дали Джон Лок (първият апологет на частната собственост, ХVII век) всуе се е блъскал да теоретизира, за да може ти да го размажеш на практика? Караш ме, като тръгна към центъра, вече да си взема шоколадовата Бонка. Оставям я да седи в колата върху синята зона. Така хем глоба за бекярско шофиране няма да ви снасям, хем няма да ви цъкам и за зоната. От спестеното данъчно бреме ще купувам вафли на прекрасното циганче, а нослето му ще сълзи от възторг.
Нарушаването на душевния интегритет на тия, дето въртят геврека, е въпрос на чест и за европейците. Сиреч лобистки въпрос. Още не мога да повярвам как забраниха говореното по мобилния телефон заради интересите от скокообразното увеличаване на продажбите на хендсфрийтата.
Барозу , значи в XXI век мога да говоря с жена си и сина си, докато препускам с колата, но те трябва да са в нея. Защо мога да ям горещо люто шкембе, докато карам, вестник да чета, таблет да чегъртам, но телефон не мога и да пипна?
Ами номерът на Цв.Цв. с фаровете посред бял ден. Станахме за смях пред комшиите – сърби, гърци, турци, които вече ни викат скандинавци. Светещите фарове може и да са потребни за северните държави, в които вече се стъмва по обяд и вали сняг, но в една от най-слънчевите държави си е чист тормоз.
Западни учени вече изследваха:
Късите светлини изразходват сумарно около 150-200W, което от своя страна повишава разхода на гориво;
В градски условия акумулаторът системно недозарежда, което в крайна сметка означава замяна;
При високи летни температури е съществен рискът от прегаряне на кабели, което може да доведе до пожар;
Като резултат от ускореното износване рефлекторите на фаровете много по-бързо пожълтяват и се пукат, а крушките отслабват силата си на светене и изгарят. (Пишещият тези редове плати за изтеклото лято над 100 лв. за крушки.);
Дневните светлини затрудняват разпознаването на участници в движението без включени светлини и на такива, които нямат – например пешеходци. Затова предлагам да ги задължат да се движат в светлата част на деня с миньорски лампи на чело или с 10-ватови фенерчета в ръка.
Тормозът обаче не спира. Вътрешното министерство обмисля да забрани клечащите полицаи, дебнещи от засада по трънки и глогинки. В замяна на това ще окичат държавата с камери. Не съм против тази далеч по-обективна преценка на движението ми по пътя. Но и с това не бива да се прекалява. Защото една от водещите британски компании в автозастраховките – LV, доказа, че разположените по пътищата съоръжения за снимане, чиято задача е да ограничат скоростта и да намаляват броя на катастрофите, на практика ги увеличават. Цели 81% от анкетираните посочват, че първата им реакция, когато видят камера, е да погледнат скоростта си на километража. Така те отвличат вниманието си от случващото се на пътя и катастрофите растат.
Като върховен принос за намаляването на жертвите по пътя може да се счита и предложението на общинаря Вили Лилков. Общинският съветник от ДСБ ще внесе предложение за промяна в наредбите на столичното кметство, с което да бъде въведен лимит на броя на такситата. Защото жълтите коли в София трябва да са наполовина. Тук вече коментара го предоставям на бакшишите:
Ако се приеме такова нещо, ни чакайте всеки ден с камъни пред общината. Или, както се казва На зла круша – зъл прът.